Решение № 339 от 01.09.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Пазарджик, 01.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20245220200401 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. С. К. от гр.Пазарджик, против Електронен фиш серия К №7382975 на ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 вр. ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 600 лева.

В жалбата се съдържат бланкетни оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата и ангажира доказателства в подкрепа на своята теза. В становището си по съществото на спора излага доводи за процесуална незаконосъобразност на обжалвания ЕФ, изразяваща се в липсата на конкретно посочване посоката на движение на процесното МПС. В същото време, счита, че неговата административнонаказателна отговорност е следвало да бъде ангажирана чрез съставяне на АУАН и издаване на НП, съгласно правилата на ЗАНН. Най-сетне, пледира за недоказаност авторството на извършеното нарушение, предмет на атакувания ЕФ.

За ответника по жалбата ОД на МВР- Пазарджик, редовно призовани, 1 не се явява представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника на Директора на ОДМВР- Пазарджик- гл.юрисконсулт К.П., с което се иска потвърждаване на ЕФ, като се твърди, че нарушението е безспорно доказано, а глобата е наложена при спазване изискванията на чл.27 ЗАНН. Претендира присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С Електронен фиш серия К №7382975 на ОД на МВР- Пазарджик, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 600 лева за това, че на 21.04.2023г., в 11:37 часа, в обл.Пазарджик, на път II-37, км 118+502, извършва нарушение на правилата за движение с лек автомобил ..., като при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26, се движи с установена скорост от 93 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност- в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №3060441.

Нарушението е установено чрез заснемане с АТСС ARH CAM S1 №120сс9е, насочено към с.Г.. Констатираното превишение на разрешената скорост с 33 км/ч е калкулирано при отчитане на допустимия толеранс от 3%, каквато е възможната технически допустима грешка на използваното техническото средство, което е в полза на жалбоподателя.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на собственик на процесния лек автомобил, съгласно справка за регистрация на МПС /л.5 от делото/.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в представената от ОДМВР- Пазарджик административнонаказателна преписка, които са абсолютно непротиворечиви.

Видно от известие за доставяне /л.16 от делото/, ЕФ е връчен на 23.02.2024г., а жалбата против него е подадена до компетентния да я разгледа районен съд, от активно легитимирано лице, на 06.03.2024г./входящ номер/, 2 т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което същата се явява процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП, „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“.

Внимателният анализ на цитираната законова разпоредба налага извод, че когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, се издава електронен фиш, като този процес се осъществява в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП- "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес".

Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, когато то е мобилно /било то инсталирано в служебен автомобил или на конкретен пътен участък/, включва и задава ограничението на скоростта или пък го настройва само на режим за заснемане, когато работи с приоритет 3

"скорост"/както е в настоящия казус/, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта, респ. на заснемането от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане, съответно констатиране на нарушение. При това положение е несъмнено, че нарушението законосъобразно може да се констатира с мобилно АТСС и въпреки присъствието на контролния орган, доколкото същият не оказва въздействие по време на работния режим същото. Поради това възражението на жалбоподателя, с което се оспорва прилагането на нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП и съответно издаването на ЕФ, наместо НП, в случаите на констатирано присъствие на контролния орган при установяване на нарушението с мобилно АТСС, е неоснователно.

Няма съмнение, че използваното за заснемането на нарушението АТСС е предназначено за осъществяване контрол на скоростта на движение на МПС. С процесното АТСС на 21.04.2023г. е бил осъществяван контрол на посоченото в ЕФ място, за което от служител при Сектор "ПП" при ОДМВРПазарджик- оператор на системата е съставен Протокол за използване на АТСС рег.№1006р-6528/24.04.2023г. /л.6 от делото/, съгласно чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, където подробно е отразено времето /начало и край на работа/, мястото /обл.Пазарджик, на път II-37, км 118+502/, посоката на заснемане на движещите се автомобили /АТСС, насочено към с.Г./, наличието на пътен знак, въвеждащ допълнително ограничение на разрешената скорост за извън населено място от 60 км/ч. Не е налице несъответствие между посоченото в ЕФ и Протокола за използване на АТСС място на извършване на контрола. И в двата документа е записано- обл.Пазарджик, на път II-37, км 118+502, като допълнително е уточнено, че мобилното АТСС е било насочено към с.Г.. Отново от съдържанието на посочения протокол е ведно, че АТСС е било настроено на стационарен режим на измерване и засичане на ППС в двете посоки на движение за времето от 08:00ч до 12:00ч. на процесната дата.

В този смисъл и доколкото посоката на движение на засеченото МПС и тази на заснемане на движещите се автомобили не са сред задължителните 4 реквизити, които следва да съдържа ЕФ, то в конкретния случай не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването му. Поради това релевираните от жалбоподателя възражения в тази насока също са неоснователни.

Същевременно, видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, издадено от БИМ /л.19 от делото/, процесното АТСС е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №5126 и е преминало проверка на техническите и метрологични характеристики с едногодишен срок на валидност, за което е съставен Протокол №028-СГ-ИСИС/23.03.2023г. на БИМ /л.20 от делото/.

Поради това няма съмнение, че процесното АТСС към инкриминираната дата е било технически изправно.

По-нататък, издаденият ЕФ съдържа реквизитите на цитираната погоре разпоредба на чл.189 ал.4 от ЗДвП, вкл. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада със заснетите от техническото средство данни, изведени на фотоси /л.7-12 от делото/, представляващи годни веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта. Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 %, която е отчетена в полза на нарушителя.

Съдържащите се данни върху фотоса, напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС, доколкото засичани са били ППС и в двете посоки на движение. Установява се ограничението на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак В 26, както и конкретно засечената скорост на движение на процесното МПС. На фотоса ясно се вижда регистрационният номер на заснетия автомобил, който съвпада с този, чийто собственик е жалбоподателят. Генерираните от АТСС данни за скоростта, отразени върху фотоса на л.10 и съотнесени автоматично към процесното МПС /на гърба на фотоса/, изключват възможността от механичното им въвеждане и оттам възможността за грешка при попадане на други автомобили в обхвата на камерата.

5

В процесния ЕФ са посочени нарушените разпоредби на ЗДвП /чл.21 ал.2 вр. ал.1/, както и наложената по размер глоба, мястото, начина и срока за заплащането й.

Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. ЕФ не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен физически издател и за дата на издаването му. Тук следва да се посочи, че индивидуализирането на конкретното физическо лице- оператор на мобилната система, както и датата, на която то е разпечатало на хартиен носител ЕФ не са сред реквизитите на последния, съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП, в какъвто смисъл е и становището на ВАС, застъпено в ТР №1/26.02.2014г. по описа на същия съд, което в тази си част не е загубило своята актуалност.

В ЕФ изрично е цитирана и дадената от законодателя възможност на санкционираното лице, на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП, в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В законовия срок такива действия не са предприети от страна на жалбоподателя, поради което и с оглед нормата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, същият правилно е бил привлечен към отговорност в качеството му на собственик на процесното МПС. В същото време не се доказа и твърдението на жалбоподателя, че той не е управлявал процесното МПС на посочените в ЕФ дата и час. Според изложеното от св.Владимир К.- колега на жалбоподателя, двамата се видели на процесната дата, след приключване на съдебните заседания, в които взели участие същия ден, отишли на кафе и се разделили около 11ч. Действително, видно от представения по делото протокол по н.д.№257/23г. по описа на ВКС /л.40-42 от делото/, на 21.04.2023г., жалбоподателят е участвал в качеството си на адвокат в проведеното по делото ОСЗ за времето от 09:00ч. до 09:15ч. От представения по делото протокол по н.д.№223/23г. по описа на ВКС, трето НО /л.43,44 от делото/ е видно, че на 21.04.2023г. св.К. също е присъствал на проведеното ОСЗ по делото за времето от 09:00ч. до 09:08ч. В този смисъл и доколкото двете съдебни заседания по горепосочените дела по описа на ВКС са започнали и приключили приблизително по едно и също време, съдът кредитира тази част от показанията на св.К., в която той заявява, че на инкриминираната дата двамата с жалбоподателя се видели и разговаряли. В същото време съдът не дава вяра на твърдението на св.К., че срещата им 6 приключила някъде около 11ч, тъй като процесният лек автомобил бил засечен в 11:37 часа, в обл.Пазарджик, на път II-37, км 118+502. По делото не се събраха други и категорични доказателства за това на инкриминираните време и място същият да е бил управляван от друго лице, доколкото жалбоподателят не се е възползвал от правото си по чл.189 ал.5 от ЗДвП в законоустановения за това срок. От друга страна св.К. е близък колега на нарушителя, поради което несъмнено се явява предубеден и заинтересован от изхода на делото. До този извод съдът достига при съпоставка от една страна на изложеното от посочения свидетел и от друга- на безспорно установеното относно времето на извършване на нарушението и липсата на своевременно прилагане на процедурата по чл.189 ал.5 от ЗДвП и депозиране на декларация от страна на дееца, с която да се оспори авторството на нарушението. Тук е мястото да се посочи, че в своите показания св.К. не конкретизира точния час, в който е приключила срещата им с жалбоподателя, поради което твърдението, че това е станало около 11ч., би могло да означава и 10:40ч., което прави напълно възможно преминаването на разстоянието от гр.С. до инкриминирания пътен участък в 11:37ч. Предвид изложеното, съдът намира за недоказано възражението на жалбоподателя за това, че на посочените в ЕФ дата и място не е управлявал процесното МПС.