Решение № 215 от 01.10.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. ЛЕВСКИ, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И. като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20264410100333 по описа за 2026 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „****“ ЕООД, гр.Б. срещу **** от гр.***, с която са съединени установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, вр.чл.342, ал.2 ТЗ и осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД.

С протоколно определение в открито съдебно заседание от 08.09.2026г. е прекратено на основание чл.299, ал.2 ГПК производството по делото в частта му относно предявените осъдителни искове за следните вземания: 511,88 евро /1001,16 лв./ - неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя и 404,94 евро /792,00 лв./ - разходи за възстановяване на лизинговия актив.

С протоколно определение в открито съдебно заседание от 08.09.2026г. е допуснато на основание чл.214 ГПК изменение на предявения осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, произтичащи от процесния Договор за финансов лизинг:

- 26.14 лв. - такса за администриране на фишове и глоби, съгласно т.2 от Тарифата към Общите условия по договора, във връзка с чл.8.6 от Общите 1 условия и чл.345, ал.2 от ТЗ;

- 17.34 лв. - такса за обслужване, дължима на основание т.26 от Тарифата към Общите условия по договора;

- 2.40 лв. - такса за изпращане на напомнително съобщение чрез SMS за допуснато просрочие на падежирала вноска, на основание т.37 от Тарифата към Общите условия по договора;

- 274.19 лв. - такса за администриране на фишове, глоби и други административни санкции, наложени от компетентни държавни органи в Република България, съгласно т.27 от Тарифата;

- 1.90 лв. - такса за чуждестранна валута, съгласно Тарифата към Общите условия, като е преминато от осъдителен към установителен иск.

Ищецът твърди, че на 04.09.2023г. между „****“ ЕООД, в качеството му на Лизингодател и К. В. В., в качеството му на лизгополучател, бил сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив №AG0013947, според който Лизингодателят се задължава да придобие и предостави за възмездно ползване на Лизингополучателя следния актив Лек автомобил *** с рег.№ ****, с рама №:***. От своя страна Лизингополучателят се задължил да заплаща дължимите суми по Договора и да използва вещта в съответствие с Общите условия към договори за финансов лизинг, сключвани от „****“ ЕООД с физически лица - потребители и приложенията към тях. „****“ ЕООД, в изпълнение на задълженията си по договора, придобило автомобила и го предоставило на Лизингополучателя, за което бил съставен Приемопредавателен протокол. В срока на договора Лизингополучателят преустановил плащането на дължимите лизингови вноски, с което изпаднал в забава, респективно в неизпълнение на договора. След безуспешни опити за извънсъдебно уреждане на спора, съгласно чл.17.5 от Общите условия (в това число: обаждания, SMS известия и email-и на посочени от Лизингополучателя контакти) и на основание чл.13.5 във връзка с чл.13.6 от ОУ, Лизингодателят прекратил Договора за лизинг чрез Уведомление за прекратяване. Последното съдържало съобщение за прекратяване на Договора, информация относно задълженията на Лизингополучателя към датата на изходирането му, както и покана за доброволно изпълнение на задълженията и предаване на лизинговия актив с всички принадлежности и придружаващи го документи.

Договорен бил срок от 24 месеца, съгласно приложения Погасителен 2 план - неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %.

Лизингополучателят преустановил плащания по договорения погасителен план, след като погасил 11 вноски от договорения погасителен план към Договора за лизинг. Посочва, че на основание чл.345 от ТЗ във вр. с чл.8.1 от приложимите към Договора Общи условия за периода, през който е ползвал вещта, Лизингополучателят дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план - от вноска 12 до 16, с падеж на 4-то число на съответния месец, съгласно приложения погасителен план - с размер на вноската 333.72 лева.

На основание чл.15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на горепосочените вноски била начислена неустойка в размер на 3.96 лева към в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие върху главницата, включена в съответната месечна вноска от датата на падежа. На основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия, Лизингополучателят дължал на Лизингодателя и неустойка за прекратяване на договора по вина на Лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 1 001.16 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора.

Твърди, че за част от вземанията била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№202542110103760/2025г. по описа на РС-Габрово, срещу която длъжникът подал възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск. За останалата част от претендираните със заявлението вземания била издадена Допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по същото дело на РС-Габрово. Срещу издадената допълнителна заповед длъжникът не подал възражение в законоустановения срок, поради което същата влязла в законна сила.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с peг.

№2704/09.12.2025г., издадени по ч.гр.д. № 202542110103760/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово:

- 1 358.20 лв. - падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собственост 3 върху лизингов актив № AG0013947, дължими за периода от 04.09.2024г. до 29.01.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.12.2025 г. до окончателното изплащане;

- 579.53 лв. - падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна (договорна) лихва по същия договор, дължими за периода от 04.09.2024 г. до 29.01.2025 г.;

- 273.04 лв. - разходи за заплатени застрахователни премии по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл.8.6 от приложимите Общи условия във връзка с чл.345, ал. 2 от ТЗ;

- 36.00 лв. - неустойка за забавено плащане на дължима сума, съгласно т.14 от Тарифата;

- 321,97 лв. - общ размер такси, включващи:

- 26.14 лв. - такса за администриране на фишове и глоби, съгласно т.2 от Тарифата към Общите условия по договора, във връзка с чл.8.6 от Общите условия и чл.345, ал.2 от ТЗ;

- 17.34 лв. - такса за обслужване, дължима на основание т.26 от Тарифата към Общите условия по договора;

- 2.40 лв. - такса за изпращане на напомнително съобщение чрез SMS за допуснато просрочие на падежирала вноска, на основание т.37 от Тарифата към Общите условия по договора;

- 274.19 лв. - такса за администриране на фишове, глоби и други административни санкции, наложени от компетентни държавни органи в Република България, съгласно т.27 от Тарифата;

- 1.90 лв. - такса за чуждестранна валута, съгласно Тарифата към Общите условия.

На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на ответника, който в законоустановения срок не е подал писмен отговор.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът не се представлява.

Подадена е писмена молба от пълномощника юрк. Е. С., който моли исковете да бъдат уважени изцяло и в полза на ищеца да бъдат присъдени разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът се явява лично и с адв.А. А. – АК-Разград, който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Посочва, че активът, за който е сключен договора, е иззет от лизингополучателя и същият вече е платил неустойка в размер на три месечни такси, поради което същата не може да бъде 4 претендирана за втори път от лизингодателя. Навежда довод, че при подписване на договора са нарушени общите условия на лизингополучателя, тъй като в договора е посочен лихвен процент от 41% за целия срок на договора, при отчитане на обстоятелството, че Министерският съвет на два пъти или повече през годината определя лихвен процент. Навежда довод, че уговореният лихвен процент противоречи на чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД и е нарушена нормата на чл.19, ал.2 ЗПК. Излага аргумент, че посоченото води до недействителност на целия договор, поради което исковете са неоснователни.

Моли предявената срещу ответника искова претенция да бъде отхвърлена и в полза на пълномощника да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се от справка в ЕИСС по ел. заповедно дело ч.гр.д.

№3760/2025г. по описа на Районен съд - Габрово, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК от „****“ ЕООД, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №2704 от 09.12.2025г., с която е разпоредено длъжникът К. В. В. да заплати на „****“ ЕООД: главница в размер на 1358,20 лв., която съгласно заявлението представлява падежирали и непогасени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив №AG0013947, дължими за периода 04.09.2024г. до 29.01.2025г., ведно със законната лихва от 01.12.2025г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 579,53 лв. за период 04.09.2024г. – 29.01.2025г.; 273,04 лв. – разходи за заплатени застрахователни премии; такси в общ размер на 321,97 лв., които съгласно заявлението за издаване на заповед за изпълнение включват: 26.14 лв. - такса за администриране на фишове и глоби, съгласно т.2 от Тарифата към Общите условия по договора, във връзка с чл.8.6 от Общите условия и чл.345, ал.2 от ТЗ; 17.34 лв. - такса за обслужване, дължима на основание т.26 от Тарифата към Общите условия по договора; 2.40 лв. - такса за изпращане на напомнително съобщение чрез SMS за допуснато просрочие на падежирала вноска, на основание т.37 от Тарифата към Общите условия по договора;

274.19 лв. - такса за администриране на фишове, глоби и други административни санкции, наложени от компетентни държавни органи в 5

Република България, съгласно т.27 от Тарифата; 1.90 лв. - такса за чуждестранна валута, съгласно Тарифата към Общите условия; неустойка за забавено плащане в размер на 36,00 лв., както и разноски: 87 лв. за заплатена държавна такса и 60 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така издадената заповед за изпълнение в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника и заповедният съд е дал указания за предявяване на установителен иск на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Установява се, че по молба на заявителя „****“ ЕООД по чл.250, ал.2 ГПК, поради пропуск на заповедния съд да се произнесе по всички претендирани със заявлението вземания, по ч.гр.д. №3760/2025г. по описа на Районен съд – Габрово е издадена Допълнителна заповед №830/08.05.2026г., с която е разпоредено длъжникът К. В. В. да заплати на „****“ ЕООД: 511,88 евро – неустойка за прекраяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяването му на основание чл.15.5. от Общите условия и 404,94 евро – разходи за възстановяване на лизинговия актив на основание чл.14.4, вр. чл.8.7.10 от Общите условия. Установява се, че допълнителната заповед е връчена на длъжника, който в срока по чл.414 ГПК не е подал възражение и същата е влязла в законна сила. По отношение на тези вземания, за които са били предявени осъдителни искове, настоящото производство е прекратено на основание чл.299, ал.2 ГПК.

От изложеното следва, че предявеният установителен иск по чл.422 ГПК за вземанията, предмет на настоящото исково производство е процесуално допустим. Ищецът има правен интерес от предявяването му при наличие на хипотезата на чл.415, ал.1, т.1 ГПК – подадено в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение за процесните вземания. Исковата молба е подадена в срока по чл.422 от ГПК.