Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260281 от 28.09.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1577/2020
Вид
Решение № 260281
Подписан
28.09.2020
В сила
15.01.2021
Състав
ИВАН ГЕОРГИЕВ БЕКЯРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 93, ал. 1, т. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 18, т. 5 · Наредба № 34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260281 гр.

Пловдив, 28.09.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ при участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 1577/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление

/НП/ № 36-0000066/30.01.2020 г., издадено от и.д. началник на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на С.М.А. с ЕГН ********** *** на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на Министъра на транспорта (нататък Наредбата).

Жалбоподателят моли да се отмени НП.

Аргументира становището си с възражения за липсата на време, място и описание на нарушението, липса на правомощия на актосъставителя, за липса на извършване на таксиметров превоз на пътници, оттам и на нарушение, неправилно посочване на нарушената правна норма чрез нормативния й акт, както и за осъществяване на корекция в актовете на производството. В съдебно заседание се акцентира върху факта, че актосъставителят не е бил на работа в момента на първоначално установяване на нарушението.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител. В писмено становище до съда моли да се потвърди НП като правилно и законосъобразно, съобразено с процесуалния и материални закон. Счита, че не е нА.це маловажен случай. Приема, че нарушението е доказано.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят С.А. притежавал лек автомобил марка „Дачия“, модел „Лоджи“ с рег. № ***, категория М1. За същия автомобил било издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници от Община Пловдив № 01455, вА.дно от 09.01.2020 г. до 31.03.2020 г., с посочен превозвач „Рин транс груп“ ЕООД.

На 18.01.2020 г. около 01:35 ч. полицейски служители към Първо РУ към ОД на МВР гр. Пловдив спрели за проверка лек автомобил марка „Дачия“, модел „Лоджи“ с рег. № ***, обозначен, оборудван и маркиран като работещ таксиметров автомобил. Установили, че водач на същия е жалбоподателят, както и че извършва превоз на два броя пътници. При проверка на документите на водача констатирали, че същият не притежава валидно удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ за съответната община. За горното съставили докладна записка № 432р-1030/20.01.2020 г. Водачът бил отведен до районното полицейско управление, където предал доброволно определени вещи, и бил уведомен да се яви на 20.01.2020 г. в сградата на управлението за съставяне на АУАН.

На 20.01.2020 г. за съдействие по случая и предприемане на действия т компетентен орган бил извикан свидетелят Д.Б., служител на „***“ гр. С., командирован за същия период в гр. Пловдив. Той се запознал с докладната записка, поискал на ново удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ за съответната община, а жалбоподателят не му представил такова. Проверил тези данни чрез справка в информационния масив електронна система „Удостоверение – Водачи на лек таксиметров автомобил“ към ИА „АА“, и установил, че няма такова удостоверение.

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия А-2019 бл. № 272757/20.01.2020 г. срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 на Министъра на транспорта. Актът е съставен в присъствието на двама свидетел и жалбоподателя. Последният направил възражение в акта, което било свързано с неизвършването на таксиметрова дейност в конкретния момент.

За извършеното нарушение било издадено

НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушението по чл. 18, т. 5 от Наредбата на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Д.Б. - актосъставител, и свидетеля Г.Д., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, докладна записка № 432р-1030/20.01.2020 г., отчет от фискална памет от 18.01.2020 г., разпечатка от база данни на ИА „АА“ „Изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС“, справка в електронен регистър за ППС с рег. № ***, заверени копия на удостоверение за психологическа годност № 292365, копие от СРМПС част II, контролен талон и СУМПС, разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № 01455 на Община Пловдив, пътна книжка серия МА № 377, СРМПС част I, 10 бр. копия на пътни листове, разпечатка от система за регистриране в хотел „Йонико термал“, писмо рег. № 432000-9000/07.07.2020 г. на Първо РУ към ОД на МВР Пловдив и заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на МТИТС.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят Б. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Допълнително посочва, че е извикан на място за действия по компетентност по повод на проверката на жалбоподателя от полицейски служители, както и че е извършена справка в базата данни на автомобилната администрация, която показала, че лицето не притежавало валидно удостоверение за „Водач на лек таксиметров автомобил“. Показанията му съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства и писмената справка от регистъра, поради което им дава вяра. Съответстват и на твърденията на жалбоподателя, който не отрича да не притежава такова удостоверение. Подкрепят се от показанията на свидетеля Д., който е служител на сектор Пътна полиция с работно място в съответното РУП, който лично е присъствал при отвеждането на жалбоподателя в сградата и след преценка на данните по проверката е отнесъл случая до РД „АА“ за компетентни действия.

Нерелевантни към случая са представените пътни листове от страна на жалбоподателя, доколкото нямат отношение към твърдяното извършено нарушение. От друга страна те не изключват възможността жалбоподателя да е извършил превоз на пътници, тъй като в пътен лист № 000024 от 18.01.2020 г. е отбелязан начало в 08:03 ч. и край на курса в 20:45 ч., а предходния ден вот 08:45 до 20:44 ч. Нарушението е установено в друг момент, а именно 01:35 ч., за което време няма съставен пътен лист.

Представената разпечатка от регистрация в хотел „Йонико термал“ с. Минерални бани, обл. Хасково също не изключва горния извод от фактическа страна. Вярно е, че регистрацията е направена на 17.01.2020 г., а датата на отпътуване е отбелязана като 19.01.2020 г. и касае точно жалбоподателя. Това обаче не го обвързва през цялото време на престой той да бъде там, нито удостоверява по категоричен начин същото предположение. По тази причини съдът не може да приеме безкритично твърдение, че във времето на извършване на нарушението жалбоподателят е бил съвсем другата. Това противоречи и на показанията на свидетеля Д., изготвената докладна записка и останалите събрани писмени доказателства, които непротиворечиво сочат на точно обратен извод – че жалбоподателят е установеното като нарушител лице.

Неотносимо към спора е и извлечение от справка за ППС с рег. № ***, тъй като не се отнася до предмета на доказване по настоящото дело, а касае съвсем различно МПС.

Не се установи по делото жалбоподателят да не е извършвал таксиметрова дейност. Напротив данните отразени в докладната записка сочат точно на обратния извод, а именно че водачът на автомобила е бил повикан да извърши таксиметрова дейност по превоз на пътници.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на двама свидетел и нарушителя, който изрично е отразил в него, че има възражения. Връчен му е при съставянето.

Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на нарушителя, свързано с описанието на фактическата обстановка. Ясно е посочено за какво нарушение е възбудено административнонаказателно производство.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за притежаване на валидно удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“. Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед на МТИТС.

Неоснователно се прие възражението, свързано с описанието на нарушението. Ясно и недвусмислено е посочено в АУАН и НП мястото и времето на нарушението и всички обстоятелства около него.

Непротиворечиво е отразено, че нарушението е извършено на 18.01.2020 г., а констатацията за това нарушение направена на по-късен етап на 20.01.2020 г. Към момента на съставяне на АУАН отново е направена проверка за притежаване на съответното удостоверение, като актосъставителят отново е констатирал неговата липса. По този повод правилно актът е съставен в присъствието на двама свидетели, които освен това са станали и очевидци на нарушението и при съставяне на акта, както именно е и направената корекция от актосъставителя.

Не може да бъде прието и възражението за непосочване на нормативния акт, чиято правна норма е нарушена. Наредбата е достатъчно конкретно посочена чрез нейния номер, дата на издаване и орган издал я, като не е необходимо да бъде изписвано и словесното й наименование.

Доколкото по безспорен начин е установи извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и вината му съдът намира, че наказващия орган има правомощието да издаде НП и при допуснати нередовности в акта. Не е необходимо да бъде връчван на ново коригирания/поправен АУАН, а нарушителят се запознава с тях с връчването му на постановлението.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани и обсъдени по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно актосъставителят и наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя по чл. 18, т. 5 от Наредбата. Посочената норма гласи, че водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания - да притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, валидно за съответната община (приложение № 7).

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението. В контекста на казаното не се възприеха аргументите на жалбоподателя за неустановеност на фактическата обстановка.

Безспорно се установява, че С.А като водач на лек таксиметров автомобил марка „Дачия“, модел „Лоджи“ с рег. № *** на 18.01.2020 г. около 01:35 часа в гр. Пловдив е управлявал автомобила, като е извършвал таксиметров превоз на пътници, без да притежава валидно удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ към Община Пловдив.