Решение № 1093 от 07.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1093 гр. Варна, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Кожухарова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20223110113854 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от С. Ц. Д., чрез пълномощник срещу „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и з.“ АД иск за присъждане на сумата от 4539.52 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна лява врата на собствения на ищеца л. а. „*“, с рег. № *, причинени от реализирано на 28.07.2022 г. пътно транспортно произшествие в гр. В., настъпило по вина на водач на л. а. „* *“ с рег. № *, застрахован по договор „Гр. отг.“ в ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. Претендират се и направените съдебноделоводни разноски и адвокатско възнаграждение.

В исковата молба ищецът твърди, че на 28.07.2022 г., около 08:10 ч., собственият му л. а. „*“, с рег. № *, паркиран в гр. *, *, до бензиностанция „Л.“, при маневра за паркиране на заден ход е блъснат от л. а. „* *“ с рег. № *, управляван от А. К.. В резултат на удара по МПС рег. № * са причинени материални щети. За произшествието е съставен двустранен констативен протокол за ПТП. Към момента на настъпване на произшествието МПС-то на виновния водач, с рег. № *, е с действаща застрахователна полица в ответното дружество, по застраховка „Гр. отг.“, със срок на действие от 22.03.2022 г. до 22.03.2023 г. На същата дата, застрахователят на виновния водач е уведомен.

След предявена претенция от страна на собственика на увреденото МПС, е извършен оглед на имота, съставен е и опис на щетите. На ищеца е изплатено 1 застрахователно обезщетение в размер на 581.89 лв., недостатъчна за покриване на щетите. След проведено проучване, е установено, че необходимата сума за възстановяване на автомобила е в размер на 4850.00 лв.

Ответникът – „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и з.“ АД, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на претенцията. Оспорва факта на настъпване на застрахователното събитие, по описания механизъм. Размерът на претендираното обезщетение за имуществени вреди намира за завишен, доколкото същото не е съобразено с вида и характера на уврежданията, средните пазарни цени. Отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приобщетото свидетелство за регистрация, С. Ц. Д. е собственик на лек автомобил с рег. № *.

Съгласно двустранен протокол, приобщен на л. 6 от делото, на 28.07.2022 г., в гр. *, *, е осъществено ПТП. Участници са МПС с рег. № *, управлявано от А. К. и МПС с рег. № *, управлявано от С. Д.. Видно от съдържанието на документа, произшествието е настъпило при маневра на заден ход от първото МПС, което удря паркиралото МПС, собственост на ищеца. Посочено е увреждане на задна лява врата на автомобила на ищеца.

Протоколът е подписан и от двамата участници в произшестието.

Видно от представения опис на щета, застрахователят е уведомен на 28.07.2022 г. Безспорно между страните е, че от страна на застрахователя е изплатено обезщетение на ищеца, относно вредите, настъпили в резултат на процесното произшествие, чийто размер възлиза на 581.89 лв.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса е изготвена съдебно – автотехническа експретиза, от която се установява следното: механизма за настъпване на произшествието е пряк контакт между превозните средства, участници в произшествието, докато едното е в паркирано съС.ие, а другото – извършва маневра с промяна на траекторията си на движение на заден ход, и удря паркираното МПС; уврежданията са в задна лява част на автомобила, същите са резултат от съприкосновение с обект с кръгла форма, какъвто би могъл да е и накрайник на теглич; увредена е задна лява врата на паркираното МПС; въз основа на съпоставката между описания механизъм на произшествието, скицата, част от двустранни протокол за ПТП и установените увреждания, експретът заключава, че е налице причинно – следствена връзка между процесното произшествие и причинените вреди по МПС рег. № *, като е възможно същите да са настъпили, в резултат от настъпилото ПТП; към момента на произшествието 2

МПС с рег. № * е та * годии,4 месеца и 4 дни, равняващо се на 92 % от стойността му в ново съС.ие; общата стойност на щетите по увредения автомобил, по средни пазарни цени към датата на произшествието, при цена на труда, предлагана в сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество, е в размер на 5137.09 лв.; стойността на вредите по увредения автомобил, по средни пазарни цени и части от алтернативни доставчици, възлиза на 5121.41 лв.; към момента на огледа на автомобила – 01.02.2023 г., увредения автомобил не е ремонтиран.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля А. Н. К..

В показанията си свидетелят излага, че през м. юли 2022 г. е участник в ПТП – при излизане от паркинг, намиращ се зад бензиностанция „Л.“ на бул.

„* *“, закача автомобил с теглича на неговия. Ударът настъпва след предприети маневри от свидетеля, при една от които подпира с теглича задната кола, паркирана на пътното платно. Увреждането по другия автомобил се изразява в навлизане на теглича в задната врата.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира правото на увреденото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от застрахователя.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната норма, а именно: 1.) наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответникът - застраховател и причинителя на вредата /деликвентът/ по договор за застраховка на МПС; 2.) деяние, осъществено от застрахованото лице; 3.) настъпване на твърдените вреди; 4.) причинно – следствена връзка между произшествието и настъпване твърдяните вреди; 5.) размерът на претенцията.

В тежест на ответника е да установи възраженията си относно начина на настъпване на произшествието, а също и за размера на вредите Между страните не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че в към датата на настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и деликвента е съществувала облигационна връзка по силата на договор за застраховка „Гр. отг.”.

Установен по делото, също така, е факта на настъпване на застрахователно събитие на твърдяната от ищеца дата – 28.07.2022 год., по описания механизъм. При формиране на тези изводи, решаващия състав съобрази наличието на двустранен протокол за ПТП, съдържащ подписа на деликвента, с което последният признава осъществяване на неизгодните за него факти и обстоятелства, в случая – осъществяване на произшествието, 3 при посочените параметри и механизъм. Отразеното в протокола напълно кореспондира и с изводите на експертите по изготвената съдебно – техническа експертиза, кредитирана от съда като обективно, всестранно и компетентно изготвено, а така също и с данните, изнесени от разпитания по делото свидетел. Свидетелските показания следва да се кредитират като обективни и непротиворечиви, логични и отразяващи преки и непосредствени впечатления на лицето, което ги депозира. Същевременно, следва да бъде и съобразено и поведението на ответника - извършеното от негова страна плащане на застрахователно обезщетение съставлява признание относно възникване на всички предпоставки за това.

Като пряка и непосредствена последица от осъщественото ПТП, са на ищеца причинени имуществени вреди. Изводът за наличие на причинно – следствена връзка между деянието на деликвента и претърпените вреди, се формира въз основа на представените писмени доказателства, експертното заключение, свидетелските показания, а така също и предприетите от застрахователя действия, след неговото уведомяване, а именно – извършеното плащане. В тази насока, съдът приема, че признаване правото на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение съставлява признание относно факта на осъществяване на ПТП, в резултат на което в имота на ищеца за за причинени щети, подробно описани в съставения от застрахователя опис на претенцията

С оглед изложеното, съдът намира, че може да бъде направен обоснован извод, че настъпилите увреждания по автомобила са причинени именно в резултат на реализирано ПТП, настъпило по посочения в исковата молба механизъм.

В предвид липсата на възражения за наличие на някоя от визираните в чл. 408 КЗ хипотези, следва да се приеме, че за ищцата е възникнало правото да получи застрахователно обезщетение.

На следващо място, факта на образуване на преписка по щета, изготвяне на опис на увреденото имущество, съставляват действия касаещи заявяване изплащането на обезщетение от увреденото лице.

Горното обуславя извода, че фактическият състав на чл. 432, ал. 1 КЗ е осъществен, поради което и са налице представките за ангажиране отговорността на застрахователя.

Спорен в производството е и въпросът относно размера на дължимото застрахователно обезщетение. Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно установения размер на претърпяната в резултат на застрахователното събитие вреда. Същото не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на 4 имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на. В горния смисъл са и Решение № 115/ 09.07.2009 год. по т. д. № 627/ 2008 год. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 79/ 02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009 год. на ВКС, І ТО, Решение № 152/ 02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО.

В конкретната хипотеза, от страна на ищеца не са представени доказателства за извършен ремонт на лекия автомобил, включително в специализиран сервиз, който да е обусловил извършване на разходи за поправка на вредите в по-голям размер. В предвид годината на производство на автомобила, при липса на данни за влагане на оригинални части от страна на собственика, то следва да се приеме, че не следва да се присъжда стойността за такива. Съгласно заключението на вещото лице, кредитирано в тази част от съда като обективно и компетентно изготвено, след задълбочен анализ на релевантните за спора факти и обстоятелства, се установява, че средната пазарна стойност на разходите, необходими за поправка на увредения автомобил (труд, материали и резервни части), възлиза на 5121.41 лева. От тази стойност следва да бъдат приспаднати изплатените от ответника 581.89 лв., т. е. дължимата от ответника сума възлиза на 4539.52 лева (5121.41 – 581.89).

Ответникът не ангажира доказателства, годни да установят погасяване на задължението.

По изложените съображения, се налага извод за основателност на предявения иск, поради което и следва да бъде уважен съобразно заявения размер, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4539.52 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна лява врата на собствения на ищеца л. а. „*“, с рег. № *, причинени от реализирано на 28.07.2022 г. пътно транспортно произшествие в гр. В., настъпило по вина на водач на л. а. „* *“ с рег. № *, застрахован по договор „Гр. отг.“ в ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 19.10.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.