Решение № 215 от 18.06.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Пазарджик, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20255220200378 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес с. Д., обл.

Пазарджишка, ул. „***“ № 9, против Наказателно постановление № 24-1006003612 от 25.02.2025 г. издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева.

В бланкетната жалба се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, като се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано становище за отвяна на НП като незаконосъобразно. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна- АНО, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило становище по същество от 1 юрк. К. П., надлежно упълномощена да представлява АНО, в което са изложени аргументи за потвърждаване на НП като законосъобразно и е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от ответната страна.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и се запозна със становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, настоящият съдебен състав установи следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 04.12.2024 г., в 11:00 часа, в с. Д., на ул. „***“ пред номер 9, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № *** собственост на И. И. Д.а, като при извършена проверка от контролните органи е отказал да бъде тестван с техническо средство „Дрегер Друг Тест 5000“ с фабр. № ARRC-0035 за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARDM- 0192 в 11:48 часа на 04.12.2024 г., който е отчел отрицателен резултат. В хода на проверката водачът показвал признаци на употреба на наркотични веществанекоординирани движения, неясен говор, но заявил пред контролните органи, че не е употребил наркотични вещества. Издаден му бил Талон за изследване (ТИ) № 27133 за явяване в МБАЛ- Пазарджик, който водачът подписал и получил екземпляр, като вписал в талона, че не желае медицинско и химическо изследване. Впоследствие не се явил в МБАЛ- Пазарджик, за да даде кръвна проба. При извършената проверка на жалбоподателя било установено, че той не носи СРМПС за управлявания от него автомобил.

При така констатираното св. А. Т.- полицейски инспектор в Сектор ПП при ОД на МВР- Пазарджик, съставил срещу жалбоподателя АУАН за констатираните нарушения в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. Жалбоподателят не дал обяснения и не възразил срещу направените в акта констатации, което било отразено в самия акт.

Въз основа на акта на 25.02.2025 г. било издадено обжалваното НП.

Последното било връчено лично на жалбоподателя на 14.03.2025 г., видно от разписката към санкционния акт, а жалбата против него била подадена от 2 наказаното лице директно в съда на 20.03.2025 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. А. Т. и св. Т. И.- свидетел на установяване на нарушенията и частично от показанията на св. И. Д.а- майка на жалбоподателя. Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства и показанията на свидетелите Т. и И., т.к. те са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по обективен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Установи се по безспорен начин от гласните доказателства посредством разпита на свидетелите Т. и И., както и от писмени доказателства по делото, че на посочената в НП дата, час и място жалбоподателят Д. е извършил вменените му административни нарушения:

По отношение на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП:

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Т. и И.. Последният заяви, че два дни преди да бъде извършена проверка на Д. в Сектор КП при РУ- Пазарджик е постъпила оперативна информация, че Г. Д. употребявал алкохол и наркотични вещества след което управлявал лек автомобил „***“ със софийска регистрация. Затова той и колегата му А. на процесната дата със служебен автомобил извършили обход на с. Д., където жалбоподателят живее.

Така в една от улиците се разминали с управлявания от Д. л.а., като обърнали посоката на движение и последвали автомобила му. След като жалбоподателят спрял пред дома си, св. И. и колегата му се легитимирали и пристъпили към извършване на проверка, като го поканили да отиде с тях в сградата на Сектор ПП, за да му бъде извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества. Д. се съгласил.

В показанията си св. Т. посочи категорично, че пред него жалбоподателят отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, 3 като не посочил причината за отказа. Затова той ми издал ТИ и приложил 7 стикера към същия, като му разяснил възможността да отиде в болницата и да даде кръвна проба за химическо изследване, след което му връчил талона, който водачът подписал и взел. От св. И. разбрал, че водачът е тестван и за употреба на алкохол в сградата на РУ- Пазарджик, като резултатът бил отрицателен. Тъй като отказал да бъде изследван с тест за употреба на наркотични вещества, св. Т. съставил АУАН за извършеното от водача нарушение.е разяснено правото представили и поискали От показанията на св. И. Д.а също се установи, че жалбоподателят Д.неин син е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, като дори тя го посъветвала да не дава такава проба, защото тестовете били фалшиви и да се прибере в къщи, а не да ходи да се изследва.

Самият жалбоподател също не отрича в жалбата си, че е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества. В съставения му и предявен АУАН също не е отрекъл този отказ отразен като констатация от актосъставителя. Той не е отрекъл и че е управлявал процесния лек автомобил на посочената дата, час и място. Последните обстоятелства категорично се установяват и от показанията на св. И. и косвено от тези на св. Т..

Така от събраните по делото доказателства и техният анализ безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС на посочените място и дата в НП, като е спрян за проверка от полицейски служители в с. Д. пред дома му. Категорично се установи, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества и техни аналози, независимо че първоначално се е съгласил и е бил съпроводен от полицаите до сектор ПП, където пред св. Т.- ПИ, оправомощен да извършва проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“. На водача е бил издаден талон за изследване с № 274331 придружен от 7 бр. стикери, който талон Д. подписал и получил, независимо, че в талона вписал че не желае медицинско и химическо изследване, като допълнително св. Т. му обяснил, че може да отиде в болницата и да даде кръв за изследване.

Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП ясно очертава два състава на 4 административни нарушения: 1./ отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол или други упойващи вещества или 2./ неизпълнение на предписанието за медицинско изследване.

Внимателният прочит на тази разпоредба показва, че тя императивно разписва, че водачът няма право да отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества в кръвта, поради което и отказът е въздигнат от законодателя в съставомерно деяние. Водачът няма право да избира и начина, по който да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или други упойващи вещества. Предпоставките, установени от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози за издаване на талон за изследване на кръвта не включват избор на водача на начина, по който да му бъде извършена проверка.

Задължението на контролните органи за издаване на талон за изследване, установено от чл.3 ал.2 от Наредбата възниква, когато: 1./ лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна; 4. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

Видно е, че законодателят е приравнил като последици както отказа за тестване, така и например некачествените проби. Дори в някои от разпоредбите на Наредбата изрично е записано, че поведението на лицето по време на проверката, вследствие на което не може да бъде извършена проба, се приравнява на отказ. Така например съгласно чл. 2, ал.1 от Наредбата: „При извършване на проверка за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве“, като съгласно втората алинея на същия член: „Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на 5 лицето да му бъде извършена такава“. В тази насока е и разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредбата: „В случай че не приема показанията на техническото средство за установяване употребата на алкохол, лицето избира дали установяването да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство“.

Следователно, като са издали Талон за изследване, контролните органи са спазили реда на Наредбата. На основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП водачът може да бъде санкциониран и за неизпълнение на направлението за изследване на кръвта, което в конкретния случай жалбоподателят също не е изпълнил, като се имат предвид справката от МБАЛ- Пазарджик и показанията на св. Д.а. Съставянето на талон за изследване е доказателство на първо място за заявения от водача отказ, който наред с установеното управление на МПС изпълва състава на нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.

Този законов текст съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на наказващия орган да упражни компетентността си. В този смисъл е и обилната съдебна практика, като за пример може да се посочи Решение № 732/12.12.2015 г. на АдмС - Пазарджик по КАНД № 838/2015 г. Затова и съдът не приема за основателно възражението на пълномощника на жалбоподателя, че словесно била налице непълнота при посочване на съставомерните обстоятелства, касаещи нарушението в АУАН и НП, тъй като не било вписано евентуално и отказът да му бъде извършено изследване.