Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18930 от 17.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20060/2023
Вид
Решение № 18930
Подписан
17.11.2023
Състав
МАРИЯ ТОДОРОВА ДОЛАПЧИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 2, изр. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • Чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 18930 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20231110120060 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното: т е предявило срещу В. Н. А. и И. И. А., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата в размер на 1 649,37 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл. 120, вх. В, ет. 5, ап. 75, аб.

№ 122277, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 18.11.2022 г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 288,30 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 31.10.2022 г. върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, сумата в размер на 30,87 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 18.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 6,42 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.12.2019 г. до 31.10.2022 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62929/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците, като те не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от всеки от ответниците - с идентично съдържание, с който оспорват предявените искове. Оспорват размера на потребената в имота топлинна енергия, като поддържат, че същата е неправилно 1 начислена, а в условията на евентуалност релевират възражение за погасяване на вземанията по давност.

Третото лице – помагач Т не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на последните е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

В разглеждания случай между страните не се спори, че през исковия период са се намира в облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот. Това обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването му за доказано.

Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.

Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на неоспореното и прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал периодични метрологични проверки за техническа годност. Посочено е, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове.

Съгласно заключението за процесния период е начислена топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация и от щранг лирите в имота, топлинна енергия за БГВ, като не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота, тъй като радиаторите в имота са демонтирани. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, била определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект и в съответствие с изискванията на Наредба № Е-РД 04-1/12.03.2020 г. Съгласно заключението общото събрание на етажната собственост е взело решение през 2016 г. топлинната енергия отдадена от щранг-лирите да се прибавя към топлинната енергия от сградната инсталация, което е съобразено при извършване на дяловото разпределение. Топлинната енергия за БГВ е определяна въз основа на показанията 2 бр. водомери за топла вода, като през исковия период е осигурен достъп за отчет на същите. Съгласно заключението стойността на потребената за исковия период топлинна енергия възлиза на 1649,35 лева, изчислена при съобразяване на резултата от изравнителните сметки.

2

По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства да са извършвани плащания, поради което претенцията на ищеца се явява основателна до установения дължим размер от 1649,35 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 1649,37 лева следва да бъде отхвърлена.

На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Между страните не се спори, че услугата e извършена, като няма данни работата да не е приета, поради което потребителите следва да заплатят на ищеца дължимото възнаграждение по силата на цитираните разпоредби. Между страните не е спорно, че дължимата сума за процесния период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. е в размер на 30,87 лева. Доколкото в посочената погоре сума за топлинна енергия съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза не е включена и дължимата сума за дялово разпределение и не са налице данни за плащането й, то претенцията за същата се явява основателна в пълния предявен размер.

С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, по което съдът намира следното:

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от 18.11.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и разглежданите искове. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 18.11.2019 г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2019 г., започва да тече от 16.07.2019 г., като тригодишният период изтича на 16.07.2022 г. Следва да бъде отчетено обаче обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Следователно погасени по давност се явяват задълженията за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., тъй като давността за задължението за месец юли 2019 г. изтича на 23.11.2022 г., а същата се счита прекъсната с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 18.11.2022 г., от който момент се считат предявени разглежданите искове. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза погасените по давност вземания за главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. възлизат на сумата в общ размер на 88,49 лева, а задължението на ответниците за потребена топлинна енергия за непогасения по 3 давност период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на сумата в общ размер на 1560,86 лева. Именно до този размер и период предявеният иск за главница за стойност на доставена топлинна енергия се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 1649,35 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.