Определение № 1056 от 06.11.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1351/2025
- Вид
- Определение № 1056
- Подписан
- 06.11.2025
- В сила
- 06.11.2025
- Състав
- Мария Митева, Петър Гунчев, Татяна Грозданова
Цитирани разпоредби
- чл. 255 · Наказателен кодекс
- чл. 26 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 321 · Наказателен кодекс
- чл. 246, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал. 2 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал. 23 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал. 2 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1056 гр. София, 06.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Митева
Членове:
Татяна Грозданова
Петър Гунчев като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20251000601351 по описа за 2025 година
С определение от 14.10.2025 г. по НОХД № 2121/2021 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, 41 състав е прекратил съдебното производство по горепосоченото наказателно дело и е върнал делото на прокурора за отстраняване на констатираните допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения.
За проверка на така постановения съдебен акт е постъпил частен протест от прокурор при Софийска градска прокуратура, в който са релевирани възражения за незаконосъобразност на постановеното определение. Сочи се, че при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не е ограничено правото на защита на подсъдимите, защото тезата на прокуратурата е ясна и не съществува противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив. Изтъква се, че обвинителният акт съответства на изискванията на чл. 246, ал. 23 НПК и на задължителните насоки залегнали в ТР №2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Излагат се пространни съображения защо обвинителният акт отговаря на законовите изисквания и с него ясно е определен предмета на доказване. Развиват се и доводи, че посочените от съда обстоятелства не водят до противоречия и непълноти в обстоятелствената част на обвинителния акт и в обвинителния акт са очертани всички съставомерни признаци на деянията.
В заключение се предлага атакуваното определение да бъде отменено и делото да върнато на СГС за продължаване на съдебното производство.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частния протест доводи, намира за установено следното.
Частният протест е основателен.
1
С определение от 14.10.2025 г. по НОХД № 2121/2021 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, 41 състав е прекратил съдебното производство по горепосоченото наказателно дело и е върнал делото на прокурора за отстраняване на констатираните допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения.
Като се е запознал с материалите по делото и е взел предвид становището на страните първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на съдебното производство по делото.
Първостепенният съд е приел за неоснователно възражението на защитника - адв. Й.
К., че неговият подзащитен Н. Ш. няма повдигнато обвинение по чл. 255 от НК и съответно е бил служител на „Софмил 66" ЕООД, а с оглед факта, че същият е обвинен в извършване на престъпление по чл. 321 от НК с цел престъпления чл. 255 от НК, каквато е целта на групата се стига до неяснота на обвинението. За да не възприеме това оплакване първата инстанция с основание е посочила, че съгласно теоретичните постановки престъплението по чл. 321 от НК е престъпление на формално извършване, като е необходимо целта на групата като обхват на целените престъпления да бъде обективно поставена, но не и постигната, а обстоятелството, че лицето е било служител на цитираното дружество не влияе на възможността за осъществяването на съответното деяние по чл. 321 от НК.
Въззивният съд се солидаризира с това виждане на първата инстанция.
Първият съд е приел за неоснователно и възражението на защитника - адв. К. Д., че обвинението по отношение на неговия подзащитен е неясно поради това, че в деятелността описана от страна на прокурора касаеща подс. Е. П. на стр. 4 и стр. 5 в ОА не се сочат дружествата, относно които същият е бил ангажиран в описаните от прокурора деятелности.
Доводите на първата инстанция се споделят от въззивния съд и не е нужно да се преповтарят дословно. Отново следва да се подчертае, че внимателният прочит на обвинителния акт показва, че изложената в него фактология е конкретна и ясна, а конкретизацията на дружествата е описателна, доколкото за всяко дружество е сочено кой и какво евентуално е осъществявал, включително и за подс. Е. П..
Оплакването на защитника, че в обвинителния акт са използвани понятия като „данъчни измами" каквито не се дефинират от НК, като престъпления по смисъла на чл. 255 от НК, също с основание е прието за несъстоятелно. В тази връзка първостепенният съд е акцентирал и на това, че в обвинителния акт, който е същият като този поставил началото на производството по НОХД №2880/2017 година, е бил проверяван с обжалване по реда на чл.
249, ал. З от НПК. На 17.12.2017 година от състав на АСНС е констатирано, че използваните изрази „данъчна измама" и „липсващ търговец" се явяват описания фактически, а не юридически и употребата на цитираните изрази отговаря на критериите на чл. 246, ал. 2 от НПК.
Въззивният съд също намира, че се касае за фактическа формулировка, а не до юридически характеристики на престъплението по чл. 255 от НК, поради което това не се отразява на точността и яснотата на обвинението..
Първата инстанция с основание е подчертала, че със същото определение на АСНС са проверявани възраженията за защитата (оставени без уважение от първоинстанционният състав в разпоредително заседание) във връзка с въпросите дали съответно обвиненията по чл. 321 от НК са били достатъчно времево конкретизирани, като състава на АСНС е заключил, че периодът на така повдигнатите обвинения са достатъчно добре определени във времевите рамки посочени в ОА.
Сходно оплакване е направено от адв. Г. и понастоящем пред първия съд, който правилно е приел, че то е неоснователно.
Въззивната инстанция споделя доводите на първостепенния съд в тази насока и не намира за необходимо да ги преповтаря.
Възражението на защитника, че не е посочено кога е била сформираната групата, че няма изложени в ОА твърдения за користна цел и същевременно не е ясно кой кога е влязъл в конкретната твърдяна от държавното обвинение група се възприема като неоснователно и 2 от въззивната инстанция.
Обективният прочит на обвинителния акт показва, че описаната в него фактология е пълна, ясна и конкретна и въз основа на нея прокуратурата ясно е очертала твърденията си.
Що се отнася до доказателствата въз основа на които прокурорът е приел, че са събрани необходимите доказателства за разкрИ.е на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съд /чл. 246, ал. 1 НПК/, то те са отразени в изготвеното приложение към ОА.
Нужно е да се посочи, че във връзка с неуважените възражения на защитниците не са постъпили жалби, поради което не е необходимо и по-подробно обсъждане.
Първостепенният съд е приел, че с обвинителния акт са повдигнати обвинения по отношение на П. Т. И. за престъпление по чл. 321, ал. З, пр. 2, т. 1 вр. ал. 1, пр. 2 от НК и за престъпление по чл. 255, ал. З, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК и по отношение на Я. Е. А., Д. С. И., Н. Й. Ш., Е. Ц. П., Е. Е. П. и Г. П. Г. за престъпление по чл.
321, ал. З, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК.
Посочено е от първия съд, че според диспозитивната конструкция на обвинителния акт, относно обвинението на П. Т. И. същият е обвинен за престъплението по чл. 255, ал. З, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, т. 7 вр чл. 26 от НК за дружествата „Софмил 66" ЕООД, при което е действал самостоятелно, а за дружеството „Фиго" ЕООД е действал като посредствен извършител чрез К. В. И., за „Теяк" ЕООД е действал като посредствен извършител чрез М. Г. Г., за „Найт Трейдинг" ЕООД е действал като посредствен извършител чрез Г. Д. Л., за „Елидис Консулт" ЕООД е действал като посредствен извършител чрез Е. Л. З., за „Лорд Технолоджис" ЕООД е действал като посредствен извършител чрез Д. В. В., за „Секънд" ЕООД е действал като посредствен извършител чрез С. С. Н., а за „Ен Ти Ем 02" ЕООД е действал като посредствен извършител чрез Н. П. Л..
Първостепенният съд е приел, че в обстоятелствената част на акта, относно дружеството „Софмил 66" ЕООД за всички данъчни периоди е посочено, че обв. П. И. е разпоредил да бъдат включени в дневниците за продажби съответните фактури и така съставил дневниците за продажби за данъчните периоди месец март 2014 г., месец април 2014 г., месец август 2014 г. и месец септември 2014 г., които според обвинението се явяват документи с невярно съдържание. И. Ц. явяващата се счетоводител на дружеството изпълнила нарежданията му. Независимо от факта, че в обстоятелствената част се описват действия по фактическо и техническо изпълнение пряко на И. Ц. в качеството й на счетоводител в обстоятелствената частта на ОА в диспозитивната част на акта, същата липсва.
По отношение на „Теяк” ЕООД първият съд е приел, че в обстоятелствената част на ОА е посочено, че обв. П. И. разпоредил да се включат в дневниците за покупки фактури от „Рациария Импорт Експорт" ЕООД. На кого е разпоредил не е ясно, но декларативно е посочено, че същият е действал като посредствен извършител чрез М. Г.. Според първия съд прокурорът би следвало да конкретизира към кого са отправени разпорежданията и за какво са.
За дружеството „Фиго" ЕООД първостепенният съд е посочил, че съгласно обстоятелствената част на ОА отново разпорежданията са били да се включат фактури на „Рациария Импорт Експорт" ЕООД и „Фармапласт" ЕООД в дневниците за покупки, като обвиняемият И. е обявен за посредствен извършител чрез К. И. и така съставил документи с невярно съдържание. СД по ДДС, обаче според обстоятелствената част на акта са били подадени с електронен подпис от И. И. и за трите данъчни периода, като се сочи, че това е технически извършено. Същата липсва като лице, чрез което е действал обвиняемия П. И. в диспозитивната част на акта.
Проблемът с посоченото дружество и неяснотата по отношение на същото според първия съд се задълбочава, защото на стр. 15 от ОА /л. 10 от делото/ е посочено, че същата И. И. е подавала СД по ДДС за „Фиго" ЕООД от дома си с електронни подписи на Е. П. и Е.
П., като последните са и дадени от обвиняемия Е. П..
3
Във връзка с изложеното по-горе въззивната инстанция не споделя доводите на първостепенния съд, че са налице неясноти, неточности или непълноти и разминавания между обстоятелствената част и заключителната част /диспозитив / на обвинителния акт.
В разпоредбата на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК съвсем ясно е очертано какво следва да е съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт и какво изложение дължи прокурора на фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказването, както и какво следва да се съдържа в заключителната част на обвинителния акт.
Съображенията на първия съд, описни по-горе са в разрез с цитираните законови норми.
В конкретния случай нито обстоятелствената, нито заключителната част на обвинителния акт страдат от дефицит и не са в противоречие помежду си. Прокурорът се е постарал в пълнота да изложи фактологията по делото, а в заключителната част на обвинителния акт са посочени данните за самоличността на обвиняемите и правната квалификация на деянията, така както изискват разпоредбите на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК.
Заключителната част на обвинителния акт не може да се превръща в „кратък преразказ” на неговата обстоятелствената част. В заключителната част следва да се посочи правната квалификация на деянието, а това означава тя да се отрази словесно и цифрово, като не се допуска противоречие между словесната правна квалификация и нейното цифрово изражение. Така в заключителната част на обвинителния акт следва да намерят отражение съставомернитте признаци деянието. Всички останали допълнителни елементи или други описателни подробности са излишни и ненужни според закона. Щом прокурорът е изложил своите твърдения ясно и точно и с необходимата конкретика, както е в настоящия казус, то това дали тези твърдения са достатъчно обосновани и подкрепени от доказателствата по делото е въпрос по съществото на делото, който се разрешава индивидуално за всеки конкретен обвиняем, участващ в наказателния процес.
Смислово идентични доводи, като описаните по-горе, първият съд е развил и във връзка с отразеното в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт по отношение на дружествата „Елидис Консул" ЕООД, „Лорд Технолоджис" ЕООД, „Секънд" ЕООД, „Ен Ти Ем 02" ЕООД и „Найт Трейдинг” ЕООД.