Решение № 752 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 752 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20231110157932 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Т-С“ ЕАД против К.

Г. Р., конституиран на мястото на починалия в хода на процеса ответник Г. К. Р..

Ищецът сочи, че ответникът, в качеството си на наследник на собственика на процесния топлоснабден имот, находящ адрес ***, бил задължен да заплати доставената до имота топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. Сочи, че според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т-С“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът използвал доставената му топлинна енергия през исковия период до топлоснабдения имот, но не заплатил цената на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която на основание чл. 139 ЗЕ бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис“ ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били 1 изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи процесните суми: сумата от 2961,35 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 442,69 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.08.2023 г., сумата от 33,47 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,91 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за период от 15.09.2020 г. до 02.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 22.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №46883/2023 г. по описа на СРС, 35 състав. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Допустимостта на производството се оспорва с аргумента, че е възможно ответникът да е направил отказ от наследството на първоначалния ответник – Г. К. Р., в който случай искът би бил насочен към ненадлежен ответник. Евентуално излага посоченото обстоятелство като основание за неоснователност на ищцовите претенции. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Не било доказано от ищеца, че общите условия са влезли в сила. Оспорва, че в имота са извършвани надлежни замервания на евентуално потребената топлинна енергия.

Оспорва наличието на облигационно правоотношение по договор за извършване на услугата „дялово разпределение“. Оспорва техническата годност на измервателните уреди. Оспорва включването на технологичните разходи на абонатната станция към претендираните от ответника суми. Оспорва претенциите за лихва. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД. По така предявените искове в тежест на ищеца, че негова е тежестта да докаже 2 правопораждащи факти, а именно: 1. по исковете за главници - че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Не следва нищо по-различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, "собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й".

Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което е поискало откриване на партида на свое име при доставчика.

Като доказателство по делото е приет Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №132 от 16.01.1987 г., по силата на който Г. К. Р. е придобил собствеността върху следния недвижим имот: **** в комплекс адрес ***.

3

Представено е и удостоверение от ГИС София, от което се установява, че стар адрес **** се отнася за жилищна сграда с пл. №**** със следния настоящ адрес: б**** представена е и декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от Г. К. Р., с която същият е декларирал, че е собственик на следния имот – апартамент №41, находящ се в гр.

София, б**** ет. 10.

В този смисъл, от представените по делото доказателства се установява, че за процесния период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. е било налице облигационно правоотношение между собственика на процесния имот Г. К. Р. и ищцовото дружество по доставка на топлинна енергия, поради което същият е задължен да плати цената й.

Установява се, че ответникът К. Г. Р. е единствен наследник на Г. К. Р., починал на 28.10.2023 г., като ответникът не е направил отказ от наследството на почианлия си баща. Предвид изложеното, ответникът, в качеството си на единствен наследник на лицето Г. Р. е материално легимитиран да отговаря за задълженията възникнали в патримониума на наследодателя му в пълен размер.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, са взели решение през 2002 год. за сключването на договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ с „Техем Сървисис“ ЕООД /видно от представения по делото протокол/. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че през процесния период топлинна енергия за процесния имот е разпределяна като ТЕ за отопление на имот, отдадена от една щранглира, ТЕ, отдадена от сградната инсталация, и топлинна енергия за БГВ. Според заключението на вещото лице ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена в съответствие с действащата наредба на база пълната отопляема кубатура 163 куб. м., а количеството вода е начислено на база 1 броя лица поради липса на водомер.

Установено е също така, че топломерите в абонатната станция са преминавали 4 последващи метрологични проверки, касаещи исковия период, като ищецът е отчислявал и технологичните разходи на топлинната енергия в абонатната станция.

Размерът на сумите за потребена ТЕ през периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. са в общ размер на 3047,19 лв., като в сумата не са включени просрочени задължения от предходни периоди.

Действително, с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на ВАС, II отделение, оставено в сила с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г., 5-членен състав, II колегия, се отменят т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката и § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се счита отменен от датата, на която съдебното решение е влязло в сила. В случая, решението на административния съд е влязло в сила на 25.02.2025 г., т. е. след процесния период от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в настоящата хипотеза. От друга страна, дори да се приеме, че Наредбата противоречи на нормативен акт от повисока степен и не следва да бъде прилагана, респ., че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело № С-289/2021 г., то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид изслушаното и прието по делото заключение по съдебнотехническата експертиза, достигнало до извод за доставяне до процесния имот на твърдяното количество топлинна енергия по отношение на компонент сградна инсталация, равняващо се на изчисленото от вещото лице.