Решение № 2434 от 21.07.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 7488/2021
- Вид
- Решение № 2434
- Подписан
- 21.07.2022
- В сила
- 19.10.2022
- Състав
- Ралица Райкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2434 гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20213110107488 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ЕЛ. АТ. Б. срещу ИВ. СТ. Б. установителен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по КККР на гр. Варна, находящ се в гр.
Варна, рон Приморски, с.о. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, местност „Дилбер чешма“, с площ по документ за собственост от 600 кв.м., а площ по скица- 594 кв.м., с номер по предходен план - 5160303, трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници на имота: ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор № ***.2, на два етажа, със застроена площ по скица от 58 кв.м., а съгласно удостоверение за търпимост със застроена площ от 71,90 кв.м., и разгърната застроена площ от 158,76 кв.м., който имот е придобит като нейно лично имущество, вследствие на пълна трансформация на лично имущество при покупката му по време на брака с ответника.
Твърди се в исковата молба, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с Решение № 260866/26.10.2020 г., постановено по гр.д. № 4954/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, влязло в законна сила на 26.10.2020 г. Сочи се, че през 2014 г. по време на брака им ищцата придобила собствеността върху процесния имот за сумата от 48 000 евро, равняващи се на 93 879,84 лева, които са преведени от нейната лична сметка по сметката на Нотариус Огнян Шарабански, рег. №147, с район на действие ВОС, който я превел по банковата сметка на дружеството-продавач след вписване на нотариалния акт в Агенция по вписванията Варна. Сделката била обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 15.10.2014 г.
Поддържа се, че недвижимият имот въпреки че е придобит по време на брака й с ответника, чрез договор за покупко-продажба, не представлява семейна имуществена общност, тъй като е придобит изцяло с лични средства на ищцата, като ответникът нямал никакъв принос при закупуването на имота. Навежда се довод, че наличните пари банковата й сметка, с които е извършила плащане на цялата продажна цена, представляват нейни лични средства с произход от продажбата на друг недвижим имот, който представлявал нейна лична собственост. Излага, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 37, том XXXI, д. № 9135/1992 г. на Варненски нотариус 1 нейните родители - А.П.П. и И.Д.П. й дарили апартамент, находящ се в ***, на трети етаж, състоящ се от входно антре, хол, две спални, дневна, нища, балкон, баня и клозет, със застроена площ от 91,84 кв.м., ведно с изба №17, с площ от 12.00 кв.м., ведно с 3.7027 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, като дарителите си запазили правото на ползуване върху имота. Същият този имот с нотариален акт от 18.03.2014 г. на нотариус Дияна Бейлерян, рег. № 012, с район на действие ВРС, ищцата със съгласието на съпруга й ИВ. СТ. Б., продала на купувачите В.Д.Д. и Д.П.Р. за сумата от 141 100 лв., от които 4000 лв. били изплатени в банковата й сметка от купувача преди подписване на нотариалния акт, а сумата от 137 100 лв. била заплатена по банковата й сметка чрез банков кредит, който е предоставен на купувача от „Райфайзен банк“, след прехвърляне на собствеността на имота и учредяване на договорна ипотека върху него. Сочи, че купувачът В.Д.Д. е превел на 04.03.2014 г. сумата от 2000 евро с посочено основание капаро по договор за покупкопродажба на недвижим имот. На следващия ден - 05.03.2014 г. ищцата внесла тази същата сума - 1000 евро като депозит за закупуване на процесния недвижим имот на Мартин Гедъргуд, гражданин на Великобритания в качеството му на управител на дружество „Ий Енд Ем Ейджънси“ ООД, от което закупила процесния имот. На 25.03.2014 г. получила банков превод от купувача В.Д.Д. в размер на 70 066,95 евро или левовата им равностойност – 137 100 лв. в сметката й в евро в „Райфайзен банк“.
Навежда довод, че от тази сума, която е постъпила от продажбата на личният й имот в банковата й сметка на 13.102014 г. от същата й банкова сметка, превела сумата от 48 000 евро по сметката на нотариус Огнян Шарабански, рег. № 147, съгласно тристранно споразумение, за закупуването на процесния недвижим имот. Посочва, че процесният имот, представлява построена сграда от нейните родители - А.П.П. и И.Д.П., които през 2005 г. продали на „Ий Енд Ем Ейджънси“ ООД, от което дружество ищцата е закупила имота през 2014 г. При тези съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника ИВ. СТ. Б., с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва обстоятелството, че ищцата е получила по дарение през 1992 г. от своите родители апартамента, находящ се в ***, ет. 3, в който живеели до фактическата им раздяла през 2014 г. Твърди, че към 1992 г. имотът бил в изключително окаяно състояние и не е бил годен за живеене. Поддържа се, че след придобиването на имота изцяло били отстранени всички инсталации, дограми, врати, настилки и били положени нови такива, което било извършено с лични средства на ответника, тъй като от началото на брака им до неговото прекратяване съпругата му почти не е работила, а всички средства за ремонта и издръжката на семейството са били осигурявани от ответника, който в продължение на години работил в чужбина. Твърди се, че за извършването на ремонтните дейности в имота ответникът е теглил няколко пъти кредити, както от банки, така и от ВСК при ОД на МВР, където е член. В този смисъл счита, че липсата на съвместен принос при придобиването на процесния имот следва да бъде изключена.
В първото по делото о.с.з., проведено на 25.03.2022 г., процесуалният представител на ищцата оспорва наведените от ответника в отговора на исковата молба твърдения, че през 1992 г. жилището е било в окаяно състояние и негодно за живеене, както и че ищцата не е работила – единствено след раждането на своя син Станислав същата е била в майчински, а през останалото време е била трудово ангажирана. Сочи, че не отговаря на истината твърдението, че с апартамента са подменяни всички инсталации от ответника. Навежда довод, че през 2012 г. ищцата и нейната майка, като наследници на баща й, продават ниви в землището на с. Изгрев, община Суворово, и с парите от продажбата в дарения на ищцата имот е направен ремонт на кухнята на апартамента, както следва: поръчана и монтирана вградена кухня, закупени нови електроуреди като съдомиялна, аспиратор, климатик, вградена фурна и котрлон, избита е стената към терасата, вкарана е площта на терасата към кухнята, положен е ламинат в 2 кухнята. Необходимите средства за ремонт на кухнята са били около 5000 лв., които са от продажбата на наследствено имущество и не представляват СИО. Оспорват се е и твърденията на ответника, че ремонтите са извършвани с пари от теглени от него кредити.
Процесуалният представител на ответника в първото по делото заседание поддържа депозирания отговор на исковата молба и наведените в него възражения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа следното:
С влязло в законна сила на 26.10.2020 г. Решение № 260866/26.10.2020 г., постановено по гр.д. № 4954/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, е прекратен сключеният на 22.09.1990 г. граждански брак между страните ЕЛ. АТ. Б. и ИВ. СТ. Б..
Установява се от представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 14.12.1992 г., че родителите на ищцата са й дарили на 14.12.1992 г. апартамент, находящ се в *** на третия етаж, състоящ се от входно антре, хол, две спални, дневна, ниша, балкон, баня и клозет, със застроена площ от 91,84 кв.м., като дарителите са си запазили правото на ползване на дарения имот до края на живота си.
Видно от приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 18.03.2014 г., на посочената дата ищцата, със съгласието на своя съпруг е продала горепосочения имот, придобит по дарение и представляващ семейно жилище, на купувачите В.Д.Д. и Д.П.Р., за сумата от 141 100 лв. Съгласно съдържанието на договора за продажба, обективиран в посочения нотариален акт, купувачите са заплатили преди подписване на нотариалния акт сумата от 4000 лв., а остатъкът от 137 100 лв. е уговорено да бъде изплатен на продавача чрез банков кредит след прехвърляне на собствеността върху имота.
На 25.03.2014 г. ищцата е получила по банковата си сметка сумата от 70 066,95 евро или 137 100 лв. по фиксинга на БНБ от купувача В.Д.Д. с посочено основание на плащането – покупка на жилище, видно от представеното извлечение от банковата й сметка, открита в „Райфайзенбанк България“ ЕАД (л. 13 от делото).
Уговореното първо плащане е постъпило на 04.03.2014 г. когато по банковата сметка на ищцата е била наредена сумата от 2000 евро от купувача В.Д.Д. с посочено основание. На следващия ден – 05.03.2014 г. ищцата е наредила плащане по сметка на М. Гедъргуд в размер на 1000 евро с посочено основание „депозит“, видно от приложеното извлечение по сметка (л. 12 от делото).
Установява се от представените нареждане за валутен превод от 12.10.2014 г. и извлечение по сметка (л. 11 от делото), че ищцата извършила плащане по сметка на Нотариус Огнян Шарабански в размер на 48 000 евро на 13.10.2014 г. за закупуване на недвижим имот.
Изяснява се от приложеното по делото Тристранно споразумение от 15.10.2014 г., сключено между „ИЕЕЕ“ ООД с управител ЪМГ, като продавач, ИВ. СТ. Б. и ЕЛ.
АТ. Б., като купувачи, и Огнян Димитров Шарабански – нотариус с рег. № 147, че страните са се договорили купувачите да преведат по служебна сметка в евро на нотариуса покупната цена от 48 000 евро на поземлен имот с идентификатор ***, по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, рон Приморски, с.о. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, местност „Дилбер чешма“, с площ по документ за собственост от 600 кв.м., а площ по скица - 594 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор № ***.2, на два етажа, със застроена площ по скица от 58 кв.м., а съгласно удостоверение за търпимост със застроена площ от 71,90 кв.м., и разгърната застроена площ от 158,76 кв.м., в срок до 15.10.2014 г.
Посочено е, че при сключване на окончателен договор за продажбата на имота, цената ще бъде преведена от нотариуса на дружеството – продавач в деня след вписването на нотариалния акт в Агенция по вписванията.
3
На същата дата е сключен договор за продажба на горепосочения недвижим имот, обективиран в представения нотариален акт № 128, том III, рег. № 8245, дело № 516/2014 г. от 15.10.2014 г., по силата на който „ИЕЕЕ“ ООД е продало на страните по настоящото дело процесния поземлен имот, ведно с построената в него жилищна сграда, за сумата от 48 000 евро, която е преведена от ищцата по сметка на Нотариуса, който следвало да я преведе по банков път по сметка на дружеството – продавач след вписване на нотариалния акт в Агенцията по вписванията.
Въпросният поземлен имот е придобит от „ИЕЕЕ“ ООД на 25.07.2005 г. от родителите на ищцата А.П.П. и И.Д.П. с договор за покупко-продажба, видно от представените нотариален акт от 25.07.2005 г. и справка от Служба по вписванията – Варна (л. 81-82 от делото)
Представени са от ищцата общо 3 бр. справки от Служба по вписванията – Девня и Служба по вписванията – Варна (л. 80-83 от делото), от които се установява, че ищцата и майка й И.Д.П. през 2012 г. са продали два поземлени имота в с. Изгрев с площ от 9,334 дка и 8,999 дка, както и че са отдали под аренда трети имот в същото село, съгласно вписан договор за аренда на 05.04.2017 г., а също на 27.12.2006 г. родителите на ищцата са продали и недвижим имот – поземлен имот, апартамент с изба в гр. Варна, ***-22.