Определение № 1097 от 13.10.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1097 гр. Перник, 13.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500817 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 418, ал.5 ГПК.

С разпореждане рег. № 28197 / 25.09.2026г., постановено по ч. гр. д. № 10476 / 2025г. по описа на Пернишкия районен съд, е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК“ АДсрещу длъжника К. А. Ч., в частта му за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК, срещу длъжника К. А. Ч., в частта за сумата 595,69 EUR (петстотин деветдесет и пет евро и 69 цента), представляваща договорна лихва за периода от 25.02.2026 г. до 09.09.2026г., сумата 18,74 EUR (осемнадесет евро и 74 цента), представляваща санкционна лихва - обезщетение за забава до датата на настъпване на предсрочната изискуемост за периода от 25.02.2026 г. до 09.09.2026 г., сумата 52,79 EUR (петдесет и два евро и 79 цента), представляваща законна лихва - обезщетение за забава след датата на настъпване на предсрочната изискуемост за периода от 10.09.2026 г. до 22.09.2026 г., както и за законна лихва върху главницата, считано от 23.09.2026г

За да отхвърли заявлението в тази му част, Пернишкият районен съд е приел, че „Банка ДСК“ АД действайки като застрахователен посредник не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото да 1 получи застрахователната премия е на застрахователя съгласно чл. 313 КЗ.

При настъпване на застрахователното събитие банката, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Включването на вноските за застраховка към главницата по кредита, не легитимират банката като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя, клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Посочил е, че след като премията по застраховката е част от предоставената в заем сума и нейния размер, посочените размери на ГЛП и ГПР, както и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, е налице обоснована вероятност да се приеме, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. Отбелязал е, че застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва. Сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а банката- кредитодател има пряка полза от застрахователното правоотношение поради получаваната комисионна в качеството на застрахователен агент и увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, респективно на получената печалба.

Изхождайки от съдържанието на представения договор за кредит и приложенията към него, Пернишкият районен съд е установил, че застрахователната премия не е включена при изчисляване на ГПР по договора.

Позовал се е на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява 2 общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Отбелязал е ,че в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя", като е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съдът е отбелязал, че неточното посочване на ГПР се приравнява на отсъствие на отразяване на ГПР, което съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е задължителен елемент от договора за потребителския кредит, а непосочването на ГПР влече недействителност на целия договор за потребителски кредит, като в тази насока се е позавал на съдебна практика - Решение № 84/19.03.2026 г. по т. д. № 1533/2025 г. по описа на ВКС, ТК, І-во, Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т.о., Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о.

Посочил е, че на основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита /главницата/. В този смисъл се е позовал на практика на ВКС и на Пернишкия окръжен съд.

В останалите му част за присъждане на чистата дължима главница, заявлението е уважено.

Недоволно от разпореждането в отхвърлителната му част, е остало „Банка ДСК“ АД, което е подало молба вх. рег. № 34485/28.09.2026г., чрез юрисконсулт А. Т. М., за изменение на основание чл. 253 от ГПК на цитираното по – горе разпореждане в отхвърлителната му част. С 3 разпореждане рег. № 28945 / 02. 10. 2026г. Пернишкият районен съд я е оставил без уважение, като е приел, че не е допуснал нито грешка, нито пропуск, нито пък е налице изменение на обстоятелствата.

В срок – на 10. 05. 2026г. „Банка ДСК“ е подало по електронен пък частна жалба срещу разпореждането в отхвърлителната му част и срещу второто разпореждане, с което не е уважена молбата му по чл. 253 от ГПК.

С оглед разпоредбата на чл. 418, ал.4 от ГПК на насрещната страна не е изпращан препис от частната жалба.

Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба се явява редовна /подадена е в срок и дължимата държавна такса е внесена/ и процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Длъжникът е физическо лице, за когото няма данни да е оборена презумпцията, че при сключването на договора за кредит със заявителя е действал като потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което приложими към настоящия казус са разпоредбите на ЗПП, решението по дело С-686/19 СЕС, с което е разяснено понятието "общи разходи по кредита на потребителя“, задължителния характер на даденото от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква "ж" от Директива 2008/48, както и цитираната от Пернишкия районен съд практика на ВКС, която има задължителен характер.

При настъпване на застрахователното събитие банката, като трето правоимащо лице по договора за застраховка – застрахователен посредник, има право да получи застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Отделно от това същата има право на косимионна, с която се натоварва кредитополучателят. Следователно клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка.

Обстоятелството, че впоследствие застрахователният договор е бел прекратен от дата 30. 04. 2026г., поради неплащане на дължимата застрахователна 4 премия от клиента /кредитополучателу/, с нищо не променя горния извод на съда, а даже го потвърждава.

Освен това стойността на застраховката не е включена в ГПР, с което не се дава реалния размер на същия, което пък е в противоречие с разпоредбата на чл. съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което процесният договор за потребителски кредит е нищожен.

При това положение, на основание чл. 23 от ЗПК, се дължи само чистата стойност на кредита, без да се дължат лихви или каквито и да е други плащания по кредита.

Доводът, че в излечението от счетоводните книги просрочените месечни суми /7 на брой/ са формирани от главница и лихва/, първо не може да бъде проверен в настоящето заповедно производство и второ, дължи се сама чистата стойност /главницата/ без никакви лихви.

С оглед казаното, заповед за плащане на сумите по клаузата за застраховка не може да бъде издадена, неазависимо от характера им, и като краен резултат, преценката на съда да откаже за тях издаване на заповед се явявя правилна. Затова настоящата инстанция намира, че частната жалба се явява неоснователна, а разпореждането следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно при условията на чл. 278, ал.4 вр. с чл. 272 от ГПК, тъй като Пернишкия окръжен съд изцяло споделя мотивите на Пернишкият районен съд.

С оглед на изложеното, при съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваната част на разпореждането следва да бъде потвърдена.

Неснователна се явява и молбата по чл. 253 от ГПК, която също следва да бъде потвърдена.

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане рег. № 28197 / 25.09.2026г., постановено по ч. гр. д. № 10476 / 2025г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК“ АД срещу длъжника К. А. Ч., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК, срещу длъжника К. А. Ч., в частта за сумата 595,69 EUR (петстотин 5 деветдесет и пет евро и 69 цента), представляваща договорна лихва за периода от 25.02.2026 г. до 09.09.2026г., сумата 18,74 EUR (осемнадесет евро и 74 цента), представляваща санкционна лихва - обезщетение за забава до датата на настъпване на предсрочната изискуемост за периода от 25.02.2026 г. до 09.09.2026 г., сумата 52,79 EUR (петдесет и два евро и 79 цента), представляваща законна лихва - обезщетение за забава след датата на настъпване на предсрочната изискуемост за периода от 10.09.2026 г. до 22.09.2026 г., както и за законна лихва върху главницата, считано от 23.09.2026г.

Потвърждава разпореждане рег. № 28945 / 02. 10. 2026г. Пернишкият районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6