Решение № 4234 от 25.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4234 гр. Пловдив, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330116468 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Е. Д. М., ЕГН ********** против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, с която са предявени субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.5, чл.11, чл. 19, чл. 33 ЗПК и чл. 138 и сл. ЗЗД.

Ищецът твърди сключен договор за потребителски кредит от 27.04.2022 г. с „Кредисимо“ ЕАД, който бил нищожен. Твърдят се нарушения на чл. 5, чл. 11, ал.1, т.9, т.10, т.11, чл.19, ал.1 и ал. 4 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП, при което договорът бил недействителен. Клаузата на чл.4.1 за осигуряване на обезпечение, във връзка с която бил сключен договор за поръчителство – също. Самият договор за поръчителство от 27.04.2022 г. с „Ай тръст“ ЕООД, също бил нищожен, като лишен от правно основание, сключен в ущърб на потребителя, в нарушение на добрите нрави, обезпечаващ нищожна кредитна сделка.

Моли се за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит спрямо „Кредисимо“ ЕАД; в условията на евентуалност спрямо него - на клаузата по чл. 4.1, както и на този за предоставяне на поръчителство спрямо „Ай тръст“ ЕООД.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал отговор, с който оспорва исковете.

1

Нарушения на чл. 11, ал.1, т.9, т.10, т.11 ЗПК не били налице – налице бил пог. план с подробна разбивка на вноските и техните компоненти; с конкретен фиксиран лихвен %; сключването на договор за поръчителство не било задължително условие за договора за кредит; ищецът имал възможност да избере сключване на обезпечен или необезпечен кредит; нямало основание възнаграждението на поръчителя да бъде включено в ГПР по кредита; договорът за поръчителство бил такъв за поръчка и възн. дължимо на поръчителя, а не на кредитора; ищецът можел да се откаже от сключения договор. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Възразява против дължимостта на такИ. на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай тръст“ ЕООД е подал отговор, с който оспорва исковете.

Сключването на дог. за поръчителство не бил задължително условие за договора за кредит, а възнаграждението не следвало да се включва в ГПР. Потребителят можел да избере сключване на необезпечен кредит. Клаузата на чл.4.1 следвало да се тълкува заедно с тази по чл.4.3 от дог. за кредит. Оспорва да са налице сочените нарушения на ЗПК по отношение на правоотношенията. Дог. за поръчителство имал характер на такъв за поръчка, при което възнаграждението не попадало в обхвата на общите разходи по кредита, а и било дължимо на поръчителя, а не на кредитора. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Възразява против дължимостта на такИ. на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните са подписани твърдените договори за потребителски кредит и поръчителство от 27.04.2022 г. /вж. Определение по чл. 140 ГПК 4076/04.04.2023 г. – л.85-86/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

По договора за кредит е усвоена сума от 2100 лева, при уговорени - ГПР – 48,13 % и ГЛП – 39,94 %, срок за плащане 24 месечни вноски. В чл. 4 е предвидено, че потребителят следва да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или чрез сключването на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице.

Във връзка с договора за кредит на същата дата е сключен договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай тръст“ ЕООД, с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по кредита срещу възнаграждение от 2

1816,44 лева. В чл. 8, ал. 4 е посочено, че плащанията се извършват по банкова сметка на поръчителя или по банкова сметка на кредитодателя, като е посочена такава единствено на последния.

Относно договора за кредит:

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.

Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора/договорите според твърденията в ИМ и в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи служебно.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до 3 настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и 4 които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д.

№ 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му, поради което договорът е недействителен – така Решение по в.гр.д.

№ 2533/21 г. на ПОС.

Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено за услуга в полза на кредитора, която е задължително условие за отпускане на заема и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в ГПР.

При сключването на договора за кредит, чрез предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането му, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба н а чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР. Ищецът е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да възстанови.

Уговореното възнаграждение за поръчителя представлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл.19, ал.4 ЗПК.

Становището на ответниците, че дължимостта на сумата не била част от договора за кредит и не била известна към момента на сключване на договора, не се споделя. В договора за кредит изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от предвидените възможности е с избрано от ответника „Кредисимо“ ЕАД дружество поръчител. В следващото изречение на чл. 4, ал. 1 от договора е записано, че в тази хипотеза срокът за одобряване на заявлението е 24 часа от предоставянето на обезпечението.

Ищецът се е възползвал от тази алтернативна възможност и е сключил договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник. Договорите са сключени на една и съща дата, обвързани са от един и същ погасителен план и е уговорено плащане в полза на „Кредисимо“ ЕАД. Освен това кредитодателят „Кредисимо” ЕАД и поръчителят “Ай Тръст” ЕООД имат качеството на свързани лица, защото при осъществена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД е „Кредисимо” ЕАД.