Определение № 2036 от 12.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2036 гр. София, 10.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500921 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1 т.1 сл. от ГПК.

Образувано е възоснова на частна въззивна жалба с вх. Рег. № 26361 от 06.03.2024г. подадена от КТБ АД/н/ срещу определение № 467 от 05.02.2024г. постановено по Търговско дело № 1791 по описа за 2023 година в частта, в която първоинстанционният съд е спрял производството по делото, до приключване на производството по т.д.№1799/2021г. по описа на СГС, ТО, 6-13 състав с в слязъл в сила съдебен акт, на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК,

С частната жалба се твърди, че определението е неправилно и необосновано. Излага се, че предмет на делото, което съдът е счел за обусловено от друг правен спор е образувано възоснова на установителен иск, с правно основание чл. 422 ГПК за вземания възникнали по Договор за гаранционна сделка за издаване на банкова контрагаранция от 22.11.2013 г. по постъпило искане от Комерцбанк за плащане на 27.11.2017г. и възникнал на същата дата дълг към КТБ АД (н.) съгласно условията на Договора, за вземания за главница в размер на 2 757 530.5 евро, ведно с лихви и неустойки или общо вземане в размер на 5 806 905.58 евро.

Излага, търговско дело № 1799/2021 г. по описа на СГС, TO, VI-13 с-в е образувано по предявен от „Кинтекс“ ЕАД отрицателен установителен иск срещу „КТБ“ АД/н/ за недължимото на вземане в размер на 2 757 530.50 евро, усвоено на 10.09.2015 г. ведно с лихви и комисиони от общо вземане в размер на 4 953 433 евро и липсва пълно тъждество между двете дела. Според изложението в частната въззивна жалба, общото между двете спорни съдебни производства е, че вземанията на КТБ АД (н.) от „Кинтекс“ ЕАД възникват по силата на Договор за гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова контрагаранция от 22.11.2013 г. Въз основа на договора е издадена от КТБ АД пред Комерцбанк банкова гаранция в размер на 5 515 061.00 евро, безусловна, платима е на първо поискване и със срок на валидност- дата на изтичане 31.12.2017г., като КТБ АД (н) е 1 разполагала със свои средства по сметки в германската банка и е учредила залог пред германската банка с Договор за учредяване на залог от 21.11.2013г. върху парични средства за покритие на искове. След откриване на производството по несъстоятелност на КТБ АД (н.) с Решение № 664/22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. по описа на VI-4 състав на СТС, в срока на валидност на банковата гаранция са постъпили два иска за плащане от германската банка. В жалбата се излага още, че в обжалваното определение, съдът задълбочено е изследвал спорните правоотношения между КТБ АД (н.) и „Кинтекс“ ЕАД във връзка със сключения между страните Договор за гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова контрагаранция от 22.11.2013 г. Съдът служебно се е снабдил с исковата молба по т.д. № 1799/2021 г. по описа на СТС, TO, VI-13 с-в., предявена от ответника по т.д. № 1791/2023г. по описа на СТС,TO, VI- 6 с-в и правилно е констатирал, че между двете горецитирани съдебни производства, не е налице обективно тъждество в предмета на делата към моментана тяхното образуване, но не е съобразил, че въззивникът „Кинтекс“ ЕАД по т.д.

№ 1799/2021 г. по описа на СГС, TO, VI-13 с-в не поддържа във въззиваната си жалба, исковите си претенции, предявени в условията на евентуалност за несъществуване на валидно кредитно правоотношение с КТБ АД. Частният жалбоподател, навежда доводи от съдебната практика, според която „ При сключване на мандатен договор за издаване на банкови гаранции (гаранционни сделки по см. на чл.2, ал.1, т.7 ЗКИ) от лицензирана за това банка срещу заплащане на възнаграждение, отнемането на лиценза на банката след издаването на банковите гаранции не се отразява на тяхната валидност. Банковата гаранция е едностранна банкова сделка, като лиценз за извършването й е необходим към момента на издаването й. Последващото отнемане на лиценза на банката не рефлектира върху валидността на издадените от нея като обезпечения банкови гаранции и не я освобождава от задълженията й по тях.и (Решение № 375/11.02.2019г. т.д. № 527 по описа за 2018г. на ВКС, ТК, П-ро Отделение).Счита, че е отпаднала хипотезата на чл. 229, ал.1,т.4 ГПК и приема, че производството следва да се възобнови. Представя заверен преписи от въззивната жалба на „Кинтекс“ ЕАД по т.д. № 1799/2021г. по описа на СГС, TO, VI-13, като моли съдът да съобрази това писмено доказателство по реда на чл. 278, ал.2 от ГПК .Отправено е искане за отмяна на Определение № 467 от 05.02.2024г., постановено по търговско дело № 20231100901791 по описа за 2023г на СГС ЛО. VI-6. в частта, в която производството е спряно.

Насрещната страна, „Кинтекс" ЕАД, ЕИК 000725995, в писмен отговор, оспорва частната въззивна жалба като неоснователна. Оспорва наведените в жалбата твърдения, като неверни.

И твърди, че предмет на т.д. 1799/2021 „Кинтекс" ЕАД е предявило при условията на обективно кумулативно съединяване отрицателни установителни главни искове, с които иска да се приеме за устантовено, че: 1.КТБ няма вземане към Кинтекс за сума в размер на 2 757 530 евро, формирана при усвояване към 10.09.2015 г. от страна на Commerzbank AG на средства по издадена от КТБ банкова гаранция по силата на Договор за гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова гаранция от 22.11.2013 г. ; 2.не съществува валидно възникнало кредитно правоотношение, поради което Кинтекс не дължи лихви и неустойки.

2

При условията на евентуалност са посочени други основания за недължимост както на главницата, така и на лихвите, неустойките и другите надбавки по Договора за гаранционна сделка от 22.11.2013 г. Счита, че дори и да е вярно твърдението изложено в частната въззивна жалба, е предявен само един главен отрицателен иск, то съдът дължи произнасяне и по евентуалните основания за недължимост. Оспорва и твърдението на частния въззивен жалбоподател, че

"Кинтекс" ЕАД е обжалвал пред Софийски апелативен съд постановеното от СГС решение по т.д. 1799/2021 само по отношение на вземането на КТБ за комисионни. Счита, че след като с решение т.д. № 1799/2021 са уважени предявените от "Кинтекс" ЕАД отрицателни установителни искове, то "Кинтекс" ЕАД няма правен интерес да обжалва решението в тази част. В заключение счита, че съдът правилно е установил наличието на преюдициалност, поради която е постановил правилен и обоснован съдебен акт. Моли съда, да отхвърли частната въззивна жалба като неоснователна.

Настоящият въззивен съд, като съобрази, че е изпълнена процедура по чл. 276, ал.1 от ГПК приема, че така подадената частна жалба е редовна и процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна обосновала правен интерес от отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

По същество жалбата е неоснователна предвид следното:

В ТР № 1/2017 г. на ОСГТК ВКС се сочи, че зависимостта между обусловеното и обуславящото дело се изразява в съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на присъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Следователно за да е налице преюдициалност е необходимо да е налице висящ съдебен спор, изхода от който е зависим от разрешаването на друг съдебен спор със сила на присъдено нещо. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че решението по спор, който се разглежда по гр.д. № 1799 по опис на СГС за 2021 г. ще има значение за правилното решаване на спора по гр.д. № 1791 по опис на СГС за 2023 г., поради което съдът, който разглежда обусловения спор следва да се съобрази със силата на присъдено нещо по обуславящия спор. За да се прецени дали обжалваното определение е правилно, следва да се изходи от предмета на двете дела. Това не е сложна юридическа задача, ако първоинстанционните съдии по двете дела, са постановили съответните доклади, а въззивния съд съобрази дали докладвани предмет на делата не е изменен, чрез допустимите способи по реда на чл. 214 от ГПК, дали производството по част от спора не е приключено по реда на Раздел Втори от ГПК чрез оттегляне на част от исковете, отказ от исковете или съдебна спогодба за част от спорното правоотношение.

Пред настоящия въззивен съд е предаването гр.д. № 1791/23 г. по опис на СГС. Предмет на това дело са предявени от КТБ АД /н/ искове с правно основание чл. 422 от ГПК, за установяване на вземания за което през 2022 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК. Исковете са положителни установителни и по тях, ищецът следва да докаже, че съществува вземане в размер на 5 806 905.58 евро, от която 3 сума просрочена главница в размер на 2 757 530.50 евро, лихва по редовна главница в размер на 1 838.35 евро, просрочени лихви върху главница в размер на 2 433520.71 евро, текущи лихви върху просрочена главница 17 923.95 евро и неустойка върху просрочена лихва от 596 092.06 евро. В писмения отговор на ответника, а именно "Кинтекс" ЕАД е оспорена допустимостта на този иск, с твърдението, че част от вземанията са били оспорени от ответника пред съд още през 2021г. , когато е образувано т.д. № 1799 по опис на СГС за 2021г. В същия отговор, ответникът е поискал спиране на производството по гр.д. № 1791/23 г., на основание чл. 229, 1 т.4 от ГПК поради това, че производството по предявените отрицателни установителни искове е висящо пред въззивния съд по в. т.д. № 617 по опис на САС за 2023г. Следва изложение на защита по същество, която е ирелевантна към настоящото производство.

При тази фактическа установеност, настоящият въззивен състав приема, че спорът по предявените отрицателни установителни искове заведен през 2021г., който спор по същество е защита и срещу по-късно възникнало основание, каквото е заповед за изпълнение от 2022г., обуславя изхода от предявените кумулативно по реда на чл. 422 от ГПК, положителни установителни искове. В случай, че отрицателните установителни искове бяха предявени след образуване на заповедното производство, то тогава двете дела би следвало да се съединят за общо разглеждане. Доводите изложени от въззивния жалбоподател, свързани с предмета на въззивното производство са неоснователни. Докато не приключи спора по исковете, по които е образувано т.д. № 1799/2021г. е налице основание за спиране на производството по т. д.№ 1791/2023г. След като със сила на присъдено нещо, се установи каква част от вземанията не се държат или, каква част се дължат, може да се преценява правния интерес на ищеца по предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК. Ако междувременно производството по т.д. № 1799/2021г. е приключено с влязъл в законна сила съдебен акт, то този факт е основание за възобновяване на производството по т.д. № 1791/2023г. , а не за отмяна на определението, с което е било спряно.

Поради съвпадане в правните изводи между двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 467 от 05.02.2024г. постановено по Търговско дело № 1791 по описа за 2023 година в частта, в която първоинстанционният съд е спрял производството по делото, до приключване в слязъл в сила съдебен акт на производството по т.д.№1799/2021г. по описа на СГС, ТО, 6-13 състав, на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението при наличие на предпоставките по чл. 274, ал. 3 ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5