Решение № 3542 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3542 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110142947 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от „ЗАД Алианц България“ АД срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането (КЗ) за заплащане на сумата 1000.00 лева, регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № ........, образувана за вреди по лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. ......, причинени при ПТП, случило се на 03.05.2023г. в гр. София, ул. „Никола Габровски“, причинено виновно от водача на МПС „Шкода Фабия“, с рег. № ........, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.08.2025г., до окончателното заплащане на сумата; иск с правно основание чл. 86 от Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ за заплащане на сумата от 278.90 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 07.08.2023г. – 07.08.2025г.

Ищецът твърди, че на 09.03.2021г. около 16:45 часа в 03.05.2023г. в гр. София, ул.

„Никола Габровски, е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Шкода Фабия“, с рег. № ......., който ударил намиращия се пред него и движещи се заедно в колона по ул. „Никола Габровски“ л.а. „БМВ Х5“, с рег. ....... Твърди, че в резултат на удара за л.а. „БМВ Х5“, с рег.

....... настъпили вреди по врата, броня задна, спойлер и кора под задна броня. Сочи, че виновното МПС е застраховано при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на произшествието. Поддържа, че уведеното МПС е застраховано при ищеца по договор за застраховка „Каско“, валидна към датата на 1 инцидента. Заявява, че до застрахователя от управомощеното лице е подадено уведомление за заплащане на обезщетение, като в изпълнение на задължението си и след извършен оглед, опис на щетите и възстановяване на автомобила в доверен сервиз застрахователят заплатил на сервиза сумата от 5487.15 лева /след изменение на доклада по делото в о.с.з. от 11.11.2025г./. Обосновава, че с плащането се е суброгирал в правата на пострадалия срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“ на л.а. „Шкода Фабия“, с рег. № ......., поради което и сочи интерес от насочване на иска срещу този ответник. Релевира, че е поканил ответника да плати обезщетение в посочения размер, като претенцията била частично удовлетворена с плащане на 07.08.2023г., след приспадането на което останала дължима сумата от 1000.00 лева. Навежда довод, че след тази дата е изтекъл тридесетдневния срок по чл. 412, ал. 3 КЗ или от 07.08.2023г. твърди, че се дължи лихва за забава върху главното вземане. При тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

Представя доказателства и прави доказателствени искания –допускане на експертиза и допускане на един свидетел при режим на призоваване.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че е извършил плащане на сума в размер на 2793.16 лева, която била достатъчна за покриване на вредите по уведеното МПС. Твърди, че уведеният л.а. е бил на 5 години след въвеждане в експлоатация към датата на удара, поради което и за него не били налице предпоставките за възстановяване в официален сервиз на марката. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Прави доказателствени искания.

В първото по делото открито съдебно заседание ищецът е уточнил, че искът е предявен като цялостен за сума в размер на 1000.00 лева, а не като частичен. Заявено е, че е извършено частично плащане, а ищецът е заплатил за възстановяване на увреденото МПС сумата от 5487.15 лева.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена застраховка с предмет увредената вещ може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“ на деликвента. За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на договор за застраховка между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите (вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка между него и настъпилите вреди); договор за застраховка между ответника и собственика на застрахованото имущество, с което е осъществен деликта, по силата на който ответникът покрива отговорността на причинителя на вредата. Тежестта за доказване на релевантните по делото факти е указана на страните с определението на съда по чл.140 ГПК.

Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма възражения, че между ответника и собственика на л.а. „Шкода Фабия“, с рег. № ........ е налице валидна към датата на твърдяно ПТП полица по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма 2 възражения, че между ищеца и собственика на л.а. „БМВ Х5“, с рег. ....... е налице валидна към датата на твърдяно ПТП полица по договор за застраховка „Каско“. Обстоятелството се доказва от приетата застрахователна полица № ...... с период на валидност 13.12.2022г. – 12.12.2023г. с покритие „Пълно каско“. Съгласно приложимите и представени ОУ, всички вреди по застрахованата вещ, произтекли от пътнотранспортно произшествие, се покриват от застрахователя.

Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че на 09.03.2021г. около 16:45 часа в 03.05.2023г. в гр. София, ул. „Никола Габровски, е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Шкода Фабия“, с рег. № ........, който ударил намиращия се пред него и движещи се заедно в колона по ул. „Никола Габровски“ л.а. „БМВ Х5“, с рег.

.........., в резултат на което за последния л.а. са настъпили вреди, представляващи покрит застрахователен риск.

Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че в изпълнение на задължението си по договора „Каско“ ищецът е заплатил обезщетение за възстановяване на автомобила на сервиза, извършил ремонта, в размер на 4487.15 лева.

Обявено е за безспорно с доклада, че ответникът е поканен извънсъдебно да плати вземането, в отговор на която на ответникът извършил плащане в размер на сумата от 2793.16 лева.

Изслушана е автотехническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че стойността за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени към датата на произшествието е 3272.83 лева, а обичайните ликвидационни разноски – 15-25 лева.

Описано е, че към датата на инцидента л.а. „БМВ Х5“, с рег. ........ е бил на 4 години, 4 месеца и 20 дни след пускане в експлоатация и ремонта е извършен в доверен фирмен сервиз, за което е заплатена от ищеца сумата от 5384.58 лева. Вещото лице е дало отговор, че пазарната стойност за възстановяване на автомобила във фирмен сервиз е 5384.58 лева.

Дадено е заключение, че причинените вреди по л.а. „БМВ Х5“, с рег. ........ от техническа гледна точка са следствие на реализираното от 03.05.2023 г. ПТП.

При така събраните доказателства съдът намира исковата претенция за основателна и доказана. Проведено е от ищеца пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които извежда правото си - наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ МПС, както и плащане на щетата от застрахователя-ищец, с което последният се е суброгирал в правата на собственика на застрахованата при него по договор за имуществено застраховане вещ.

По делото не е поставен спор относно механизма на ПТП, който е следният: на 09.03.2021г. около 16:45 часа в 03.05.2023г. в гр. София, ул. „Никола Габровски, е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Шкода Фабия“, с рег. № .........., който ударил намиращия се пред него и движещи се заедно в колона по ул. „Никола Габровски“ л.а. „БМВ Х5“, с рег.

........, в резултат на което за последния л.а. са настъпили вреди, представляващи покрит застрахователен риск.

При така приетия механизъм вина за инцидента има водача на л.а. „Шкода Фабия“, с рег. № ......., който с поведението си е нарушил правилото на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, който изисква водачът на пътно превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко.

3

Страните не спорят, че в резултат на това произшествие са настъпили вреди по л.а.

„БМВ Х5“, с рег. ......... във вид, сочен от ищеца.

Спорен е размерът на причинените вреди, с оглед възражението на ответника в отговора на исковата молба.

Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на отменения Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I Т0/. Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Съгласно формираната практика на въззивната инстанция, намерила израз в Решение № 267127/22.12.2021 г. по в. гр. д. № 11692/2020 г. по описа на СГС, Решение № 265202/03.08.2021 г. по в. гр. д. № 5182/2020 г. по описа на СГС и др. обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско“ /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо, следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг. В случая, следва да се даде отговор на въпроса дали застрахователят, отговарящ по регресна претенция на застрахователя, заплатил обезщетение по силата на доброволната имуществена застраховка, е отговорен да заплати обезщетение по цени на официалния за съответната марка сервиз и в кои случаи.

При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз) - следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. С Решение № 1402/10.06.2022 г. по в. гр. д. № 20211100511793 по описа на СГС, III - Б въззивен състав е прието, че ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията.

Разпечатката съдържа 35 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f531646-4cc7-498a-b6b5-88cbae4333ee