Определение № 628 от 06.11.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 628 гр. Варна, 06.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20253001000418 по описа за 2025 година

Предмет на въззиввен контрол е решение №118/15.07.2025 год., постановено по т.д.

№265/2025 год. по описа на ОС – Разград, в частта с която съдът е прогласил за нищожен договор за ипотечен кредит от 07.08.2007 год., сключен между „Банка ДСК“ АД и Р. В. Б. за сумата от 20 000 лева при уговорен първоначален променлив лихвен процент от 10.99 % като противоречащ на добрите нрави, на осн. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и е осъдил „Банка ДСК“ АД да заплати на Р. В. Б., сумата от 14 652.50 лева, представляваща платена при начална липса на основание възнаградителна лихва в периода 27.05.2016 год. – 27.05.2021 год., на осн. чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, както и в частта, с която е отхвърлен като погасен по давност предявения от Р. В. Б. срещу „Банка ДСК“ АД, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, за горницата над 14 652.50 лева до предявения размер от 26 419.35 лева, претендирана като платена при начална липса на основание възнаградителна лихва за периода от 07.09.2007 год. – 27.05.2017 год.

В идентични молби вх.NN 7709/27.10.2025 г. и 7832/30.10.2025 г., въззивницата Р. В.

Б. е направила искане за отвод на целия съдебен състав, предвид основателни съмнения за безпристрасност, точно прилагане на закона и точно боравене с фактите по делото.

Молителката е обосновала искането си с повторно изложение бланкетни твърдения за избор на удобни съдии, които защитават интересите на банки, както и доводи за допуснати процесуални нарушения касаещи неправилна правна квалификация на спора, което е довело до отказ от правосъдие и настъпване на правни последици в полза на насрещната страна.

Основанието за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. То би било налице, когато съществуват особени отношения между съдията и някоя от страните по делото, които биха могли да повлияят на разглеждането и решаването му, както и в случаите, когато съдията е изразил предварително становище по съществото на спора не по предвидения в закона ред или преди постановяване на крайния съдебен акт по делото.

Действително, в рамките на правомощията, съдиите от настоящия състав многократно са имали повод да се произнасят по съществото на претенции предявени както о т „Банка ДСК“ АД и други банки, така и от т е х н и клиенти в качество на кредитополучатели, съдлъжници, поръчители и др. Участието на съдия по друго дело с подобен предмет, по което изразил становище по сходни спорни въпроси, не съставлява обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност, защото само по себе си не обосновава някаква лична заинтересованост от постановяване на решение в полза или във вреда на някоя от страните, нито изключва 1 възможността релевантните за спора факти да бъдат преценени по различен начин въз основа на събраните по второто дело доказателства и доводи на страните, и да бъдат направени различни правни изводи. Процесуалният закон не визира като основание за отвод на съдията участието му при разрешаване на идентични по предмет дела. Всички постановени от състава на съда решения по сходни казуси са били обосновавани само с установени по делото факти и в съотвествие с приложимия закон, като при разглеждане на подобни спорове, не е възниквало съмнение за тенденциозно пренебрегване на интересите на някоя от страните.

Следва да се посочи, че правната квалификация на спора е от изричната компетентност на съда и зависи само и единствено от изведените фактически твърдения на ищеца в исковата молба, както и в неговите искания към съда. В случая, след връщане на делото за ново разглеждане, съдът се е произнесъл по именно по твърденията на страната за нарушени права, изразяващи се във висок и необоснован първоначален размер на лихва по ипотечен кредит и то в полза на кредитополучател с доказани доходи; изначална несъразмерност между размера на отпуснатия заем и подлежащата на връщане сума; несправедливо обогатяване на банката и др., които са квалифицирани като иск за нищожност на договора по чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, а не по чл. 146, ал.5 вр. ал.1 ЗЗП.

В този смисъл, твърденията за допуснати от съда процесуални нарушения и несъобразяване на съдебната практика не са основания за отвод, а могат да бъдат единствено основание за обжалване на актовете на съда.

С оглед на горното съдът намира, че не са налице никакви конкретни обстоятелства по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, които могат да породят основателно съмнение в безпристрастието на членовете на съдебния състав при разглеждане на делото и за проява на субективно отношение, рефлектиращо върху обективността му. Не са налице факти, сочещи на негова заинтересованост от изхода на делото и изключващи участието му при разглеждане на същото, поради което така направеният отвод не може да бъде приет.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. В. Б. за отвод на съдиите ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ, НИКОЛИНА ДАМЯНОВА и ДИАНА МИТЕВА, обективирано молби вх.NN 7709/27.10.2025 г. и 7832/30.10.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 628 гр. Варна, 06.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20253001000418 по описа за 2025 година

Предмет на въззиввен контрол е решение №118/15.07.2025 год., постановено по т.д.

№265/2025 год. по описа на ОС – Разград, в частта с която съдът е прогласил за нищожен договор за ипотечен кредит от 07.08.2007 год., сключен между „Банка ДСК“ АД и Р. В. Б. за сумата от 20 000 лева при уговорен първоначален променлив лихвен процент от 10.99 % като противоречащ на добрите нрави, на осн. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и е осъдил „Банка ДСК“ АД да заплати на Р. В. Б., сумата от 14 652.50 лева, представляваща платена при начална липса на основание възнаградителна лихва в периода 27.05.2016 год. – 27.05.2021 год., на осн. чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, както и в частта, с която е отхвърлен като погасен по давност предявения от Р. В. Б. срещу „Банка ДСК“ АД, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, за горницата над 14 652.50 лева до предявения размер от 26 419.35 лева, претендирана като платена при начална липса на основание възнаградителна лихва за периода от 07.09.2007 год. – 27.05.2017 год.

В идентични молби вх.NN 7709/27.10.2025 г. и 7832/30.10.2025 г., въззивницата Р. В.

Б. е направила искане за отвод на целия съдебен състав, предвид основателни съмнения за безпристрасност, точно прилагане на закона и точно боравене с фактите по делото.

Молителката е обосновала искането си с повторно изложение бланкетни твърдения за избор на удобни съдии, които защитават интересите на банки, както и доводи за допуснати процесуални нарушения касаещи неправилна правна квалификация на спора, което е довело до отказ от правосъдие и настъпване на правни последици в полза на насрещната страна.

Основанието за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. То би било налице, когато съществуват особени отношения между съдията и някоя от страните по делото, които биха могли да повлияят на разглеждането и решаването му, както и в случаите, когато съдията е изразил предварително становище по съществото на спора не по предвидения в закона ред или преди постановяване на крайния съдебен акт по делото.

Действително, в рамките на правомощията, съдиите от настоящия състав многократно са имали повод да се произнасят по съществото на претенции предявени както о т „Банка ДСК“ АД и други банки, така и от т е х н и клиенти в качество на кредитополучатели, съдлъжници, поръчители и др. Участието на съдия по друго дело с подобен предмет, по което изразил становище по сходни спорни въпроси, не съставлява обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност, защото само по себе си не обосновава някаква лична заинтересованост от постановяване на решение в полза или във вреда на някоя от страните, нито изключва 1 възможността релевантните за спора факти да бъдат преценени по различен начин въз основа на събраните по второто дело доказателства и доводи на страните, и да бъдат направени различни правни изводи. Процесуалният закон не визира като основание за отвод на съдията участието му при разрешаване на идентични по предмет дела. Всички постановени от състава на съда решения по сходни казуси са били обосновавани само с установени по делото факти и в съотвествие с приложимия закон, като при разглеждане на подобни спорове, не е възниквало съмнение за тенденциозно пренебрегване на интересите на някоя от страните.

Следва да се посочи, че правната квалификация на спора е от изричната компетентност на съда и зависи само и единствено от изведените фактически твърдения на ищеца в исковата молба, както и в неговите искания към съда. В случая, след връщане на делото за ново разглеждане, съдът се е произнесъл по именно по твърденията на страната за нарушени права, изразяващи се във висок и необоснован първоначален размер на лихва по ипотечен кредит и то в полза на кредитополучател с доказани доходи; изначална несъразмерност между размера на отпуснатия заем и подлежащата на връщане сума; несправедливо обогатяване на банката и др., които са квалифицирани като иск за нищожност на договора по чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, а не по чл. 146, ал.5 вр. ал.1 ЗЗП.

В този смисъл, твърденията за допуснати от съда процесуални нарушения и несъобразяване на съдебната практика не са основания за отвод, а могат да бъдат единствено основание за обжалване на актовете на съда.

С оглед на горното съдът намира, че не са налице никакви конкретни обстоятелства по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, които могат да породят основателно съмнение в безпристрастието на членовете на съдебния състав при разглеждане на делото и за проява на субективно отношение, рефлектиращо върху обективността му. Не са налице факти, сочещи на негова заинтересованост от изхода на делото и изключващи участието му при разглеждане на същото, поради което така направеният отвод не може да бъде приет.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. В. Б. за отвод на съдиите ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ, НИКОЛИНА ДАМЯНОВА и ДИАНА МИТЕВА, обективирано молби вх.NN 7709/27.10.2025 г. и 7832/30.10.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2