Присъда № 9 от 12.03.2024, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 9 от 12.03.2024 г. по НОХД № 873/2023 г. по описа на РС-Кърджали

Повдигнато е обвинение срещу М. В. И. от ****, за престъпление по чл.207, ал.1 от НК, извършено по неустановено време между 21.10.2022 г. и 24.10.2022 г. в гр.Кърджали.

Делото се разглежда по реда на глава 27, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия. Намира за безспорно доказано извършеното от него през инкриминирания период престъпление. Твърди, че обвинението се подкрепяло от всички събрани непротиворечиви и категорични доказателства, както и от самопризнанието на подсъдимия. Пледира И. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.207, ал.1 от НК.

Предвид обремененото съдебно минало и лошите характеристични данни, предлага съдът да му определи наказание в максимално предвидения размер, а именно „глоба“ от 300 лева. Вещественото доказателство - мобилен телефон, следвало да се върне на пострадалия Д. К..

Защитникът на подсъдимия не оспорва изложената в обвинителния акт фактология и дадената правна квалификация на деянието. Моли съдът да определи наказание като съобрази самопризнанието на подсъдимия.

Подсъдимият М. В. И. в съдебно заседание се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Моли съда за справедливо наказание.

Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М. В. И. е роден на ****, живущ в ****, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********. Не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене.

На 21.10.2022 г. вечерта пострадалият св.Д. Е. К. отишъл с приятелката си Я.Д. в увеселителния парк, построен по случай празника на Кърджали до „Пазар на производителите“ в града, за да се забавлява на атракционите. Обиколил, провел телефонен разговор от своя мобилен телефон, след което се качил на една от „блъскащите колички“. Когато слязъл от количката установил, че мобилният му телефон марка „***“, модел „****“ липсва. Веднага се върнал до количката, в която се возил, но телефонът не бил в нея, потърсил го и по платформата отстрани на площадката - и там не го намерил. След няколко минути приятелката му проверила чрез приложението „Гугъл мапс“ дали телефонът е в движение, при което станало ясно, че същият „се придвижва“ към комплекс „Пентагон“ на ул.„Джордж 1

Вашингтон“ в гр.Кърджали. Тогава момичето на няколко пъти направило опит да набере номера на св.К., но никой не отговорил. Не след дълго телефонът бил изключен.

Телефонът бил с ИМЕЙ номера *** и ****, а СИМ-картата, поставена в него, била закупена от „**** България ” ЕАД.

Докато увеселителният парк бил в гр.Кърджали, на един от атракционите (люлка „Гондола“) работел подсъдимият М. В. И.. По неустановено време между 21.10.2022 г. и 24.10.2022 г. той намерил на улицата до увеселителния парк мобилния телефон, изгубен от св.К., и го взел у себе си.

На 24.10.2022 г. в 15.34 часа подсъдимият И. поставил в намерения телефон собствената си СИМ-карта от „***“ ЕАД с номер **** и започнал да го ползва.

На 26.10.2022 г. надвечер, докато М. И. бил на една маса със свой колега от друг атракцион в увеселителния парк - св.Г. Б. и неговият син, непълнолетният св.И. Б., и двамата от ****, подсъдимият казал, че продава телефона марка „***“, модел „****“, защото дължал пари на някого. Не признал, че е намерил телефона. Св.И. Б. харесал телефона и двамата се спазарили за цена от 100 лева, която баща му платил на подсъдимия, като подарък за сина си, а момчето получило телефона от И.. Купувачът Г. Б. не поискал нито документи за телефона, нито кутия, нито дори зарядно устройство. Телефонът бил в много добро състояние, като имал само лека пукнатина в единия ъгъл на екрана.

Св.И. Б. започнал да ползва телефона с 2 броя СИМ-карти, регистрирани на името на баща му св.Г. Б., от 18.26 часа на 26.10.2022 г.: карта с номер **** от „***“ ЕАД, която поставил в гнездото с ИМЕЙ № ***, и карта с номер **** от „**** България ” ЕАД, която поставил в гнездото с ИМЕЙ № ****.

Св.И. Б. ползвал телефона около 7 месеца, при което на няколко пъти го давал за ремонт, тъй като го изпускал и чупел. След поредно изпускане и счупване на дисплея, го продал за части в сервиза на П.И.Д. от ****. В хода на проверката по случая, П.Д. предал телефона с протокол за доброволно предаване, в който посочил, че същият му е бил продаден от младеж, за части. Телефонът бил предаден по делото с протокол за доброволно предаване от служителя на МВР, извършвал проверката, след което бил огледан като веществено доказателство.

Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза, стойността на мобилен телефон марка „***“, модел „****“, с ИМЕЙ номера *** и ****, възлизала на 256.92 лева, а стойността на СИМ-карта на „**** България ” ЕАД възлизала на 10 лева. Така общата стойност на инкриминираните вещи към момента на деянието възлизала на 266.92 лева.

Впоследствие телефонът станал негоден, поради счупване, и в такъв вид бил 2 приложен по делото.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от: дадените на досъдебното производство показания на свидетелите Д. К., Г. Б. и И. Б., които съдът кредитира като логични, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото; дадените на досъдебното производство обяснения от подсъдимия , в които той се признава за виновен; заключение по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза; Гаранционна карта от 30.08.2021 г.; Справка на „***“ ЕАД от 24.11.2022 г.; Справка на „**** България“ ЕАД от 24.11.2022 г.; Протокол за доброволно предаване от 19.12.2022 г.; Протокол за доброволно предаване от 31.01.2023 г.; Протокол за оглед на веществени доказателства от 11.04.2023 г., ведно с фотоалбум;

Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и другите писмени доказателства, приети в хода на досъдебното и съдебно производство. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият М. В. И. е осъществил престъпния състав на чл.207, ал.1 от НК, тъй като по неустановено време между 21.10.2022 г. и 24.10.2022 г. в гр.Кърджали, след като е намерил чужди движими вещи на обща стойност 266.92 лева - мобилен телефон марка „***“, модел „****“, с ИМЕЙ номера *** и ****, на стойност 256.92 лева, ведно със СИМ-карта на „****” на стойност 10 лева, собственост на Д. Е. К. от ****, в продължение на една седмица след намирането им не е съобщил за тях на собственика, на властта или на този, който ги е изгубил. От обективна страна, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, тъй като не само е намерил посочените чужди движими вещи, но и бездействал, като в продължение на една седмица не е съобщил за тях на собственика, на властта или на този, който ги е изгубил. От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия М. В. И., съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е процесния, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при 3 условията на чл.58а от НК. Освен посочените разпоредби, настоящата инстанция отчете степента на обществена опасност на деянието – типична за престъплението; степента на обществена опасност на дееца – завишена, заради обремененото съдебно минало; подбудите за извършване на деянието – незачитане правото на чужда собственост; смекчаващите отговорността обстоятелства – направеното още на досъдебното производство самопризнание (извън одобреното от съда в рамките на съкратеното съдебно следствие); отегчаващите отговорността обстоятелства – многократните осъждания на дееца за престъпления против собствеността и негативните характеристични данни по местоживеене. Предвиденото за престъплението п о чл.207, ал.1 от НК наказание е „глоба“ от 100 до 300 лева. Отчитайки посочените обуславящи отговорността обстоятелства, съдът на основание чл.54 от НК наложи на подсъдимия наказание в максимално предвидения размер, а именно „глоба“ от 300 лева. Така определеното наказание се явява справедливо, съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца, със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, и би постигнало целите на генералната и специалната превенция.

Настоящата инстанция постанови след влизане на присъдата в сила, вещественото доказателство – мобилен телефон марка „***“, да се върне на пострадалия Д. Е. К. от ****.

С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД МВРКърджали сумата от 152 лева, представляваща направени разноски на досъдебното производство, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Кърджали сумата от 60 лева, представляваща направени разноски в съдебното производство.

По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№9 гр. Кърджали, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова и прокурора А. Ер. Х. като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Наказателно дело от общ характер № 20235140200873 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия М. В. И., роден на ****, живущ в ****, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че:

По неустановено време между 21.10.2022 г. и 24.10.2022 г. в гр.Кърджали, след като е намерил чужди движими вещи на обща стойност 266.92 лева мобилен телефон марка „***“, модел „****“, с ИМЕЙ номера *** и ****, на стойност 256.92 лева, ведно със СИМ-карта на „****” на стойност 10 лева, собственост на Д. Е. К. от ****, в продължение на една седмица след намирането им не е съобщил за тях на собственика, на властта или на този, който ги е изгубил, поради което и на основание чл.207, ал.1 вр. чл.54 от НК му НАЛАГА наказание „глоба” в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА подсъдимия М. В. И., със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на ОД МВР-Кърджали сумата от 152 лева, представляваща 1 направени разноски на досъдебното производство.

ОСЪЖДА подсъдимия М. В. И., със снета по делото самоличност, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съдКърджали сумата от 60 лева, представляваща направени разноски в съдебното производство.

ПОСТАНОВЯВА след влизане на присъдата в сила, вещественото доказателство – мобилен телефон марка „***“, да се върне на пострадалия Д.

Е. К. от ****.

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Окръжен съд-Кърджали в 15-дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 2