Решение № 282 от 13.11.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Б., 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.Д.С. при участието на секретаря Х.К.Н. като разгледа докладваното от П.Д.С. Гражданско дело № 20231810101732 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът- Л. А. Х. от гр. Б. твърди, че e със сестра й са наследници на баща им А.Х.С., починал през 2012 г., като сестра й се е отказала от наследството му.

Сочи, че като единствен негов наследник тя е получила в наследство недвижим имот в гр. Б. заедно с построените в имота апартамент *** на два етажа, находящ се в гр. Б., ул. “***” ***. Излага, че на името на баща й има регистрирана партида в ответното дружество с *****, като абонат за доставка на ел. енергия. По партидата са натрупани задължения в размер на 21 509.27 лв., от които сумата от 10 331.16 лв., за която са издадени фактури за периода от 01.01.2009 г. до 30.06.2023 г., и сумата от 11 178.27 лв. – лихва за забава, заради което токът е спрян.

Наследодателят на процесния имот е бил титуляр на партидата и е имал качество на потребител на ел. енергия. Поддържа, че вземането на ответника е погасено, като давностният срок е започнал да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо с фактурите за плащане, издаден в периода от 2011 г. до октомври 2020 г. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът Л.

А. Х. не дължи на ответника “ ***” ЕАД, гр. С., сумата от 10 331.16 лв., представляваща задължение за потребена и неплатена електрическа енергия, за която са издадени фактури за периода от 01.01.2009 г. до 30.06.2023 г., по клиентски номер 3***, за обект на потребление с адрес гр. Б., ул. “***” ***, както и сумата от 11 178.27 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.01.2009 г. до 30.06.2023 г., поради изтекла погасителна давност.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- “***” EАД, гр. С., в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си признава предявения иск, а именно за сумата от 10 330.80 лв. – главница и 11 737.99 лв. – лихва, поради изтекла 1 погасителна давност. Заявява, че към настоящия момент неплатените задължения по кл. ***** са за 117 фактури, за която прилага актуална справка в отговора, на обща стойност 10 330.80 лв. – главница и 11 737.99 лв. – лихва, за консумирана ел. енергия в периода м. 06.08.2008 г. – м. 12.2018 г., като към настоящия момент давността за същите е изтекла.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

По делото безспорни между страните са обстоятелствата, че ищцата е потребител на електрическа енергия, доставяна от ответника, за електроснабден имот, находящ се в гр. Б., ул. “***” ***, за който при ответника има открита партида с клиентски *****.

Видно от представените от ищеца заверени копия на Нот. акт No ***., и удостоверение за наследници от *** г. от р-н “***”, Столична община, наследодателят на ищцата А.Х.С. е бил собственик на 1/4 и.д. от недвижим имот, представляващ дворно място в гр. Б., съставляващо УПИ *** в *** по плана на града, заедно с построения в този имот Апартамент ***, на два етажа, от 36 кв.м., като след смъртта му на 06.06.2012 г. същият е оставил за свои законни наследници двете си деца – Г. А. Х. и ищцата Л. А. Х.. Видно от заверено копие на съдебно удостоверение от *** г. от СРС, наследникът Г. А. Х. се е отказала от наследството на А.Х.С. със заявление от 28.04.2023 г., като отказът е вписан в особената книга на съда под No ***/*** г.

Не е спорно обстоятелството, а същото се установява и от представената от ответника Справка за партньор ***- А.Х., за адрес гр. Б., ул. “***” ***, че от страна на ответното дружество са издадени 117 фактури за задължения за доставяна електрическа енергия на посочения обект, отчитан на името на наследодателя на ищцата. Видно от посочената справка, за която между страните не се спори, че отразява задълженията за електроснабдения имот по клиентски ***** на наследодателя на ищцата, то за доставените от ответника количества ел. енергия от страна на последния са издадени 117 фактури, първата (най-ранната) от които с дата 30.05.2008 г., и последната с дата 21.11.2018 г., на обща стойност 10330.80 лв., като по тези фактури е начислена лихва за забава съобразно периода на изпадане в забава по всяка една отделна фактура, общо за периода от 13.06.2008 г. (изпадането в забава за задължението по първата фактура), до 22.12.2023 г., на обща стойност 11737.99 лв.

Видно от заверено копие на Искане с вх. No *** г. от Л. А. Х. до ответника “***” EАД, със същото ищцата, като единствен наследник на А.Х.С., собственик на апартамент с адрес в гр. Б., ул. “***” ***, за който има регистрирана партида ***** в “***” EАД, е направила искане да й бъде предоставена информация за натрупаните задължения по партидата на имота, периода, в който са натрупани задълженията, както и за предприетите действия по принудително изпълнение.

По делото е представено и заверено копие на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “***” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение No *** от *** г. и изменени с Решение No *** от *** г. на ДКЕВР, съдържащи подробна регламентация на договорните отношения по продажбата на електрическа енергия от “***” АД на потребителите, присъединени към 2 разпределителната мрежа на територията, за която “***” АД притежава Лицензия за обществено снабдяване с ел. енергия No *** г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.

124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на сумата от 10 331.16 лв., представляваща задължение за потребена и неплатена електрическа енергия, за която са издадени фактури за периода от 01.01.2009 г. до 30.06.2023 г., по клиентски номер 3***, за обект на потребление с адрес гр. Б., ул. “***” ***, както и сумата от 11 178.27 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.01.2009 г. до 30.06.2023 г., поради погасяването им по давност.

Исковете са допустими, като е налице правен интерес от предявяването им, тъй като за посочените задължения от страна на ответника са издадени 117 бр. фактури за доставена по партида на имота на ищцата електрическа енергия за процесния период, и включени в справка за издадени на негово име фактури, а същата оспорва дължимостта на претендираните вземания за доставена електрическа енергия за този период поради погасяването им по давност. В случая са налице претендирани от ответника извънсъдебно и оспорени от ищеца вземания, като наличието на спор за дължимостта им обуславя и правния интерес от предявяване на исковете.

По същество съдът намира исковете за основателни .

В настоящото производството всички релевантни факти са безспорни между страните – а именно, че ищцата, респ. наследодателят й, е потребител на електрическа енергия, доставяна от ответника, за електроснабден имот, находящ се в гр. Б., ул. “***” ***, за който при ответника има открита партида с клиентски *****, като от страна на ответното дружество са издадени общо 117 бр. фактури за задължения на ищцата за доставяна електрическа енергия на посочения обект. От представената от ответника справка за задълженията по посочената партида е видно, че същите са на обща стойност 10 330.80 лв., като фактурите са издадени в периода от 30.05.2008 г. (дата на издаване на първата фактура), до 21.11.2018 г. Пак от същата справка се установява, че върху стойността на задълженията по отделните фактури е начислена лихва за забава за периода от датата на изпадане в забава по всяка от тях до 22.12.2023 г., или общо за периода 13.06.2008 г. (дата на изпадане в забава по първата фактура) до 22.12.2023 г., на обща стойност 11 737.99 лв.

Ответникът признава в производството по делото, че посочените неплатени задължения по издадените 117 фактури съгласно представената от него справка, включваща главница в размер общо на 10 330.80 лв. и лихва за забава в размер общо на 11 737.99 лв., са погасени по давност.

Съгласно Тълкувателно решение **/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, вземането за доставяна електрическа енергия, каквито са процесните, имат периодичен характер, т.е. същите представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД, за които е приложима тригодишна погасителна давност.

В случая най-късно издадената фактура от процесните общо 117 бр. фактури 3 е фактура от 21.11.2018 г., като всички останали фактури са издадени на дати, предхождащи посочената. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “***” АД потребителят дължи заплащане на продавача на стойността на ел. енергията и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа, като по силата на ал. 2 продължителността на периода за плащане е 10 дена, а съгласно ал. 8 на същата разпоредба неполучаването на съобщение за дължимите от потребителя суми не го освобождават от задължението за заплащането им. В ал. 6 на чл. 19 от Общите условия е предвидено още, че по преценка на продавача, началната и крайната дата на периода за плащане могат да се обявят в съобщение, приложено към фактурата, какъвто е настоящия случай, като съгласно справката, издадена от ответника, описаната по-горе последно издадена фактура от дата 21.11.2018 г. е с посочен падеж на заплащането 14.12.2018 г. Съгласно чл. 35 от Общите условия, потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата сума за използвана електрическа енергия, дължи обезщетение на продавача в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден. По силата чл. 98а, ал. 1 и 4 от Закона за енергетиката, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи услови, като публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.

Според чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Предвид това и с оглед гореизложеното, то давността по най-късно издадената от процесните фактури е започнала да тече от деня, следващ датата на падежа, а именно от 15.12.2018 г., като е изтекла на 15.12.2021 г. При това към датата на предявяване на исковата молба по настоящото дело на 20.10.2023 г., вземането за главницата по посочената фактура е погасено по давност. Следователно погасени по давност се явяват и вземанията по всички останали общо 116 броя фактури, които са издадени преди тази фактура и съответно изискуемостта им е настъпила по-рано, а от тук и моментът на погасяването им по давност.

Предвид изложеното искът за установяване недължимост на вземанията за главниците по издадените 117 броя фактури за доставена от ответника на ищеца електрическа енергия поради погасяването им по давност се явява основателен до размер на сумата от 10 330.80 лв., до който същият следва да бъде уважен. Над посочения размер до пълния предявен размер на претенцията от 10 331.16 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Съдът намира за основателен и иска за установяване на недължимост на вземането за сумата от 11 178.27 лв., така както се претендира от ищеца, представляваща лихва за забава върху просрочени плащания на задълженията по посочените фактури.

По силата на чл. 119 от ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. При това и доколкото в случая главните вземания са погасени по давност, то погасени по давност се явяват и вземанията за законна лихва върху главниците за процесния период.

4

С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати направените разноски по делото съобразно уважената част от исковете в размер на 1460.36 лв., от които 860.37 лв. за държавна такса и 599.99 лв. за адвокатско възнаграждение. Искането на ответника да не му бъдат възлагани разноските по делото е неоснователно, тъй като в случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не намира приложение - въпреки направеното от ответника признание на исковете, то не е налице другата предпоставка на цитираната разпоредба, а именно ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото, доколкото за задълженията на ищцата са издадени процесните фактури от негова страна и същите продължават да се водят като задължения (т.е. претендирани като дължими) по партидата на електроснабдения имота на ищцата.