Решение № 165 от 21.12.2021, Районен съд - Лом

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. гр. Лом, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20211620101470 по описа за 2021 година

Съдебното производство е образувано по искова молба на Р. В. Ш., ЕГН **********, с адрес: с. Долни Цибър, обл. Монтана, *, против ОТП „ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с адрес: гр. София, ***, ет.2, с

ЕИК 202317122, с която са предявени обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание 439, ал. 1 вр чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника вземания за сумата от 25 381,63 лева, включваща 8 296.74 лева главница, 2 578,90 лева законна лихва за периода от 19.06.2018г. до 12.07.2021г., неолихвяеми вземания 11 351, 06 лева, разноски 686.48 лева, присъдени по ч.гр.д. № 1213/2011 г. по описа на Районен съд – Лом, които вземания са предмет на изпълнително дело № 1089/2018г. по описа на ЧСИ Мая Иванова с рег. № 748 от КЧСИ, поради погасяването им по давност.

В исковата молба се твърди, че съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 31.10.2011г., издадена по ч.гр.д.

№ 1213/2011г., ищецът е осъден да заплати на „Банка ДСК“ сумата 8296,74 лева главница по договор за кредит 29.12.2004г., заедно с лихви, такси и разноски лева. Въз основа на подадената молба от „Банка ДСК“ е образувано изпълнителното дело под номер 20131620400093 на ДСИ при ЛРС. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на 24.09.2013г. Последното изпълнително действие е по молба на взискателя с вх. № 2546/08.08.2013г. и е изпълнено на 12.09.2013г., като същият не е поискал 1 изпълнителни действия две години след това. Изпратени са запорно съобщение с изх.

№ 8792/05.09.2013г. до Община Вълчедръм, с което е наложен запор на трудовото възнаграждение на Р. В. Ш., връчено по месторабота на 12.09.2013г. Вноските от наложените запори са отразени на гърба на изпълнителния лист и е видно, че последните вноски по запор на трудовото възнаграждение са от 12.12.2013г. На 26.09.2013г. е сключен договор за цесия между „Банка ДСК“ и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, а с молба с вх. № 993/09.04.2014г. цесионерът прави искане за конституирането му в качеството на взискател по изп. дело. С Разпореждане от 15.05.2014г. ДСИ при PC - Лом връща молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с № 993/09.04.2014г. и приложенията към нея поради наличие на нередовности, изразяващи се в липсата на връчено на длъжника лично уведомление за цесията. Изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 431, ал. 1, т. 8 ГПК с Постановление на ДСИ от 19.04.2018 г. От постановлението се установявало, че взискателят не е поискал изпълнителни действия по делото в продължение на повече от две години, считано от 12.09.2013г., до неговото прекратяване, като последната постъпила вноска по запор е от 12.12.2013г. След прекратяване на изпълнително дело 20131620400093 по описа на СИС при PC - Лом е образувано със същия изпълнителен титул ново изпълнително дело с молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД до ЧСИ Мая Иванова, рег. № 748 на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд – Монтана, изпълнително дело № 20187480401089 по описа на същата. Първите действия по принудителното изпълнение са реализирани с изпращане на запорни съобщения от 27.05.2020г. ЧСИ Мая Иванова изпратила запорно съобщение с изх. № 12269/27.05.2020г. до „Банка ДСК“, с което се налага запор на ищеца Ш.. Ищецът счита, че задължението по и.д. № 20187480401089 по описа на ЧСИ Мая Иванова е погасено по давност на основание чл. 110 ЗЗД с обща петгодишна давност, която започва да тече на 12.12.2013г. и изтича на 12.12.2018г., тъй като първите действия по принудителното изпълнение, реализирани чрез изпращане на запорни съобщения, са от 27.05.2020г., т.е. след изтичане на петгодишната давност на задължението. Сочат се правни съображения.

Писмен отговор е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника. В отговора на исковата молба е заявено, че искът е неоснователен. По същество ответникът сочи, че не оспорва описаната от ищеца фактическа обстановка действително погасителната давност за вземанията срещу него е петгодишна; образувани са две изпълнителни дела, като последното изпълнително действие по първото от тях е от 12.12.2013 г., а последващата молба за образуване на изпълнително дело е с вх. № от 20.06.2018 г. Сочи се, че правните изводи на ищеца са неправилни.

На 29.12.2004 г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление между „Банка ДСК“ ЕАД /сега АД/ като кредитор и А. И. Г. като кредитополучател, обезпечен с поръчителството на*, Р. В. Ш. и Цветан Г. Славчев. На 10.03.2008 г. е сключен Анекс към Договор за кредит за текущо потребление № 8827617 от 29.12.2004 2 г. между „Банка ДСК“ ЕАД /сега АД/ като кредитор и * като кредитополучател, и Спас Любенов Спасов, в качеството му на съдлъжник, обезпечен с поръчителството на И.

К. Д., Р. В. Ш. и *в. Поради допусната забава в плащанията кредитът е станал изискуем и кредиторът е предприел необходимите действия за събиране на вземането, като се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1213/2011 г. по описа на PC- Лом и по негова молба е образувано изпълнително дело № 93/2013 г. по описа на ДСИ при РС- Лом. Поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 93/2013г., ведно с приложената към нея заповед за незабавно изпълнение, е връчена на ищеца на 24.09.2013 г., както той сам твърди в исковата молба и както се доказва от приложената към отговора на ИМ разписка. Предвид това, че длъжникът не е подал възражение по чл. 414 от ГПК в установения за това срок, заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила спрямо него на 09.10.2013 г., като всички възражения, с които той е разполагал към тази дата, понастоящем са преклудирани. Така преклудирано се явявало всяко от възраженията, направени от ищеца по настоящото дело - за погасяване по давност на вземането преди влизане в сила на заповедта за изпълнение, за изтекъл срок по чл. 147 от ЗЗД, за нищожност на договора за кредит, за нищожност на договора за поръчителство и за нищожност на Договора за покупко-продажба на вземания от 26.9.2013 г. Освен това след влизане в сила на заповедта за изпълнение спрямо длъжника за вземането, за което е издадена тази заповед, се прилага общата 5-годишна погасителна давност по чл. 117. ал. 2 от ЗЗД. По силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 26.09.2013 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, „ОТП Факторинг България“ ЕАД е придобило вземането срещу * като кредитополучател, и *в, в качеството му на съдлъжник, обезпечен с поръчителството на И*в, Р. В. Ш. и *в, произтичащо от Договор за кредит текущо потребление от 29.12.2004 г. и Анекс към него от 10.03.2008 г. Договор за цесия от 26.09.2013 г. е влязъл в сила и произвел своето действие. Обстоятелството, че настоящият иск е предявен именно срещу цесионера е индикация, че ищецът е уведомен за прехвърляне на вземанията. С молбата за образуване на изпълнителното дело № 93/2013 г. по описа на ДСИ - Лом с вх. № от 08.08.2013 г. е поискано конкретно изпълнително действие запор на трудовото възнаграждение на Р.Ш.. На 13.09.2013 г. е наложен запор на трудово възнаграждение, което ищецът получава от Община Вълчедръм, в резултат от който по изпълнителното дело ежемесечно постъпвали суми, като последната удръжка от запор е от 12,12,2013 г. Постъпването на суми от наложения запор по изпълнителното дело представлява плащания от трето лице в резултат на извършени изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен способ. В този смисъл всяко постъпление на суми е реализиране на изпълнителния способ, като поддържането на висящността на изпълнителния процес по този начин от страна на взискателя прекъсва не само срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, но и погасителната давност 3 с оглед задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 2 от 26.06.2015г. по тьлк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Преди да изтече петгодишен /и тригодишен/ срок от цесионера „ОТП Факторинг България“ са предприети последващи изпълнителни действия. По молба с вх. № 8684/20.06.2018 г. е образувано ново изпълнително дело срещу ответника, като в молбата изрично е поискан конкретен изпълнителен способ, в който смисъл са и постановките на Тълкувателно решение № 2/2015 г. Поради това е неправилен изводът на ищеца, че първото изпълнително действие било чак от 27.05.2020 г., към която дата вземанията били погасени по давност. Новата погасителна давност е започнала да тече от 27.06.2015 г. (денят, следващ постановяването на ТР № 2/2015 г.) и дори и към 27.05.2020 г. не е изтекла.

Поради изложеното предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен, като ответникът моли да бъде отхвърлен и присъдени разноските в тежест на ищеца.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. Постъпило е писмено становище по делото от пълномощника юрисконсулт Симона Златарева, с което се поддържа отговора на исковата молба и се оспорват исковете като неоснователни и недоказани.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства – приложени са изпълнителни дела № 1089/2018г. по описа на ЧСИ Мая Иванова с рег.№ 748 от КЧСИ и изп. дело № 93/2013г. по описа на ДСИ при ЛРС, както и ч.гр.дело № 1213 от 2011г. по описа на РС- Лом.

Съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

На 31.10.2011 г. състав на Районен съд- Лом е издал изпълнителен лист въз основа на разпореждане по частно гражданско дело № 1213/2011г. в полза на заявителя „БАНКА ДСК” EАД срещу ищеца Р. В. Ш. и лицата*, осъждайки ги да заплатят солидарно сумата от 8296.74 лева главница по договор за кредит 29.12.2004г., договорна лихва 3608,57 лева за времето от 30.11.2008г. – 27.10.2011 г., наказателна лихва 2128,60 лева за времето от 30.11.2008г. до 27.10.2011г. и законна лихва, начиная от 27.10.2011г. до окончателното изплащане, както и държавна такса 282,18 лева и 532,18 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

По молба от 08.08.2013г. на «БАНКА ДСК» ЕАД – взискател и с разпореждане от 09.08.2013г. е образувано изпълнително дело срещу ищеца - длъжник и други солидарно задължени лица под № 93/2013г. по описа на ДСИ при РС- Лом въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.г.дело № 1213/2011г. по описа на ЛРС. Поискан е с молбата на взискателя и с разпореждане на съдебния изпълнител от 09.08.2013г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника–ищец Р. В.

Ш. и от длъжника А**в, като е отправено запорно съобщение до работодателя на длъжниците - Община Вълчедръм, получено на 12.09.2013г. Последната удръжка от 4 запора, наложен върху трудовото възнаграждение на ищеца, е на 12.12.2013г., видно от отбелязване на гърба на изпълнителния лист, приложен по ИД № 1089/2018г. на ЧСИ Мая Иванова. Уведомена е ТД на НАП – Монтана за образуваното изпълнително производство срещу длъжниците. Отправени са запорни съобщения до работодателя на длъжниците Р.Ш. и А. Г. - Община Вълчедръм, получени на 12.09.2013г.

Отправени са искания за справки от съдебния изпълнител за проучване имущественото състояние на солидарните длъжници. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника – ищец Р.Ш. на 24.09.2013г.

С молба от 09.04.2014г. ответникът «ОТП Факторинг България» ЕАД уведомява съдебния изпълнител, че вземането към ищеца Р. В. Ш. и другите солидарно задължени лица- *по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 26.09.2013г. е цедирано от взискателя «Банка ДСК» ЕАД на «ОТП Факторинг България» ЕАД. С молбата се иска конституиране като взискател по образуваното изпълнително дело на «ОТП Факторинг България» ЕАД, като с разпореждане от 14.04.2014г. съдебният изпълнител е оставил молбата без движение с указания за отстраняване на нередовности на същата. Подадена е молба от 28.04.2014г. от «ОТП Факторинг България» ЕАД за отстраняване на нередовностите, като с разпореждане от 15.05.2014г., влязло в сила на 31.05.2014г., съдебният изпълнител е върнал молбата за конституиране като взискател на «ОТП Факторинг България» ЕАД. С постановление от 19.04.2018г., влязло в сила на 18.05.2018г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство е прекратено, като в мотивите е посочено, че последното изпълнително действие е по молба на взискателя от 08.08.2013г. и е изпълнено на 12.09.2013г. и същият не е поискал извършване на изпълнителни действия повече от две години.