Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5924 от 30.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1564/2024
Вид
Решение № 5924
Подписан
30.09.2025
Състав
Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Рафаела Стоилова Матева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5924 гр. София, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100501564 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 12610/17.07.2023 г., постановено по гр.д. № 55 433/2021 г. на СРС, 151 състав, е ПРИЗНАТО за установено по предявените от К. Н. Н. и Д. Н. Н. - П. срещу „ИЗОТЕХ ГРУП“ ЕАД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „ИЗОТЕХ ГРУП“ ЕАД не е собственик на недвижим имот, а именно: паркомясто с номер по одобрен архитектурен проект 2 (две) съгласно Разрешение за строеж № 282/05.04.2007 г., издадено от ДАГ - Столична община, което паркомясто се намира в гараж с идентификатор на гаража № *** по КК и КР на гр. София, одобрени със Заповед № РД – 18-3-/11.01.2011 г. на Изп. Директор на АГКК, с адрес на гаража: гр. София, р-н Витоша, кв. “********, етаж минус 1, гараж подземен, с площ на гаража 422,10 кв.м., което паркомясто се намира в сутерена на секция “В“ на Апартаментен хотелски комплекс 1.1, на кота - 3,40 метра, със застроена площ на паркомястото от 12,50 кв.м., заедно с 6,849 % идеални части от общите части на сутерена, равняващи се на 17,48 кв.м., при съседи на паркомястото: паркомясто № 1, коридор и паркомясто № 3, който Апартаментен хотелски комплекс е изграден в поземлен имот с пл. № 913 с площ от 20 740 кв.м. в гр. София, Столична община Район „Витоша“, кв. „Симеоново“, вилна зона „Малинова долина - бункера“ 3-ти етап (VII- 9), нанесен в кадастралните листа № 738 и 775, съставляващ понастоящем ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 235256 от 22.08.2023 г. /дата пощ. кл. – подадена по ЕПЕП на 21.08.2023 г. – последен ден от срока в 23,51 часа/ на „Изотех груп“ ЕАД срещу решението. Излага се в жалбата, че решението е недопустимо като 1 постановено по недопустим иск. Сочи, че ищците /сега въззиваеми/ не са установили в процеса фактите, относими към правния им интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. Поддържа, че на първо място недоказано е останало паркомястото, собственост на ищците по наследство, да е идентично с обекта, посочен в Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 89957/16.12.2014 г. по ИД № 7875/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б.. Поради това ищците не били провели установяване в процеса относно правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. На второ място, решението по отрицателния установителен иск за отричане принадлежността на правото на собственост било недопустимо, понеже ищците могли да водят иска по чл. 440 ГПК, по който ответник би било и “София сити“ ЕАД – в н., праводател както на ищците, така и на ответника.

Излага се във въззивната жалба и че исковете неправилно са били уважени като основателни. Ответникът въззивник „Изотех груп“ ЕАД поддържа, че е собственик на 12,50/422,10 ид.ч. от подземен гараж с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 89957/16.12.2014 г. по ИД № 7875/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б., вписано СлВп акт № 159, том двадесети, вх. рег. № 9412 от 25.02.2015 г. Недоказано останало обаче ищците да са собственици на същия имот по силата на сочения от тях н.а., поради това, че: на сутеренния етаж на сградата се намира гараж с обща площ 422,10 кв.м., състоящ се от 13 на брой паркоместа, но без номера, поради което соченият от ищците имот не съвпадал с имота, собственост на ответника; оспорва търговската брошура - тя е печатно средство без никаква доказателствена стойност.

На второ място поддържа, че ищците не са собственици по наследство на паркмоясто № 2 от секция В, понеже паркомястото не е самостоятелен обект на правото на собственост.

Въззиваемите К. Н. Н. и Д. Н. Н.-П. подават отговор на въззивната жалба от 29.01.2024 г. Сочи се в нея, че е обоснован правният интерес от предявяване на отрицателния установителен иск от тях срещу въззивника. По силата на н.а. от 12.11.2007 г. техният наследодател е придобил право на строеж относно апартамент и две паркоместа в сградата, като паркомясто № 2 съвпада с паркомястото, посочено в Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 89957/16.12.2014 г. по ИД № 7875/2014 г. С възлагането на имота от ЧСИ върху въззивника по ИД № 7875/2014 г. се засягало/отричало правото на собственост на ищците, което е с обект 12,50/422,10 ид.ч. от подземен гараж с идентификатор № *** по КК и КР на гр.

София, съвпадащи с планирано паркомясто № 2 в секция В. Молят за потвърждаване на решението.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Предявен е отрицателен установителен иск от ищците К. Н. Н. и Д. Н. Н.-П. против „ИЗОТЕХ ГРУП“ ЕАД за признаване за установено, че ответникът „ИЗОТЕХ ГРУП“ ЕАД не е собственик на имота, посочен в Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 89957/16.12.2014 г. по ИД № 7875/2014 г. по описа на ЧСИ 2

М.Б., вписано СлВп акт № 159, том двадесети, вх. рег. № 9412 от 25.02.2015 г. Именно това е петитумът на исковата молба.

Излага се в същата, че ищците като наследници на майка им А. Н., починала през 2017 г., са придобили по наследство право на строеж относно следните обекти: апартамент с номер 4b /или 12/ с площ 119,20 кв.м., както и две паркоместа в сградата – паркомясто с номер по проект 1 при съседи: паркомясто 2, коридор и секция А, и паркомясто с номер по проект 2 при съседи: паркомясто 1, коридор и паркомясто 3, и двете паркоместа в сутерена на сградата секция В, и двете места на кота минус 3,40 със ЗП от 12,50 кв.м.

Имотите били придобити от майката на ищците и техен наследодател А. Н. от продавача “София сити“ ЕАД – в н., по силата на н.а. № 123, том пети, рег. № 7435, дело № 804/2007 г., от 12.11.2007 г. по описа на нот. А.Л. с район на действие СРС, рег.

№ НК 386, вп. СлВп вх. рег. № 85495/12.11.2007 г.

Сочи се в исковата молба, че етапът “груб строеж“ е достигнат на 24.03.2008 г., когато правото на строеж се е трансформирало в право на собственост върху имот или ид.ч. от имот /уточнителна молба от 02.06.2022 г. на л. 75/. Излага се в нея, че притежателят на паркомясто е всъщност собственик на ид.ч. от подземния гараж.

С молба от 29.11.2022 г. на л. 88 ищците аргументират, че поради откриване на производство по несъстоятелност относно строителя “София сити“ ЕАД сградата, в която се намира подземният гараж, в който е паркомястото, не е довършена, но се правят постъпки за това вкл. със средства на собствениците /а не на строителя в несъстоятелност/. Сградата все още не била въведена в експлоатация.

Притежаваните от ищците по наследство ид.ч. от подземен гараж са описани както следва: ид. ч., съответстващи на паркомясто с номер по одобрен архитектурен проект 2 (две) съгласно Разрешение за строеж № 282/05.04.2007 г., издадено от ДАГ Столична община, което паркомясто се намира в гараж с идентификатор на гаража № *** по КК и КР на гр. София, одобрени със Заповед № РД – 18-3/11.01.2011 г. на Изп. Директор на АГКК, с адрес на гаража: гр. София, р-н Витоша, кв.

“********, етаж минус 1, гараж подземен, с площ на гаража 422,10 кв.м., което паркомясто се намира в сутерена на секция “В“ на Апартаментен хотелски комплекс 1.1, на кота - 3,40 метра, със застроена площ на паркомястото от 12,50 кв.м., заедно с 6,849 % идеални части от общите части на сутерена, равняващи се на 17,48 кв.м., при съседи на паркомястото: паркомясто № 1, коридор и паркомясто № 3, който Апартаментен хотелски комплекс е изграден в поземлен имот с пл. № 913 с площ от 20 740 кв.м. в гр. София, Столична община - Район „Витоша“, кв. „Симеоново“, вилна зона „Малинова долина - бункера“ 3-ти етап (VII- 9), нанесен в кадастралните листа № 738 и 775, съставляващ понастоящем ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София.

Поддържа се с исковата молба, че с Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 89957/16.12.2014 г. по ИД № 7875/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б., вписано СлВп акт № 159, том двадесети, вх. рег. № 9412 от 25.02.2015 г. на ответника е възложен по публична продан имот, а именно 12,50/422,10 ид.ч. от подземен гараж с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, съвпадащи с паркомясто № 2 в секция В. Това обаче бил имот собственост на ищците по силата на н.а. от 12.11.2007 г. и наследяване. Длъжник по ИД за парично вземане било “София сити“ ЕАД – в н. Мотивират, че именно това дружество е отчуждило процесните имоти в полза на наследодателя им през 2007 г., поради което ответникът не е 3 придобил правото на собственост върху имота по силата на възлагането - деривативен способ.

Ищците предявяват отрицателен установителен иск срещу въззивника за отричане правото му на собственост по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 89957/16.12.2014 г. по ИД № 7875/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б., вписано СлВп акт № 159, том двадесети, вх. рег. № 9412 от 25.02.2015 г.

В исковата молба и молба от 02.06.2022 г. ищците уточняват, че съществуването на вписано в СлВп постановление за възлагане, по силата на което ответникът се легитимира като собственик на 12,50/422,10 ид.ч. от подземен гараж с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, съвпадащи с паркомясто № 2 в секция В, смущава правото им на собственост, което пък им придава правен интерес за водене на отрицателния установителен иск.

Ответникът с отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК оспорва иска. Поддържа, че имотът, посочен в постановлението за възлагане, е 12,50/422,10 ид.ч. от подземен гараж с идентификатор № *** по КК и КР на гр.

София, а имотът според н.а. е паркомясто № 2, поради което имотите не били идентични. Оспорва съществуването на правен интерес за ищците да водят отрицателния установителен иск. Оспорва и валидността на сделката по н.а. от 12.11.2007 г. на ищците по доводи, че паркомястото по принцип не е самостоятелен, годен обект на правото на собственост.

По съществото на спора ответникът сочи, че е собственик на 12,50/422,10 ид.ч. от подземен гараж с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, съвпадащи с паркомясто № 2 в секция В, по силата на неоспореното Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 89957/16.12.2014 г. по ИД № 7875/2014 г. по описа на ЧСИ М.Б., вписано СлВп акт № 159, том двадесети, вх. рег. № 9412 от 25.02.2015 г.

При условията на евентуалност се позовава на кратката 5 - годишна придобивна давност считано от 25.02.2015 г., като добросъвестен владелец. Излага, че е заплащал данъците на имота и вноските по ЗУЕС.

Съдът намира, че решението е допустимо.

На първо място, според Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г. , О С Г Т К правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Според ТР отрицателният установителен иск е допустим и в случай, че ищецът разполага с възможността да предяви положителен установителен иск за своето право, тъй като за него съществува правен интерес и при избрания по-ограничен способ за защита, при който се отрича правото на ответника върху същия обект. Чрез отрицателния установителен иск ищецът защитава своето право, отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки правата му, които са пречка, за да реализира собственото си право. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора.