Решение № 1356 от 08.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1356 гр. София, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100514993 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 21.10.2021 г. по гр.дело № 62960/20 г., СРС, II ГО, 177 с-в е признал за установено, че Ц.Т. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.

„*******, офис 1 дължи на Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* № ** на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 94,79 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., за имот с адрес гр. София. ж.к.

*******, бл. *******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.09.2020г. до окончателното й изплащане като е отхвърлил иска за разликата над тази сума до сумата от 133,14 лева. като погасен по давност.

Признал за установено, че Ц.Т. Н., ЕГН ********** дължи на Т.С." ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.

200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 11,99 лв. - главница , представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., за имот с адрес гр. София, ж.к. *******, бл.

*******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.09.2020 г.

1 до окончателното й изплащане като е отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния претендирай размер от 13,14 лева. като погасен по давност.

Отхвърлил е предявения от Т.С." ЕАД, ЕИК ******* срещу Ц.Т. Н., ЕГН **********, иск за заплащане на сумата от 24,10 лева - законна лихва за забава върху дължимата сума за ползване на топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 26.08.2020 г. като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е предявения от Т.С." ЕАД, ЕИК ******* срещу Ц.Т. Н., ЕГН ********** иск за заплащане на сумата от 2,46 лева - законна лихва за забава върху дължимата сума за такса за услуга Дялово разпределение за периода от 31.08.2017 г. до 26.08.2020 г. като неоснователен и недоказан. Осъдил е Ц.Т.

Н., ЕГН ********** да заплати на Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл.

78, ал. 1 ТПК сумата от 577,50 лева - разноски в производството. Осъдил е Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на адвокат С.К. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 185,35 лева - разноски в производството.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответницата Ц.Т. Н., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат С.К., със съдебен адрес: гр.София, ул.“******* № 35, ет.3, офис 1 в частта, в която съдът е признал за установено по предявените от Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* срещу Ц.Т. Н., ЕГН ********** по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, че Ц.Т. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „*******, офис 1 дължи на Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „******* № ****** сумата от 94,79 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., за имот с адрес гр. София. ж.к. *******, бл.

*******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.09.2020г. до окончателното й изплащане, сумата от 11,99 лв. - главница , представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и в частта на присъдените разноски в полза на Т.С.“ ЕАД от 577,50 лв. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че по делото не е доказано, че ответницата е потребител на ТЕ, че неправилно е приложена погасителната давност, неправилно е осъждането на лихви върху главницата, както и неправилно са присъдени претендираните суми за дялово разпределение. Моли се решението да бъде 2 отменено в обжалваната част. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 500 лв.

Въззиваемото дружество Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“******* оспорва въззивната жалба.

Третото лице помагач „Т.“ ООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

От фактическа страна:

Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от Т.С.” ЕАД срещу Ц.Т. Н., ЕГН ********** за признаване за установено, че ответникът в качеството си на потребител на топлинна енергия дължи заплащането за потребената ТЕ за следните суми: 133,14 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016г. до м.

04.2019г., ведно със законната лихва от 03.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, 24,10 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 26.08.2020 г., сума за дялово разпределение в размер на 13,14 лева - главница за периода от м.07.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 03.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,46 лева лихва за периода от 31.08.2017г. до 26.08.2020г.

Ищецът Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези 3 общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове по основание и размер. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице-помагач на страната на ищеца не е изразило становище по предявените искове.

От правна страна:

От представения по делото договор за продажба на недвижим имот оформен в нот.акт № 080 от 25.11.2008 г. се установява, че ответницата е със запазено пожизнено право на ползване върху продаваемата идеална част от имота, подробно описан в нотариалния акт. Отразената в нотариалния акт Е.К.К., на която Ц.Н. е продала своята ½ ид.ч. от процесния имот, е починала в хода на производството и спрямо нея същото е било прекратено, тъй като ищецът не е изпълнил в срок разпореждането на съда и не е представил доказателства за наследниците й. Определението за прекратяване е влязло в сила. Може да се направи извод, че ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.), според който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.

В този смисъл неоснователно се явява твърдението, че по делото не е установено, че ответницата е потребител на ТЕ.

Неоснователно се явява и твърдението, че съдът неправилно е приложил погасителната давност. Искът е предявен от 03.09.2020 г. с депозиране на 4 заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а процесният период за доставка на ТЕ от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. При тези данни погасени по давност, при прилагането на 3-годишната погасителна давност, са всички задължения на ответника за периода от 01.05.2016 г. до 31.08.2017 г. за ТЕ и всички задължения за услуга дялово разпределение от 01.07.2017 г. до 31.08.2017 г. Сумите са изчислени правилно.

Само за пълнота на изложението, тъй като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила, във връзка с доводите на районния съд, че мораторна лихва не се дължи, тъй като вземанията стават изискуеми в 45 дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, следва да бъде отбелязано обстоятелството, че за процесния период са били в сила две ОУ, тези от 03.02.2014 г. и тези в сила от 11.07.2016 г. Според общите условия от 2016 г., по-точно чл.33, ал.2, „Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.“ При тази редакция на новите ОУ, въобще не става въпрос за публикуване на сумите в сайта на дружеството.

Относно дължимостта на сумите за дялово разпределение, които според процесуалния представител на въззивника/ответник не се дължат, настоящата инстанция излага следните мотиви:

Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139 а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се обявява по подходящ начин на потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение , а по силата на чл. 13, ал. 1 т. 1 ОУ на договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл.139 в, ал.3, т.4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл.140, ал.4, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във 5 връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както е и без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В настоящето производство това обстоятелство не се оспорва.