Решение № 46 от 20.03.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Оряхово, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20251460101233 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на С. П. С., с ЕГН:**********, с посочен адрес в гр. Мизия, общ. Мизия ул. «Люлин» №11, чрез адв. Ц. М. от АК-Враца, със съдебен адрес гр. Враца ул. „Лукашов“ №10, офис 401 против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС” ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София ж.к. „Люлин” ул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център Люлин – 6, ет.2, представлявано от З.Н. Д., А.Б.Б. и М.Г. с която са предявени искове с правно основание по чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните задължения, установени с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело №554/2012г. по описа на РС-Оряхово, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 25.10.2012г. и е образувано изпълнително дело №2216/2023г. при ЧСИ И.Ц. с район на действие ОС-Враца, а именно: 410,12 лева – представляваща главница по сключен договор за кредит от 23.05.2010г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 08.10.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 19,65 лв. – договорна лихва; 56 лв. –лихва за забава за периода от 08.10.2012г.26.09.2012г., поради погасяване на вземането по давност.

Претендират се и разноски по делото.

Ищецът твърди, че срещу него е образувано и се води изпълнително дело №2216/2023 на ЧСИ И.Ц., започнато по молба на взискателя - „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС“ ЕАД от 27.11.2023г., като първо е образувано изпълнително дело №586/2014г. по описа на ЧСИ В.Й, прекратено на 29.11.2021г.. Сочи се, че процесното вземане е било прехвърлено с договор за продажба на вземания /цесия/ на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС“ ЕАД от първоначалния взискател „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНАНС” ЕАД.

Изпълнителното дело е образувано, въз основа на представен 1 изпълнителен лист, издаден на 23.11.2011 г. по ч. гр. дело №554/2012г., по описа на P C - Оряхово, по силата на който С. П. С. е осъден да заплати на банката следните суми, а именно: 410,12 лева – представляваща главница по сключен договор за кредит от 23.05.2010г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 08.10.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 19,65 лв. – договорна лихва; 56 лв. –лихва за забава за периода от 08.10.2012г.- 26.09.2012г., законна лихва от 08.10.2012г. до изплащане на вземането, която към 19.12.2023г. е изчислена на 468,77 лева и разноски.

Сочи се, че по това дело през месец 12.2023 г. е наложен запор на лек автомобил „Рено Меган” и на банкови сметки на длъжника, както и че по него взискателят претендира събиране освен посочените в изпълнителния лист суми и разноски по изпълнителното дело в размер на 321,60 лв..

Излагат се доводи, че през 2023 г., когато е образувано второто изпълнително дело при ЧСИ И.Ц. под №2216/2023 г. вземането на взискателя вече е погасено по давност и разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, като тя следва да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, какъвто е настоящият случай.

Релевира се, че в т.10 на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №2/2013 от 26 юни 2015 год. Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, приема, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГГ1К (чл. 330, ал. 1,6. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С това решение е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд.

Твърди се, че поради противоречива съдебна практика, по прилагане на института на давността, в хипотеза на образувано изпълнително производство е издадено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №3/2020 от 28.03.2023 год. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, в което съдът приема, че докато е траел изпълнителният процес относно вземания по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.

Релевира се, че съгласно чл. 3 т. 2 от ЗАКОН за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (Обн. - ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), „За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти: “ Съгласно Заключителните разпоредби към закона (обн. в ДВ бр. 34 от 09.04.20 г.), „§ 13 (1) Сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове” в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да 2 текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник”.

Предвид изложеното, се сочи че за времето от 13.03.2020 год. до 20.05.2020 год. давност за вземането не е текла и като се съобрази горното от 26.06.2015 г. до 05.09.2020г. е изтекъл давностният срок за принудително изпълнение по приложения изпълнителен лист, т.е. към 27.11. 2023 г., когато е образувано изпълнителното дело при ЧСИ И.Ц. под № 2216 / 2023 г. на основание чл. 110 от ЗЗД вземането по приложения изпълнителен лист е погасено по давност, което означава, че посочените в него суми не могат да се събират принудително.

Излагат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

Иска се от съда да постанови решение, с което, да признае за установено по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС” ЕАД, с ЕИК 202423225, (като правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД), че С. П. С. с адрес: гр. Мизия, ул. „Люлин“ № 11, с ЕГЕ:********** не дължи поради погасяването по давност принудително изпълнение на сумите: 410,12 лв., представляваща главница по Договор за кредит от 23.05.2010 г., 19,65 лв - възнаградителна лихва, 56 лв. - лихва за забава за периода 08. 10. 2012 - 26. 09. 2012 г., законна лихва от 08.10.2012 г. до изплащане на вземането и разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 25.10.2012 г. по ч. гр. дело № 554/2012 г. на Районен съд гр. Оряхово, в полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД и от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС”, въз основа на приложен договор за цесия за събиране на вземането по посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело при ЧСИ И.Ц. под № 2216/2023 г..

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът признава предявения иск като основателен. Моли се съдът да прекрати съдебното дирене и да постанови решение при признание на иска.

Твърди се, че първоначалният кредит е сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, като през 2017 г. вземането е прехвърлено на ответното дружество чрез договор за цесия.

Сочи се, че е образувано изпълнително дело през 2014 г., като са извършвани действия по изпълнението, но въпреки това изпълнителното производство е прекратено на 03.12.2021 г..

Релевира се, че през 2023 г. е образувано ново изпълнително дело.

Ответникът признава, че не са извършвани изпълнителни действия повече от 5 години, поради което вземането е погасено по давност.

Предвид горното се признава искът по чл. 439 от ГПК и се иска съдът да постанови решение, въз основа на признанието.

По отношение на разноските, ответникът твърди, че не е дал повод за завеждане на делото. С оглед това, че давността не се прилага служебно се сочи, че кредиторът може да събира дълга, докато длъжникът не се позове на давността.

Затова се иска разноските да се възложат на ищеца по чл. 78, ал. 2 ГПК, евентуално – да се присъди минимално адвокатско възнаграждение.

3

С молба вх. №1233 от 11.03.2026г. ищецът е поискал от съда постановяване на решение при признание на иска, на основание чл.237 от ГПК, поради направеното с отговора на исковата молба признание на иска от страна на ответника.

Съдът намира, че искането следва да бъде уважено:

За да бъде постановено решение при признание на иска, съгласно чл.237 от ГПК, трябва да са налице кумулативно следните предпоставки:

На първо място ответникът да е признал иска.

На второ място е необходимо ищецът да е поискал от съда да постанови решение при признание на иска.

На следващо място признатото право не трябва да противоречи на закона или на добрите нрави, както и да не е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

По настоящето дело, съдът намира, че са налице кумулативно всички гореизброени изисквания и следва да бъде постановено решение при признание на исковете.

Ответникът с отговора на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК е признал предявения от ищеца установителен иск.

Ищецът от своя страна е поискал от съда да постанови решение при признание на иска.

Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК, които го изключват, поради което съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявената искова претенция.

По разноските:

Предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски.

Това е така, тъй като ответното дружество е дало повод за предявяване на настоящия иск, доколкото спрямо ищеца, въз основа на издадения изпълнителен лист от 25.10.2012г. е образувано изпълнително дело №2216/2023 на ЧСИ И.Ц., започнато по молба на взискателя, понастоящем ответник - „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС“ ЕАД от 27.11.2023г..

На ищеца следва да бъде присъдената сумата в размер на 76,69 евро, равностойност на 150.00 лв. за платена държавна такса. Платеното адвокатско възнаграждение в размер на 306,78 евро, равностойност на 600,00 лв. следва да бъде редуцирано.

Съдът не е обвързан от предвидените ограничения в Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради въвеждането на други правила за процедиране при определяне на адвокатско възнаграждение и не следва да се ограничава правото на съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски. В този смисъл следва да се посочи, че е и практиката на СЕС - Решение от 4

23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 и С- 428/2016 и Решение от 28.07.2016 г. по дело C -57/2015 на СЕС може и следва да бъде тълкувана в този смисъл. Именно поради това съдът намира, че разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата следва да се прилага с оглед спецификите на всеки отделен казус и в съответствие с основния принцип за справедливост, което се подкрепя и при тълкуване на други разпоредби от вътрешното законодателство, касаещи определянето и присъждането на разноски в съдебното производство, в т.ч. и такива за адвокатско възнаграждение.

При изложените съображения и като взе предвид посочената практика на СЕС, която е източник на правото на ЕС съдът намира, че е налице основание да бъде определен справедлив и разумен размер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид предмета на спора, неговата цена и труда, който е положен за защитата на съответното право.

При горните съображения, според настоящия съдебен състав, претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено с 1/3 от 306,78 евро, равностойност на 600 лева на 204,52 евро, равностойност на 400 лева.

По горните съображения и на основание чл.237, ал.1-3 от ГПК, съдът РЕШИ: