Решение № 3600 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3600 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110156943 по описа за 2024 година

Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано, след като с определение от 24.09.2024г. на гр.д. № 23757/2024г. на СРС, 79 – ти състав са отделени за разглеждане в отделно производство предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ц. В. А. установителни искове, а именно : главен иск по чл.26, ал.2, вр. чл.44 ЗЗД за установяване на нищожност на отказ от наследство, извършен от Ц. В. А. от наследството на баща му В.И.А., вписан в специалната книга на СРС под № 2120/31.10.2022г., както и евентуален иск по чл.56 ЗН за унищожаване на отказа от наследство в полза на ищеца. Производството по гр.д. № 23757/2024г. на СРС, 79 – ти състав е образувано по искова молба от 23.04.2024г. от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ц. В. А. с предмет вземания, произтичащи от договор за доставка на топлинна енергия гр. София, ж.к „Д** в което производство ответникът Ц. В. А. е представил доказателства за отказ от наследството на баща му В.И.А..

Исковата молба в частта относно предявения при условията на евентуалност иск по чл.56 ЗН от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ц. В. А. е върната с постановено по настоящото дело определение от 07.08.2025г., което е влязло в сила.

В исковата молба (предмет на разглеждане в настоящото производство) ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че в периода 2012г. – 2022г. е водил няколко заповедни производства за неплатена цена за доставка на топлинна енергия за имот на адрес : гр.

София, ж.к „Д**. Имотът бил собственост на В.И.А. и Р.К.А., като след смъртта на В.И.А. имотът останал в съсобственост между наследниците му, сред които бил и ответникът Ц. В.

А., който притежавал 1/8 ид.ч. от имота. Въз основа на заведените заповедни производства ищецът се снабдил с изпълнителни листове и въз основа на тях били образувани изпълнителни дела, по които сред длъжниците бил ответникът Ц. А.. Тези изпълнителни дела приключили с пълно погасяване на задълженията. Ответникът направил отказ от наследството значителен период от време (повече от 10 години) след смъртта на своя баща.

В периода между настъпване на смъртта на наследодателя и извършения отказ от страна на ответника били извършени конклудентни действия, съобразно които ответникът приел 1 наследството на баща си. Житейски неоправдано било в период повече от 10 години ответникът да не се ползвал или да не се е разпоредил с някаква част от наследството, оставено от баща му. Нещо повече, ответникът не е оспорвал запорите, които са наложени по изпълнителните дела във връзка с правата му на съсобственик на имот, оставен в наследство от баща му. Дори по едно от изпълнителните дела ответникът поискал от ЧСИ възстановяване на надвнесена сума.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Изложени са съображения за недопустимост на иска за прогласяване нищожност на отказа от наследство, като по същество искът се оспорва. Ответникът посочва, че от години не поддържа комуникация с наследниците на баща си и живее в отделно жилище. Ответникът нямал достъл до движими вещи, оставени от баща му, не е приемал такива, нито се е разпореждал с движимо или недвижимо имущество, попадащо в наследствената маса, оставена от баща му.

В производството по реда на чл.52 ЗН при извършена служебна проверка съдебният състав установил, че ответникът не е извършвал разпоредителни действия с недвижимо имущество, останало в наследство. Оспорва като неоснователен довода на ищеца, че щом в изпълнителното дело има принудително събрани суми от ответника, то това е равнозначно на приемане на наследството.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

Няма спор по делото, а и от приетото като доказателство удостоверение за наследници (л.12) се установява, че ответникът Ц. В. А. е призован да наследява В.И.А., починал на 24.01.2002г. в качеството на негов син, като освен ответника починалият е оставил и други лица, призовани да го наследят : съпруга и две дъщери. Не се спори също така, а и от приетото като доказателство съдебно удостоверение с изх. № 68107/31.10.2022г. по гр.д. № 33799/2022г. (л.14) се установява, че ответникът Ц. В. А. се е отказал от наследството на баща си В.И.А., починал на 24.01.2002г. и отказът му е вписан в специалната книга на съда на 31.10.2022г.

По иска за признаване, че отказът от наследство е нищожен на основание чл.26, ал.2, вр. чл.44 ЗЗД - поради невъзможен предмет, в тежест на ищеца е да докаже, че преди вписването на отказа – 31.10.2022г., ответникът е приел наследството на баща си В. А.. Няма спор по делото, ответникът не е приел изрично наследството на баща си по реда на чл.49, ал.1 ЗН. При това в тежест на ищеца е да докаже, че преди да се откаже от наследството на баща си, ответникът е приел наследството, извършвайки действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството – чл.49, ал.2 ЗН.

Приемането на наследство, както и отказът от наследство са безусловни и неоттегляеми, като след надлежното им извършване се може да се извърши обратното по смисъл волеизявление. Следващото по ред изявление няма предмет, поради което отказът от наследство е нищожен, ако преди това наследникът е приел наследството изрично или чрез конклудентни действия, показващи по недвусмислен начин воля за това. Приемането на наследството по чл.49, ал.2 ЗН може да се изрази чрез фактически и правни действия, които несъмнено предполагат намерението на наследника да приеме наследството. Приемането на наследството следва да се изрази в активни действия, които водят до промяна в наследственото имущество: прехвърляне, изменение, ограничаване, погасяване или прекратяване на права и задължения на наследодателя, т. е. действията трябва да засягат пряко обема и размера на наследствената маса, а не да са действия на обикновено управление на наследственото имущество, свързани с неговата поддръжка, запазване, събиране на доходи и ползване /в този смисъл е определение № 429 от 18.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2019 г., определение № 429 от 18.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2019 г., II г. о., ГК II г. о., ГК, вкл. цитираната в тях съдебна практика, решение № 395 от 4.11.2010 г. по гр.д. № 309/2010 г. на ІІ г. о. на ВКС и др./.

2

Съгласно съдебната практика актове на мълчаливо приемане на наследството са погасяване на наследствен дълг, цедиране на наследствен дълг, изтегляне на суми от паричен влог на наследодателя, разпореждане с наследствено имущество, вземане на вещи от дома на наследодателя, които са били собственост на последния и не са част от обикновената покъщнина и пр.

В подкрепа на твърдението за мълчаливо приемане на наследството по искане на ищеца бяха приобщени копия от изпълнителни дела, а именно изп.д. № 3295/2022г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838, район на действие СГС, изп.д. № 1120/2019г. и изп.д.

№ 3446/2015г., последните две по описа на ЧСИ Биляна Богданова, рег. № 856, район на действие СГС. Изпълнителните дела са образувани за принудително събиране на вземания в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника Ц. А. и срещу неговата майка и двете му сестри, които вземания произтичат от договор за доставка на топлинна енергия. От изпълнителните дела се установява твърдението на ищеца, че спрямо ответника са налагани запори. Следва да се има предвид, че паричните задължения, които са предмет на принудително изпълнение, са възникнали в период след смъртта на бащата на ответника, т.е. не се касае за принудително изпълнение на наследствени дългове. Отделно от това от обстоятелството, че ответникът е търпял запори върху свои вземания не може да се приеме, че той е приел наследството на баща си. В рамките на принудително изпълнение, образувано въз основа на изпълнително основание, ответникът в качеството си на длъжник по изпълнението е длъжен да търпи прилаганите способи за принудителното събиране на вземанията, защото както се посочи, вземанията, предмет на принудителното изпълнение, са възникнали на лично основание в тежест на ответника, а не са възникнали в тежест на покойния му баща. По изп.д. № 3446/2015г. се установява, че ответникът е предприел действия по доброволно погасяване на дълга, като е направил доброволно плащане, вследствие на което изпълнителното дело спрямо него е прекратено (л.196 и сл. от изп.д. № 3446/2015г.). С това действие ответникът е целял прекратяване на изпълнителното дело и следващите се от това последици – вдигане на наложените спрямо него запори. При това не може да се приеме, че с извършеното плащане ответникът е изразил намерение да пприеме наследството на баща си. Същото правно значение има и представената от ищеца и приета като доказателство молба от ответника по изп.д. № 974/2022г. до ЧСИ Милен Бъзински за възстановяване на надвнесена сума по изпълнителното дело (л.13 от делото). С оглед изложеното по – горе не може да се приеме, че искането за връщане на надвнесени суми е действие, от което да се съди, че ответникът е приел наследството на баща си.

От останалите събрани по искане на ищеца доказателства също не може да се направи извод, че ответникът се е разпореждал с наследствено имущество. От писмо от НОИ – ТД София – град с вх. № 1029-40-3645-2 от 19.09.2025г. (л.74) се установява, че в периода 23.09.2003г. – 27.06.2006г. ответникът е получавал наследствена пенсия от починалия си баща, но получаване на наследствената пенсия не се счита за приемане на наследството и право да се получи наследствена пенсия има и при отказ от наследство – чл.80, ал.3 и ал.4 КСО.

При извършена справка в Имотния регистър към Агенция по вписванията не се установяват извършени от ответника сделки с недвижими имоти, видно от писмо от АВ с изх. № 15-00-572/29.09.2025г. с приложени справки (л.82 и сл.). При това не се установява ответникът да се е разпореждал с вещни права върху недвижими имоти, останали в наследство от баща му.

Установява се, че по индивидуалната осигурителна партида на бащата на ответника В. А., при Професионален пенсионен фонд „Съгласие“ има наличност от 144,10 лева, като не са заявявани претенции за изплащане на сумата (видно от писмо от ПОК „Съгласие“ АД с изх. № 12-6-11/4.10.2025г.- л.92).

Бащата на ответника не е притежавал МПС (видно от удостоверение на МВР – СДВР 3

– отдел „Пътна полиция“ с рег. № 433200-108118/26.09.2025г. – л.99), същият не е участвал в собствеността на търговски дружества и не е регистриран като ЕТ или съдружник (видно от писмо от АВ, Търговски регистър с вх.№ 15-00-631/13.10.2025г. – л.95). При това не може да се обоснове извод, че ответникът се е разпореждал с дружествени дялове или МПС, оставени в наследство от баща му.

С оглед всички гореизложено не се доказа до вписване на отказа от наследство ответникът да е извършил правно или фактическо действие, от което недвусмислено да следва намерението му да приеме наследството на своя баща. При това атакуваният отказ от наследство не е нищожен на заявеното основание – невъзможен предмет поради предхождащо приемане на наследството. От това следва, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските :

При изхода на делото право на разноски има само ответникът. Същият претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1150 лева, плащането на което е доказано посредством представения договор за правна защита и съдействие, в който е обективирана и разписка за плащане на сумата. Насрещната страна своевременно е направила възражение за прекомерност. Съдът намира, че платеният адвокатски хонорар е прекомерен, защото делото не разкрива висока правна и фактическа сложност (същата е около средната за дела със сходен предмет) и разглеждането на делото е приключило в едно съдебно заседание. Разноските за адв. възнаграждение следва да се намалят до сумата от 750 лева. За да определи посочения размер, до който да се намалят разноските, съдът взема предвид че първоначално са били предявени два иска – главен и евентуален, като в отговора на исковата молба е упражнено право на защита и срещу двата иска, като са изложени обширни доводи. По делото е събран немалък обем доказателства, вкл. са приобщени и три броя изпълнителни дела.