Решение № 204 от 06.10.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Ловеч, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20264300500398 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производство по чл.258 от ГПК.

С решение № 89/11.06.2026 г., постановено по гр.д. № 66/2026 г., РС – Тетевен е признал за незаконно на основание чл.344 ,ал.1, т.1 от КТ, уволнението на Ю. М. М.,ЕГН:********** от гр. Т., Лов.обл., извършено със Заповед № 105/05.01.2026 г. на работодателя „Ани Момчилова - 06“ЕООД с.Градежница, Лов.обл. на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, считано от 05.01.2026 год. и отменил заповед №105/05.01.2026 г., издадена от „Ани Момчилова-06“ ЕООД с.Градежница, Лов.обл. на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, възстановил Ю. М. М., ЕГН:********** от гр.Т., Лов.обл. на длъжността, заемана преди незаконосъобразното й уволнение със Заповед №105/05.01.2026 г. на „Ани Момчилова-06“ЕООД - с.Градежница, Лов.обл., а именно: „ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ“, код по НКП 2011 52232001, с място на работа ул.Васил Петров“ № 1,гр.Т.,Лов.обл., с работно време – 4 часа на ден и основно възнаграждение в размер на 275.33 евро, левова равностойност съобразно клаузите на прекратения договор 538.50 лв. и допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 0.6% за всяка прослужена година.

Със същото решение РС – Тетевен е осъдил на основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225 ,ал.1 от КТ „АНИ МОМЧИЛОВА-06“ЕООД, с ЕИК:204289084, със седалище и адрес на управление в с.Градежница, 1

Лов.обл., ул.“Иван Вазов“ № 81, представляван от Момчил Шарков Асенов, да заплати на Ю. М. М., ЕГН:********** от гр.Т., Лов.обл., сумата в размер на 1229.16 евро, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконното прекратяване на трудовото й правоотношение със Заповед №105/05.01.2026 г. за периода от 05.01.2026 г. до 11.06.2026 г., като отхвърля иска за периода след 11.06.2026 г. и до 05.07.2026 г. и за разликата над присъдения от съда размер до претендирания в исковата молба в размер на 3 303.97 евро.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, „АНИ МОМЧИЛОВА-06“ЕООД, с ЕИК:204289084, със седалище и адрес на управление в с. Градежница, Лов.обл., ул.“Иван Вазов“ № 81, представляван от Момчил Шарков Асенов, е осъдено да заплати на Ю. М. М., ЕГН: ********** сумата от 1724.00 евро, представляващи сторени разноски в производството за адвокатско възнаграждение, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на Районен съд-Тетевен разноски в размер на 102.26 евро.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от „АНИ МОМЧИЛОВА-06“ЕООД, с ЕИК 204289084, със седалище и адрес на управление в с.Градежница, Лов. област, ул.“Иван Вазов“ № 81, представлявано от Момчил Шарков Асенов, чрез пълномощник адв.С. С. – ЛАК. Счита, че обжалвания съдебен акт е незаконосъобразен и постановен при неизяснена фактическа обстановка. Сочи, че съдът не е приел писмено доказателство - Заявление от Ю. М. М. за освобождаване от работа, което е относимо към спора. Твърди, че е разбрал за съществуването на този документ в последното съдебно заседание, но съдът отказал да го приеме с аргумент за настъпила преклузия за ангажиране на доказателства. Пояснява, че причина за късното откриване на документа е тежкото здравословно състояние на управителя на работодателя Момчил Шарков Асенов, което му е попречило да ангажира своевременно доказателствата по делото. Тези аргументи е изложил и в писмените бележки, но не са съобразени от съда. Счита, че следва да се отчита, че прекратяването на трудовия договор на М. на посоченото в оспорваната заповед основание –чл.328, ал.1, т.12 от КТ е по-благоприятно за нея от това, на което е основала искането си в заявлението по чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Макар заявлението да няма дата, следва да се съобразява посочената на пощенското клеймо -30.12.2025 г. Моли да се приеме заявлението на ищеца и пощенския плик като доказателства по делото.

Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отхвърли исковете на Ю. М. М.. Претендира присъждане на направите разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Ю. М. М., чрез пълномощник адв.Н. С. от ВАК, в който моли да се потвърди обжалваното решение. Приема мотивите на първоинстанционния съд по отношение отказа да се приеме представения документ - заявление, поради настъпила преклузия. Счита, че въззивното производство не може да 2 служи за поправяне на процесуалните пропуски на страните. Допускането на това доказателства би обезсмислило регламентираните преклузивни срокове, въведени с цел процесуална дисциплина и концентрация на доказателствата.

Определя за неотносими твърденията за наличие на заболяване на управителя, което да му е попречило да извърши своевременно всички процесуални действия. В първата инстанция ответникът е представляван от пълномощник и процесуалните му права са били обезпечени. Счита, че дори и да се приеме, че това изявление е било връчено на работодателя преди издаването на оспорваната заповед, то това би било следващо доказателство за незаконосъобразността й, като издадена при прекратено трудово правоотношение. Не се съгласява и с довода, че оспорваната заповед е „поблагоприятна“ за ищеца, тъй като проверката за законосъобразност на заповедта се прави към момента на издаването й. Следва да се преценява дали тогава са били налице всички елементи от фактическия състав на приложеното прекратително основание. Счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно установяване на релевантните факти и обсъждане на доказателствата, поради което моли да се потвърди изцяло. Претендира присъждане и на направените разноски.

Срещу решението на РС – Тетевен е постъпила въззивна жалба и Ю. М.

М. в частта, с която съдът е отхвърлил исковата претенция по чл. 225 КТ в пълния й претендиран размер и период. В нея са направени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, с поддържане на съображения за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на районния съд относно приложения метод при определяне на базата относно размера на обезщетението и прилагане на периода, за който то се дължи, като не е съобразено заключението на вещото лице. Твърди, че районният съд не е отчел факта, че към датата на обявяване на делото за решаване, а и след това, ищцата не е започнала работа при друг работодател. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната му част, за постановяване на ново такова, с което да се присъди обезщетението за оставяне без работа в размер на още 200.26 евро за периода от 12.06.2026 г. до 05.07.2026 г., както и на направените по делото разноски съгласно представения списък.

В съдебно заседание въззивникът „АНИ МОМЧИЛОВА-06“ЕООД се представлява от упълномощения процесуален представител адв.С. С. от ЛАК, който поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания. Подробни съображения в подкрепа на становището си излага в представените писмени бележки.

Въззивникът Ю. М. М. не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В постъпилото по делото становище упълномощеният процесуален представител адв. Н. С. заявява, че поддържа подадената въззивниа жалба и претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък..

3

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъде разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата основания.

Обжалваното решение на РС Тетевен е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на „АНИ МОМЧИЛОВА-06“ЕООД за неоснователна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия.

По делото страните не спорят, че между ответника и ищцата Ю. М. М. е съществувало трудово правоотношение, по силата на което последната е заемала длъжността "продавач -консултант" с работно време 4 часа на ден и място на работа в гр.Т., ул. „Васил Петров“ № 1, както и че със Заповед № 105/05.01.2026 г. трудовият договор на ищеца е прекратен едностранно от работодателя, на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.

Във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота за основанието, на което се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и поради правните последици. От значение е именно основанието, посочено в заповедта за уволнение, а не друго, макар и обективно да е съществувало към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Причините за уволнение могат да бъдат посочени и в друг документ, към който препраща заповедта, стига той да е известен на работника или служителя. Задължението за излагането на мотиви към заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е свързано на първо място с осигуряване на възможността на работника или служителя да защити правата си при оспорване на прекратяване и на второ място с различните правни последици на отделните основания за прекратяване. Доколкото изложените към заповедта за прекратяване на трудовия договор мотиви са именно във връзка с осъществяване на правото на защита на работника или служителя, то липсата на такива ще е основание за незаконност на 4 прекратяването на трудовото правоотношение.(Решение № 346 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 468/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 46 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 16/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 295 от 29.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1178/2016 г., IV г. о., ГК).

Съгласно разпоредбата на чл.328, ал.1, т.12 от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие до работника или служителя при обективна невъзможност да изпълнява трудовия договор. Принципно основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните.

Субективното право на уволнение е упражнено от работодателя законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия договор, поради което основанието по т. 12 е формулирано общо (Решение № 218 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 984/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 504 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 1336/2009 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС и др.).

При уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, работодателят трябва да докаже, че има създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор, респективно на трудовите функции от страна на служителя е станало невъзможно. Такава обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор се счита за настъпила, когато работникът/служителят не получи лицензи или разрешения, от които се нуждае, за да изпълнява работата си; бъде отстранен от работа по силата на наложена процесуална мярка от прокурора или съда; отнето му е свидетелството за провоуправление на МПС, а то е необходимо за длъжността шофьор; трябва да му се направят имунизации, несъвместими със здравето, и др. В кръга на това уволнително основание попадат и всички хипотези, когато настъпят обстоятелства, правещи заемането на длъжността несъвместими с изискванията на нормативен акт. (вж. в този смисъл Решение № 342 от 4.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 11/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 2301 от 24.01.2007 г. на ВКС по гр. д. № 947/2004 г., III г. о., Решение № 40 от 15.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2680/2016 г., IV г. о., ГК).