Решение № 16888 от 29.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16888 гр. София, 29.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Георгиева като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110145659 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „К.“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление в **********, представлявано от управителя Р.Н.Т., чрез пълномощника му адв. П. Х., с адрес за кореспонденция в ****** против С. И. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в *********.

Твърди се в исковата молба, че между ищцовото дружество и ответницата е сключен индивидуален договор за потребителски кредит № ******** от 17.10.2024 г. В изпълнение на задълженията си по договора ищецът – заемодател е предоставил на ответницата сумата от 700 лв., която тя се е задължила да върне на една вноска, чийто падеж е на 16.11.2024 г.

Страните не са уговорили заплащането на договорна лихва, а ГПР по договора е в размер на 0.00 %, но заемополучателят се е задължил да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 150 лв. С. С. не е извършила никакви плащания по договора и цялото задължение е непогасено към датата на подаване на исковата молба.

Ищецът е заявил вземането си по реда на чл. 410 от ГПК и въз основа на депозираното заявление е образувано частно гражданско дело № 23732 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав. Заявлението е уважено и със заповед за изпълнение № 12673 от 20.04.2025 г. е разпоредено длъжникът С. И. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ********* да заплати на К.ра „К.“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление в **********, представлявано от управителя Р.Н.Т., сумата от 740,63 лв.

(седемстотин и четиридесет лева и шестдесет и три стотинки), дължима по индивидуален договор за потребителски кредит № ******** от 17.10.2024 г., от която а) 700 лв.

(седемстотин лева) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението – 24.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и б) 40,63 лв.

(четиридесет лева и шестдесет и три стотинки) – лихва за забава за периода от 17.11.2024 г. до 24.04.2025 г., както и сумата от 425 лв. (четиристотин двадесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от заявлението. Длъжникът е възразил в срок срещу задължението по заповедта, поради което и на основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си с разпореждане № 116259 от 23.07.2025 г., връчено на 08.08.2025 г.

1

С тези обстоятелства ищцовото дружество обосновава правния си интерес от заявяване на претенцията за установяване на задължението на ответницата в размер на 740,63 лв. (седемстотин и четиридесет лева и шестдесет и три стотинки), дължима по индивидуален договор за потребителски кредит № ******** от 17.10.2024 г., от която а) 700 лв. (седемстотин лева) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението – 24.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и б) 40,63 лв. (четиридесет лева и шестдесет и три стотинки) – лихва за забава за периода от 17.11.2024 г. до 24.04.2025 г.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество представя писмена молба, с която заявява, че поддържа предявения иск и направените доказателствени искания. Не сочи допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, редовно уведомена, не подава отговор на исковата молба.

Ответницата не се явява и не изпраща представител в откритото съдебно заседание.

Процесуалната пасивност на ответницата мотивира пълномощника на ищцовото дружество да отправи искане за разглеждане на делото по реда на чл. 238 и сл. от ГПК. С протоколно определение от 09.07.2026 г., съдът допусна развитие на производство по постановяване на неприсъствено решение като прие, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 вр. чл. 239 ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК – ответницата не е предприела никакви процесуални действия в срока за отговор и в първото съдебно заседание, след като с разпореждане № 151474 от 01.10.2025 г. и с определение № 20282 от 02.06.2026 г., изрично са указани неблагоприятните последици от непредставянето на отговор и неявяването в първото по делото съдебно заседание, вкл. и възможността за постановяване на неприсъствено решение.

От друга страна, предявения от „К.“ ООД установителен иск, чийто предмет е вземането на ищеца за връщане на дадена в заем парична сума и за заплащане на обезщетение за забава, е допустим и вероятно основателен с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства. Съобразно сочените в исковата молба страни, фактически основания и петитум претенцията е допустима – изхожда от активно процесуално легитимирано юридическо лице против правоспособно физическо лице и от данните по делото не се установява наличието на отрицателни процесуални предпоставки, съществуването на които да е пречка за надлежното упражняване на право на иск.

С исковата молба са представени договор за кредит, сключен по електронен път и платежен документ, удостоверяващ предоставянето на заетата парична сума на ответницата.

Данните в тези писмени доказателства обуславят констатацията, че между струните е валидно възникнало заемно правоотношение и за ответницата е възникнало задължението да върне в срок предоставената й парична сума и след падежа тя е изпаднала в забава. Тези съображения мотивират съда да приеме, че предявените искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД са вероятно основателни.

Гореизложените доводи, обосноваващи съществуването на процесуалните и материалното условия за постановяване на неприсъствено решение, предпоставят приложението на разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, поради което настоящия съдебен акт не следва да бъде мотивиран по същество, а исковата претенция на „К.“ ООД трябва да бъде уважена единствено въз основа на извода на съда за нейната вероятна основателност, основана на твърденията в исковата молба, представените с нея доказателства.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на производството, в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца в исковото и в заповедното производство разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, възлизащи общо на сумата от 460,17 € (четиристотин и шестдесет евро и седемнадесет евроцента).

Водим от горното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

2

РЕШИ:

По иска, предявен от „К.“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление в **********, представлявано от управителя Р.Н.Т. против С. И. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ********* ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 740,63 лв. (седемстотин и четиридесет лева и шестдесет и три стотинки) с еврова равностойност от 378,68 € (триста седемдесет и осем евро и шестдесет и осем евроцента), дължима по индивидуален договор за потребителски кредит № ******** от 17.10.2024 г., от която а) 700 лв. (седемстотин лева) с еврова равностойност от 357,90 € (триста петдесет и седем евро и деветдесет евроцента) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението – 24.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и б) 40,63 лв. (четиридесет лева и шестдесет и три стотинки) с еврова равностойност от 20,77 € (двадесет евро и седемдесет и седем евроцента) – лихва за забава за периода от 17.11.2024 г. до 24.04.2025 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 12673 от 30.04.2025 г. по частно гражданско дело № 23732 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ********* да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление в **********, представлявано от управителя Р.Н.Т. сумата от 242,87 € (двеста четиридесет и две евро и осемдесет и седем евроцента), представляваща направени от ищеца разноски в настоящето исково първоинстанционно производство за заплащането на държавна такса и адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ********* да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление в **********, представлявано от управителя Р.Н.Т. сумата от 217,30 € (двеста и седемнадесет евро и тридесет евроцента), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар в производство по частно гражданско дело № 23732 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Заверен препис от решението да се приложи по частно гражданско дело № 23732 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3