Решение № 7255 от 10.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7255 гр. София, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110107438 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 37685/10.02.2023 г., предявена от Д. А. Д., ЕГН ********** против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ******, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 500,00 лева, частичен иск от общо претендирана сума в размер на 11 520,09 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил марка „Ягуар“, модел „XJ“, рег. № **********, застрахован при ответника по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № 93002010078076, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда /10.02.2023 г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът Д. А. Д. твърди, че на 09.09.2021 г. е придобил собствеността върху лек автомобил марка „Ягуар“, модел „XJ“, рег. № **********, като за същия била налице сключена с ответника имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 93002010078076. Посочва, че на 13.09.2021 г. подписал анекс, с който прехвърлил полицата на свое име.

Излага твърдения, че на 09.09.2021 г. паркирал автомобила си в междублоково пространство в близост до местоживеенето му, като по-късно установил различни щети по него, за които уведомил ответника 1 застраховател, като последният образувал преписка по щета № 2000-1301-21000647 и съставил опис-заключение. Поддържа се, че ответникът отказал да заплати застрахователно обезщетение, поради което ищецът ремонтирал за собствена сметка автомобила си в официален сервиз на марката, а именно – „Мото Пфое“ ЕООД, на който заплатил сума в общ размер от 11520,09 лева, съгласно издадени фактури № 0002320881 от 17.12.2021 г. и № 0002320880 от 17.12.2021 г. Посочва, че в случая била приложима разпоредбата на т. 34.1. от Общите условия към застрахователния договор, съгласно която щетите следвало да се обезщетяват по фактури, издадени от официалния сервиз на марката, тъй като процесният автомобил попадал в клас „А“. С оглед изложеното ищецът счита, че ответникът следва да му заплати обезщетение в размер на 11 520,09 лева, като в настоящото производство е предявен иск само за част от тази сума, а именно - 500,00 лева.

Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството, който оспорва иска при възражения, че сочените от ищеца вреди не са следствие от събитие, представляващо покрит застрахователен риск по смисъла на т. 7 от Общите условия към застрахователния договор. Счита, че не са установени обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, неговият механизъм и наличието на причнно-следствена връзка между събитието и заявените вреди. Поддържа, че ищецът не е изпълнил задължението си по т.

14.11 от Общите условия, а установените увреждания не кореспондирали с посочения от него в уведомлението за щета от 13.09.2021 г. начин на настъпване на застрахователното събитие. Ответната страна излага доводи, че не се дължи застрахователно обезщетение, на основание т. 28.1 и т. 28.7 от Общите условия към застрахователния договор, тъй като ищецът е представил неверни данни относно обстоятелствата около настъпилия инцидент, а също така е премълчал съществена информация и е дал заблуждаваща такава относно събитието. Наред с това се поддържа, че въпреки промяната в собствеността на процесния автомобил, той не е бил представен за оглед и заснемане съгласно т.13.2 от Общите условия. На самостоятелно основание ответникът твърди, че посочените от ищеца вреди са възникнали вследствие на събитие, което е настъпило преди датата на закупуване на автомобила от ищцовата страна - 09.09.2021 г. В тази връзка 2 посочва, че процесното МПС е закупено при застрахователна стойност от 25 200 лв., която била значително по-ниска от застрахователната му стойност към датата на сключване на процесния застрахователен договор – 40 000 лв.

Моли се за отхвърляне на предявения иск и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството адвокатско възнаграждение.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ответникът е застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № 93002010078076 с предмет лек автомобил марка „Ягуар“, модел „XJ“, рег. № **********, собствеността върху което имущество е придобито от ищеца на 09.09.2021 г. по силата на договор за покупко-продажба на моторно превозно средство.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ:

За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ответникът е застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № 93002010078076 с предмет лек автомобил марка „Ягуар“, модел „XJ“, рег. № **********, собствеността върху което имущество е придобито от ищеца на 09.09.2021 г. по силата на договор за покупко-продажба на моторно превозно средство.

От представената и приобщена към доказателствения материал застрахователна полица по № 93002010078076 по договор за имуществена 3 застраховка „Каско на МПС“, се установява в производството, че ответникът е застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № 93002010078076 с предмет лек автомобил марка „Ягуар“, модел „XJ“, рег. № **********, със срок на застрахователно покритие от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г.

От представения и приобщен към доказателствения материал по делото договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 09.09.2021 г., се установява в производството, че на 09.09.2021 г. ищецът Д.

А. Д. е придобил собствеността върху процесния лек автомобил марка „Ягуар“, модел „XJ“, рег. № **********.

На 13.09.2021 г. между ответното дружество и ищеца е сключен анекс № 1 към застрахователна полица по № 93002010078076 по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, с който полицата е прехвърлена на новия собственик на застрахованото имущество, а именно ищецът.

Съдът намира, че по делото не е спорно, че във връзка с реализирани увреждания по лек автомобил марка „Ягуар“, модел „XJ“, рег. № **********, пред застрахователя е депозирано заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, по което е образувана щета № 2000-1301-21-000647, с което са изпълнени изискванията на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ, поради което и предявеният иск се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

От името на ищеца е депозирано пред застрахователя уведомление за настъпило застрахователно събитие по застраховка „Каско на МПС“, застрахователна полица № 93002010078076, за настъпило застрахователно събитие на 13.09.2021 г., прието по делото. В него ищецът е посочил, че на 13.09.2021 г. процесното МПС е открито на паркинг с наличие на щети – откачена предна броня, надрана лява задна врата, ляво огледало, надрана дясна страна на предна броня при десен фар и върху десен фар.

По делото е изготвено и прието заключение на вещо лице по допусната в производството съдебна автотехническа експертиза. Заключението на вещото лице е ясно, обсновано и е отговорило в пълнота на поставените въпроси, като същевременно не възниква съмнение в правилността на изводите на вещото лице, поради което съдът намира, че следва да го кредитира.

4

От заключението на вещото лице по изготвената в производството съдебна автотехническа експертиза и заявеното от вещото лице в разпита му пред съда, в проведеното открито съдебно заседание, се установява по делото, че уврежданията по процесния автомобил са в предна лява част, предна дясна част и цялата странична лява част.

Установява се още, че уврежданията по предна лява част се изразяват в хоризонтални надирания в зоната на предната броня, които обичайно се наблюдават при съприкосновение с твърд и грапав предмет с голяма площ (бетонно блокче/дърво/стена). Вещото лице посочи, че предвид факта, че предната броня е откачена и са й нарушени захватите, може да се направи извод, че увреждането е настъпило в посока отзад напред, както и че увреждането може да бъде получено при паркирано състояние на автомобила ако е настъпило съприкосновение с преминаващ покрай автомобила твърд и грапав предмет, натоварен върху друго ППС.

Установява се също, че уврежданията по предна дясна част се изразяват в хоризонтални надирания в зоната на предната броня, десния фар, предния капак и предния десен калник, които обичайно се наблюдават при съприкосновение с твърд и грапав предмет с голяма площ (бетонно блокче/дърво/стена). Вещото лице посочи, че същите могат да настъпят при паркирано състояние на автомобила ако е настъпило съприкосновение с преминаващ покрай автомобила твърд и грапав предмет, натоварен върху друго ППС или от друго МПС.

Установява се още, че уврежданията по страничната лява част на процесния автомобил се изразяват във хоризонтални надирания в зоната на задната броня, задния ляв калник, задна лява джанта, задна лява врата и предна лява врата. Вещото лице посочва, че увреждания по лявата част могат да бъдат получени при съприкосновение с твърд и грапав предмет с голяма площ (бетонно блокче/дърво/стена/автомобил), респективно, че същите могат да настъпят при паркирано състояние на автомобила и съприкосновение с преминаващ покрай него друг автомобил или твърд и грапав предмет, натоварен върху друго ППС.

В изслушването си пред съда, в проведеното на 24.04.2023 г. открито съдебно заседание по делото, вещото лице заяви, че по-вероятно е уврежданията по процесния автомобил да са получени при движение на 5 автомобила, но това не изключва възможността да са получени и при паркирано състояние на автомобила, по посочените от вещото лице в заключението начини.

Предвид гореизложените съображения и от събраните по делото доказателства се установява, че страни по застрахователното правоотношение са подписали застрахователен договор, с който е покрит и рискът частична щета вследствие на ПТП. Настоящият състав намира, че за да се установи дали отказът на застрахователя е законосъобразен следва да се направи разграничение между отказът за заплащане на застрахователно обезщетение предвиден в чл. 408 от КЗ и отказът да се изплати застрахователно обезщетение, поради това, че настъпилото застрахователно събитие не попада в обхвата на покритите от застрахователя рискове. Правото на застрахователя по имуществена застраховка на основание чл. 408 от КЗ да откаже плащане на обезщетение при настъпило застрахователно събитие, когато застрахованият не е изпълнил задължение по застрахователния договор, се отнася до случаите, в които настъпилото застрахователно събитие представлява покрит застрахователен риск. Ограниченият кръг основания за отказ по чл. 408 от КЗ не засяга възможността на застрахователят да откаже заплащането на застрахователно обезщетение, когато настъпилото събитие не попада в кръга на покритите по сключения договор за имуществено застраховане рискове. В тази връзка както е отбелязано в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 224/2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. на ВКС, I т. о, с оглед свободата на договаряне – чл. 9 от ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Това разрешение въпреки че е дадено във връзка с приложението на разпоредбите на Кодекса на застраховането (отм.), намира приложение и при действието на Кодекса на застраховането, доколкото смисъла на разпоредбите досежно отказа за изплащане на обезщетение са почти идентични.