Решение № 86 от 11.04.2025, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 64/2025
- Вид
- Решение № 86
- Подписан
- 11.04.2025
- В сила
- 11.04.2025
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32, ал. 2 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 86 гр. Перник, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500064 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 1033 / 28. 11. 2024г., постановено по гр. д. № 979/ 2024г. по описа на Пернишкия районен съд е :
Разпределено ползването, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, на СУТЕРЕННИЯ ЕТАЖ от Източната двуетажна масивна жилищна сграда близнак с идентификатор ***, разположена в поземлен имот общинска собственост, с идентификатор *** по КККР на гр.Перник, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота от 1103 кв.м., с адрес и находящ се в ***, както следва:
На С. Г. А., ***, с ЕГН: **********, е определено за ползване Мазе 1 с площ от 16 кв.м., разположено между буквите БЖЕДВБ на скицата (л. 55), приложение към заключение на вещото лице по съдебно - техническата експертиза по вариант 1 за разпределение.
На В. И. К., ***, с ЕГН: ********** ОПРЕДЕЛЯ за ползване Мазе 2 с 1 площ от 12,10 кв.м. разположено между буквите ЕЗИДЕ и WC с площ от 4,20 кв.м. разположено между буквите МЛЙКМ на скицата (л. 55), приложение към заключение на вещото лице по съдебно - техническата експертиза по вариант 1 за разпределение.
Определено за общо ползване - стълбището между буквите АБВГА с площ от 10 кв.м. и коридор между буквите ВГМЛЙИДВ с площ от 7,70 кв.м. на скицата (л. 55), приложение към заключение на вещото лице по съдебно техническата експертиза по вариант 1 за разпределение.
Разпределено и ползването на тавана от същата сграда.
Осъдена В. И. К. да заплати на С. Г. А. сума в размер на 40,00 лева разноски в производство.
Отбелязано, че скиците, представляващи приложение към първоначалното и допълнителното заключение на вещото лице по съдебно техническата експертиза - вариант 1 за разпределение ползването на сутерена (л. 55) и вариант 1 за разпределение ползването на тавана (л. 74), подписани от съдебения състав са неразделна част от решението.
Решението, в частта, с която е извършено разпределението на тавана не е обжалвано и то е влязло в сила в тази му част.
Недоволна от разпределението на сутерена е останала В. И. К., която чрез адвокат А. А., го е обжалвала в тази му част. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него да бъде извършено разпределение на сутерена по вариант 4 от допълнителното заключение на съдебно - техническата експертиза на вещото лице. Моли да й се присъдят направените разноски по делото.
Насрещната страна С. Г. А., чрез адвокат Р. З. и адвокат М.Г., в срок е депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли решение да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Моли да й бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.
Поддържа жалбата си и в съдебно заседание, чрез адвокат З. и адвокат Г..
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена 2 е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия при Пернишкия районен съд, в кръга на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Пернишкият окръжен съд намира, че решението се явява процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, от доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкия окръжен съд намира следното :
Предмет на настоящето дело е разпределение ползването на на сутеренния етаж от Източната двуетажна масивна жилищна сграда близнак с идентификатор ***, разположена в поземлен имот - общинска собственост, с идентификатор *** по КККР на гр.Перник, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота от 1103 кв.м., с адрес и находящ се в ***.
По делото е обявено за безспорно с доклада по делото, че всяка една от страните притежават индивидуална собственост в сграда ***, като С. Г. А. е собственик на първия етаж, а В. И. К. - на втория етаж, като същите имат равни квоти от по ½ идеална част са сутеренния етаж, състоящ се от две мазета, стълбище, коридор и баня с тоалетна. Не се спори и по отношение обстоятелствата, че на втория етаж, собственост на В. И. К., няма санитарен възел, поради което тя ползва и винаги е ползвала банята и тоалетната, изградени в сутерена.
Спори се за начинът на разпределение на сутеренния етаж, като ищцата желае да се потвърди решението на Пернишкия районен съд, с което разпределението е извършено по Вариант 1 от съдебно – техническата експертиза, а жалбоподателката моли то да бъде отменено в тази му чест и да се извърши разпределение по Вариант 4 от допълнителната съдебно – техническа експертиза.
3
Съдът намира, че след като на втория етаж няма санитарен възел и жалбоподателката ползва / и винаги е ползвала/ санитарния възел в сутерена, който е с площ от 4,20 кв. м., то той следва да й се предостави за реално ползване. Въпреки, че преди това тя е ползвала мазе № 1, с площ от 16кв.м., то на нея следва да й се разпредели да ползва мазе № 2, което е с площ от 12,10 кв.м. и по този начин тя ще ползва реално общо 16,30 кв. м., а ищцата ще ползва реално мазе № 1, което с площ от 16 кв.м.
Съгласно тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. по т.д. № 13/2012 г.
ОСГК на ВКС, съдът е длъжен да изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността и да постанови целесъобразното разпределяне на ползването, съобразено във възможно найпълна степен с действителните права на страните в съсобствеността. При първи вариант от заключението на вещото лице А.Ц., се изпълняват именно тези цели, а оплакванията във въззивната жалба за незаконосъобразност на решението, са неоснователни.
Доводът, че в мазе № 1 се намира само водомерът на жалбоподателката е неоснователен, тъй като е непълен. Видно от заключението на вещото лице, в това мазе се намират и двата водомера - както на жалбоподателката, така и на въззиваемата ответница, поради което от там тръгват както тръбите на жалбоподателката, така и тръбите на въззиваемата ответница.
Доводът, че в това мазе се намира и електромерът на жалбоподателката, не е подкрепен с никакви доказателства по делото, но дори и това да е така, то изместването на електромера, би било значително по - малко трудоемко, отколкото изместването на тръбите и водомера на въззиваемата ответница.
При това положение Пернишкият окръжен съд намира, че разпределението на ползването следва да се извърши по първия вариант от заключението на вещото лице, при който се запазва досегашното разпределение на правото на ползване на санитарния възил в сутерена и страните получават максимално близки площи за реално ползване – 16,30 кв.м. и 16.00кв.м., с което се изпълняват изискванията на цитираното тълкувателно решение.
Тъй като мотивите на Пернишкия окръжен съд съвпадат с тези на Пернишкия районен съд, то въззивната жалба се явява неоснователна.
Решението, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено като правилно 4 и законосъобразно.
Въззиваемата ответница е направила разноски по делото в размер на 1200лв. за двама адвоката. С оглед изхода по делото на същата следва да бъде присъдена сумата 600лв. , представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 1033 / 28. 11. 2024г., постановено по гр. д. № 979/ 2024г. по описа на Пернишкия районен съд, в обжалваната му част, с която е извършено разпределение на ползването на сутеренния етаж.
Осъжда В. И. К., с ЕГН **********, да заплати на С. Г. А., с ЕГН **********, сумата 600лв. /шестотин лева/, възнаграждение за един адвокат в производството пред Пернишкия окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5