Решение № 376 от 19.09.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Велико Търново, 13.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Йордан Воденичаров

Ирена Колева при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20224100500090 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на подадена от КР. М. Б., ЕГН **********, чрез пълномощник – адвокат Д.Д., против Решение № 104/14.10.2021г. по гр.дело № 329/2021г. по описа на Районен съд-П. в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от него осъдителен иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпила при ПТП на 03.03.2018г. смърт на неговата баба ЗКК, ведно със законната лихва върху тази сума от 10.08.2020г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателят счита, че съдебният акт в обжалваната му част е неправилен, доколкото са неправилни изводите досежно справедливия размер на обезщетението. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и вместо него постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен в останалата му част – до пълния предявен размер от 25 000лв., ведно със законната лихва от 10.08.2020г. до окончателното изплащане. Претендира разноски за първоинстанционното и въззивно производство.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба и от ЗК „У.“ АД, ЕИК ..., чрез юрисконсулт В.Н. Д-М, в частта му, в която е уважен предявения от КР. М. Б. срещу дружеството иск по чл.432 от КЗ. Счита, че в тази част решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага, че събраните по делото доказателства не установяват връзката между починалото лице и ищеца да е 1

„особена“ по същността си и да надхвърля обичайната такава между подобен род роднини, както и че в случай, че жалбата бъде счетена за неоснователна, при определяне размера на обезщетението приложение следва да намери разпоредбата на §96 ал.3 от ПЗР на ЗИД на КЗ.

Излага, че е не е съобразено възражението му за липса на забава от страна на дружеството по отношение изплащането на претендираното обезщетение, доколкото ищецът не е съобразил законовите изисквания и не е представил на дружеството нотариално заверено пълномощно с изискуемото по чл.338 ал.1 КЗ съдържание, поради което посочената от него банкова сметка не е могла да бъде използвана за извършване на валидно плащане по претенцията. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК не са постъпили отговори на подадените от страните въззивни жалби.

В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът КР. М. Б., чрез упълномощения си представител, поддържа подадената въззивна жалба и искането, направено с нея. Излага подробни съображения в писмена защита.

ЗК „УНИКА“ АД, чрез юрисконсулт В.Д., поддържа въззивната жалба срещу първоинстанционното решение по подробно изложени съображения в писмен вид. Прилага списък на разноските по чл.80 ГПК и поддържа претенцията си за присъждането им в тежест на насрещната страна. Възразява относно размера на претендираното от последната адвокатско възнаграждение, като моли за намаляването му съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случай, че подадената от дружеството въззивна жалба не бъде уважена.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Районен съд – П. е образувано по искова молба на КР. М. Б. срещу ЗК „У.“ АД с правно основание чл.432 ТЗ. В нея са изложени твърдения за реализирано на 03.03.2017г. ПТП на път III-502, 20+727 км, причинено от К.К. Б.а при управление на л.а. „Р.М.С.“ с рег. №... поради допуснати нарушение на чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, при което настъпила смъртта на возещата се в автомобила негова баба ЗКК. Посочено е, че за извършеното от водача на МПС деяние по чл.343а ал.1 б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, същият бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № ... по описа на Окръжен съд-Велико Търново. Изложени са твърдения, че ищецът търпи значителни по степен болки и страдания от загубата на своята баба поради съществуващата приживе между тях постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Сочи се, че поради трудовата ангажираност на баща му в чужбина и невъзможността на майка му сама да се справя с родителските задължения, още от раждането му неговата баба е полагала изключителни грижи за него. От малък оставал често да преспива в дома на баба си, там прекарвал лятната ваканция, а когато баща му отсъствал, престоят му продължавал по цели седмици. Баба му осигурявала както морална, така и финансова подкрепа, като му предоставяла дребни суми за закупуване на необходими за прехраната и обучението му стоки и по-значителна сума за абитуриентския му бал. Тя му оказвала помощ при подготовка на уроците в училище, научила го на много неща, включително да кара велосипед, предала му редица житейски уроци. Тъй като грижите и помощта от нейна страна били постоянни, осъществявани с желание и любов, това рефлектирало върху неговите собствени чувства и емоции и той я възприемал като особено важна фигура в неговия живот. Вследствие на смъртта й ищецът твърди, че преживял силен шок и негативни емоции с висок интензитет, често посещава гроба й и трудно приема случилото се. Счита, че справедливия размер на претендираното от него обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата от 50 000 лв., но доколкото починалата е съпричинила вредоносния резултат, неизпълнявайки задължението си правилно да постави обезопасителен колан като пътник в процесния автомобил, то този размер възлиза на 25 000 лв. Направено е искане за осъждането на ответника, доколкото към датата на застрахователното събитие за процесния автомобил е била сключена застраховка „ГО“ с тази застрахователна компания, да му заплати тази сума, ведно с обезщетение за забава за времето от датата на предявяване на застрахователната претенция пред ответното дружество до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗК „УНИКА“ АД е заел становище за неоснователност на исковата претенция, като твърди липсата на материално-правна легитимация на ищеца да получи обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък, доколкото изложените от него фактически твърдения в исковата молба не изпълват съдържанието на трайна, дълбоко емоционална и особено близка връзка с починалия 2 по смисъла на ТР № 1/2018г. по т.д. № 1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС и наличието на действително претърпени от смъртта му вреди.В условията на евентуалност, оспорва иска по размер, включително и че същият следва да бъде определен при съобразяване разпоредбата на чл.493а КЗ вр. § 96 от ЗИДКЗ. Оспорил е акцесорната претенция за лихва за забава и е направил възражение за недължимост на същата поради забава на кредитора вследствие неизпълнение на задължението на заявителя по застрахователната претенция да представи нотариално заверено пълномощно на получателя на застрахователното обезщетение с изискуемото от закона съдържание.

По спорните факти са били събрани гласни доказателства. Св. М.П., дъщеря на починалата ЗКК, установява, че поради претърпян пътен инцидент последната от 46-годишна възраст не работела и по тази причина имала възможност да гледа внуците си. Тъй като ищецът често боледувал като малко дете, майка му работела в друго населено място като учител и бащата пътувал в чужбина като шофьор на товарен автомобил, тя поела ангажимент да се грижи за него, като понякога К. оставал и да спи в дома й. Водела го на почивка в Т. и с.

Ч.В., на санаториум, грижела се за него и другите си внуци като втора майка. Летните ваканции ищецът също прекарвал при баба си. Той бил привързан към нея, а тя, като всяка баба, му купувала сладки, бонбони, правела му подаръци, купила му обувки за абитуриентския бал, подарила му златния пръстен на покойния си съпруг, приготвяла му храна по времето, когато бил ученик във Велико Търново.

Св. К. Б.а, майка на ищеца, посочва, че за ищеца смъртта на баба му била голям шок, тъй като бил свикнал с постоянното й присъствие и морална и финансова подкрепа. Станал мълчалив, настъпили промени в поведението му, страхувал се да шофира. Избягвал да говори за баба си. Ходел често сам на гроба й.

По делото е представена застрахователната претенция на ищеца до ответното дружество, видно от която същата е заявена за пръв път на 10.08.2020г. Няма спор между страните, че с писмо с изх. № 27160420/03.09.2020г. ответникът е отказал заплащането на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

За да уважи предявения иск, районният съд е приел, че съществуващата между ищеца и починалата приживе емоционална връзка е дълбока и трайна, изключителна и извън обичайната за този вид родствени отношения, както и че настъпилите в резултат на нейната смърт болки и страдания за него са значителни по интензитет и продължителност, поради което той е материално-правно легитимиран да получи претендираното обезщетение за неимуществени вреди и е определил размера му съобразно принципа, заложен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Въззивните жалби срещу първоинстанционното решение са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Не е било спорно между страните и се установява от представените с ИМ писмени доказателства наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № ... от 04.11.2016г. по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от К.К. Б.а автомобил към датата на събитието, както и че за случая е било образувано НОХД № ... по описа на Окръжен съдВелико Търново, по което последната е била призната за виновна в извършване на престъпление по транспорта за това, че на 03.03.2017г. на път III-502, 20+727 км, при управление на л.а. „Р.М.С.“ с рег. №... нарушила правилата за движение по пътищата – не контролирала непрекъснато превозното средство, което управлява /чл.20 ал.1 ЗДвП/ и при избиране на скоростта на движение не се съобразила с релефа на местността и състоянието на пътя при преодоляване на крива, ляв за автомобила завой, допуснала намаляване на радиуса на завоя и изгубила контрол над управлението на автомобила /чл.20 ал.2 ЗДвП/, 3 вследствие на което по непредпазливост причинила смъртта на намиращата се в него ЗКК, като след деянието направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата.

Налице са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.

45 от ЗЗД, като съгласно чл. 300 от ГПК постановената по НОХД № ... по описа на ВТОС влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, по отношение факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Няма спор и че ищецът е внук на починалата при произшествието З.К..