Решение № 67 от 14.09.2022, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Златоград, 14.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20225420100077 по описа за 2022 година

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда.

Ищецът М. З. Ч., ЕГН **********, адрес: с. А., общ. Зл..обл. С. чрез адв.

В...Р., твърди в исковата си молба, че с трудов договор № 63/11.12.2019 г., е назначен, като „подземен миньор III ст." в „Р. Е. П." ЕООД, гр.З., правоприемник на “Г.-З." АД гр.З.

В ответното предприятие той има дълъг трудов стаж, като е започнал работа, към него още на 01.07.1996 год.

Сочи, че на 23.09.2020 г., е бил първа смяна за времето от 08.00 часа до 15.00 часа, в с. Е. р., участък „А.”, хор. 400, блок 3-4. първи подетаж.

В неговите задължения е било да извозва добитата скална маса (руда) от забоя с челен товарач. Около 12.30 часа при подхода с челния товарач към складирана скална маса, тя се свлича и го затрупва до кръста.

Свидетел на инцидента е бил н-к участъка - С.. Д., който веднага се опитал да го освободи от затрупалата го скална маса, но не могъл да стори това сам, поради което е потърсил помощ от другите колеги от смяната. С общи усилия, те са успели да го освободят. Извели го навън от участъка с носилка, след което е бил транспортиран във .. гр.З..

Направени са му изследвания и съответните ренгенови снимки. При извършените прегледи е констатирано: травма на двете бедра, ляво рамо, двете мишници и открита рана на ляво бедро-фистула. Издаден е фиш за спешна медицинска помощ и допълнителен лист за консултации към фиш за 1 преглед и двата от 23.09.2020 година. Насочен е за домашно лечение, като са му били изписани съответните медикаменти за лечение, предимно болкоуспокояващи и медикаменти за лечение на откритата рана. Издаден му е бил болничен лист за временна нетрудоспособност №..... от 24.09.2020 г. до 03.10.2020 г.

Впоследствие, тъй като състоянието на пострадалия Ч. не се е подобрило съществено, а напротив болките продължавали, откритата рана не се е затворила, като е имало гнойна секреция от нея се наложило да бъдат извършени допълнителни контролни прегледи, при които е констатирано: рана с некрози и гнойна секреция в областта на ляво бедро. Ляв крак с кръвонасядани, оточна и болезнена колянна става, тендинит на ахилесово сухожилие.

Издадени са амбулаторни листове. Предписано е медикаментозно лечение, в домашни условия.

На база извършените контролни прегледи и издадени амбулаторни листове са издадени и болнични листове за временна нетрудоспособност, за периода от 08.10.2020 г. до 16.11.2020 г., или общо с първоначалния болничен лист за 46 дни.

Във времето състоянието на пострадалият Ч., въпреки, че е започнал отново работа, като подземен работник - миньор в ответното предприятие, не се е подобрило значително. Болките в лявото бедро непосредствено над коляното се увеличили. Появило се издуване по външната повърхност на бедрото. Това му е пречело за нормално предвижване, както и за работата, която е изпълнявал.

Ето защо на 22.02.2022 г. на М.Ч. е извършен нов контролен преглед, при който е установено: подутина в състава на васкус латералис долна трета на бедро. Насочен е за оперативно лечение.

На 23.03.2022 г. М.Ч. е постъпил в УМБАЛ „Св.Г.” ЕАД гр. П. клиника по ортопедия и травматология, за оперативно лечение. При извършените му прегледи се констатира: наличие на разкъсване на м.вастус латиралис в средна (дистална трета на ляво бедро), флуктация в областта на дефекта при палпалация.

На 24.03.2022 г. е извършена оперативна интервенция - генопластика.

Изписан за продължаване с домашно лечение на 26.03.2022 г. Назначено е и медикаментозно лечение. Във връзка с претърпяната трудова злополука, Ч. е изпитвал непрекъснати болки и страдания, които продължили повече от една година и половина.

Особено силни те са били първоначално след инцидента, за което той е бил и в болнични за временна нетрудоспособност за 46 дни.

Особено силен е бил психическия стрес (шок) при затрупването му от скалната маса на 23.09.2020 г., който шок и до ден днешен не може да преодолее и продължава да го преследва, с мисълта, отново и отново, че е затиснат и не може да бъде освободен.

Ищецът допълнително е търпял болки и страдания и при извършената 2 му оперативна интервенция, които и до момента не са отминали.

Поради всичко гореизложено, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата 30 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинените му болки и страдания при възникналата трудова злополука с него на 23.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от същата дата, до окончателното изплащане на главницата.

В съдебно заседание, чрез адв. Р., ищецът поддържа предявеният иск изцяло.

Ответното дружество „Р. Е. П.“ЕООД, чрез адв. К.моли да се отхвърли предявеният иск, за сумата над 10 хиляди лева, като неоснователен и недоказан.

Третото лице-помагач „А. Б.“ АД гр. С., чрез адв. М. К. с писмено становище твърди, че оспорва предявения от М.Ч. срещу „Р.е. п.“ иск за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Прави възражение за допринасяне от страна на пострадалия.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Не се спори по делото и съдът приема за установено, че между страните по делото има сключен трудов договор от 11.12.2019 г., по силата на който ищецът М.Ч. е работил в дружеството като „миньор трета степен“ на участък „А. „М.“ и „Ю. П.“.

Не се спори също, че на 23.09.2020г. в 12.30 ч. в с.Е.р., участък „А.“, хор. 400, блок 3-4, първи подетаж е възникнала трудова злополука с ищецът М. З. Ч., за която злополука от НОИ, ТП- С. е съставено разпореждане, с което злополуката е призната за трудова.

Това се установява от приложените по делото писмени доказателства.

Злополуката е възникнала, когато М.Ч. се е опитал с управлявания от него челен товарач да товари струпаната руднична маса. Той приближил рудничната маса, която обаче тръгнала да се свлича, той слезнал от товарача и се опитал да избяга, но бил прихванат от рудната маса до кръста. Всичко това било видяно от н-к участъка С. Д., който опитал да извади пострадалия, но не могъл сам и затова потърсил помощ от св. А. Б.. Когато Б.в отишъл вече имало доста хора, които се опитвали да извадят пострадалия Ч.. М. правел опити да се освободи чрез завъртане, но не успявал и стенел от болки, казвал, че са му отишли краката, и че не издържа вече на болките.

Колегите на пострадалия успели да го освободят, махайки с ръце камъните след около половин час. Когато го освободили Ч. не можел да стои прав на краката си, а бил държан от колегите си. Веднага го сложили в кофата на друг товарач, защото този, с който Ч. работел също бил затрупан, и го свалили по комина. След това бил откаран във ФСМП гр. З.

Съпругата на ищеца разбрала за случилото се, тъй като й се обадил 3 колега на съпруга й от телефона на последния, и й обяснил за случилото се.Тя отишла по най-бързия начин в болницата и като го докарали видяла, че не мърда, бил жив труп. Поради това попитала доктора дали съпругът й е жив, а доктора казала, че е жив. При местенето от носилката Ч. пищял от болки и казвал, че го болят краката и таза. Целият бил в кал и кръв течала от краката и тялото му. Направена му била и снимка, като лекарите казали, че в единия крак има чуждо тяло, но изразили надежда, че с антибиотици то ще излезе. На бедрото на единия крак имало разкъсна рана, от където текла кръв, а по-късно започнала да тече гной.

След прегледа в болницата и обработката на раните, ищецът бил закаран в дома си. Наложила се съпругата му, св. К. Ч.а да вземе отпуск 20 дни за да го обслужва. Тя му помагала за всичко, дори да ходи до банята.

След като приключил отпускът на св. Ч.а, тя си тръгнала на работа, а съпругът й се придвижвал с помощта на патерица, но предимно лежал. Заради разкъсването на единия крак се наложило през 2022 г. да се прави специфична операция. И след операцията, когато Ч. шофира, трябва да спре и да излезе и разтрие крака. Когато пък стои продължително време седнал, отново трябва да се изправи и разтрие крака си.

Най- силни били болките, които ищецът изпитвал при получаване на травмата, първата вечер и около месец след това. Гноясалата рана също предизвиквала болки и неудобства. В няколко от приложените болнични листове и по-точно в графа „Обективно състояние“ е посочено, че има рана с некроза и гнойна секреция в лявото бедро. Дълго време той се будел вечер и имал притеснения, че това може отново да се случи.

Той търпял болки и неудобства и от извършената му хирургическа интервенция през 2022 г., а и след нея до оздравяването му.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б. и К. Ч.а – съпруга на ищеца.

Съдът дава вяра на показанията на тези двама свидетели, тъй като те не влизат в противоречие помежду си, а с останалите събрани по делото доказателства - писмени и СМЕ.

Ответното дружество „Р. Е.П.“ ЕООД е застраховало работниците си, общо 463 работници и служители за следните рискове от трудова злополука: смърт от трудова злополука, трайна загуба на работоспособността, временна загуба на работоспособността. Полицата е сключена съобразно приложен списък, в който фигурира и името на М. З. Ч..

С преводно нареждане от 23.06.2022 г. третото лице помагач ЗАД „А. Б.“ е превело по сметка на М.Ч. сумата 418.78 лева по щета, т.е. обезщетение за претърпените вреди от Ч..

По делото е изготвена съдебномедицинска експертиза от вещо лице доц.

П. Т..

От заключението на вещото лице доц. Т. се установява, че при възникналата трудова злополука, на М. З. Ч. е било причинено: контузия на двете подбедрици, кръвонасядане и травматичен оток на лява подбедрица, 4 разкъсно-контузна рана в областта на ляво бедро с последващо инфектиране на меките тъкани, контузия на лява колянна става, разтягане на вътрешна странична връзка на лява колянна става, контузия и травматичен отток на лява глезенна става, постравматично възпаление на лявото ахилесово сухожилие и на сухожилията на перонеусите на лявата подбедрица. разкъсвания на външната част на четириглавия мускул на лявото бедро.

Механизмът на причиняване на уврежданията е процес на въздействие на травмиращия предмет върху тялото на човека, довеждащ до възникване на определени наранявания.

Най-общо уврежданията по тялото на подекспертния са причинени от действието на твърд тъп предмет.

Кръвонасядането и травматичния оток на кожата на лявата подбедрица, разкъсно-контузната рана в областта на ляво бедро и разкъсването на мускулни влакна на външната част на четириглавия мускул на лявото бедро, са в резултат на действието на твърд тъп предмет, каквито са земните материи, паднали върху пострадалия.

Разкъсването на външната част на четириглавия мускул на лявото бедро настъпва при неговото разтягане напр. клек и е вьзможно да настъпи по време и начин, както описва пострадалия.

Разтягането на вътрешна странична връзка на лява колянна става настъпва при прекомерното й разтягане при изместване на лявата подбедрица в коленната става навън от срединната линия /валгус позиция/. Въз основа на което вещото лице може да направи извода, че тази увреда може да настъпи при настъпилото срутване на земни материи.

Относно контузията на левия глезен, посттравматичното възпаление и лявото ахилесово сухожилие и на сухожилията на перонеусите вещото лице може да направи следните изводи:

Рентгенографски са доказани болестно променени процеси на едноименната става, които са в резултат на хронично пренатоварване, поради което най-вероятно настъпилата травма е изострила тяхното протичане, а не ги е причинила.

Подекспертният е претърпял хирургично и медикаментозно лечение и физиотерапевтични процедури, описани в медицинските документи.

В резултат на причинените травматични увреждания пострадалият е претърпял обичайни за този вид увреждания болки, които следва да са били леки до умерени по характер. Същите следва да са били най-силни по своя интензитет непосредствено след причиняването на уврежданията и следва да са изчезнали напълно с приключването на оздравителните процеси, което обичайно е в рамките на около 3-6 месеца, при нормален ход на възстановителните процеси. При неизвършване на необходимите физиотерапевтични процедури и не пазене на крайника от продължително натоварване, болковият синдром би продължил във времето.