Решение № 3001 от 24.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3001 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110158686 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от Х. Р. Б. срещу „Секюр Груп Лаб“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224 от КТ за заплащане на сумите, както следва: 1) сумата от 8621,11 лв., представляваща неизплатени нетни трудови възнаграждения за месеците април, май и юни на 2024 г.; 2) сумата от 4470,00 лв., представляваща неизплатено обезщетение съгласно чл. 221, ал. 1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ; 3) сумата от 239,50 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на един ден за 2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.10.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения. С трудов договор № ТД00131/15.09.2020 г. ищецът бил назначен на работа в ответното дружество на длъжност „Специалист Тестване на софтуер“, с код по НКПД 25196005. Трудовото възнаграждение на ищеца се образувало от два отделни компонента: основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1

2515,00 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 %, върху основната работна заплата, за всяка година трудов стаж. С последния анекс към трудовия договор страните били договорили, считано от 01.11.2022 г., размера на основното месечно трудово възнаграждение на ищеца да бъде в размер на 4470,00 лв. Служителят поел задължение да полага труд на посочената длъжност срещу уговореното месечно трудово възнаграждение, което следвало да се изплаща ежемесечно до 5-то число на месеца, следващ месеца, за който то се дължи. Ищецът се задължил да постъпи на работа на 23.09.2020 г. Уговорен бил 30-дневен срок на предизвестие при прекратяване на договора, както и платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни. Считано от 15.07.2024 г., на основание чл.

327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) трудовото правоотношение между страните било прекратено. Ответното дружество не заплатило на ищеца полагащото му се трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2024 г. в общ размер на 8621,11 лв., както и обезщетение съгласно чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 4470,00 лв. и обезщетение съгласно чл. 224 КТ за 1 работен ден за 2024 г. в размер на 239,50 лв. Последното изплатено трудово възнаграждение на ищеца било за месец март 2024 г. и било заплатено от трето за настоящия спор лице – Wise Europe SA - упълномощена платежна институция, контролирана от Националната банка на Белгия. През целият период на съществуване на трудовото правоотношение с ответното дружество ищецът изпълнявал добросъвестно всичките си задължения, престирайки в полза на работодателя му работната си сила. Нетното трудово възнаграждение на ищеца за процесния период е в размер, както следва: 3578,35 лв. – за месец април 2024 г.; 3630,34 лв. – за месец май 2024 г.; 1412,42 лв. – за месец юни 2024 г.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника „Секюр Груп Лаб“ ЕООД.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по обективно кумулативно съединени осъдителни искове с 2 правно основание по чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224 от КТ.

По отношение на иска по чл. 128, т. 2 от КТ:

Основателността на исковата претенция по чл. 128, т. 2 от КТ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валидно трудово правоотношение между страните по делото в процесния период; 2. ищецът да е изправна страна – да е престирал работната си сила/ реално да е полагал труд в посочения период, при което следва да се има предвид презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ; 3. размерът на претенцията; 4. неизпълнение от страна на ответника работодател на задължението да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи първите три предпоставки при условията на пълно и главно доказване, а касателно последната – необходимо е само да се твърди отсъствието на плащане.

Ответникът може да проведе насрещно доказване на тези факти. В тежест на ответникът е да установи при условията на пълно и главно доказване положителния факт на плащането и че работникът/ служителят не е полагал реално труд/ не е престирал работната си сила, като проведе пълно обратно доказване за оборване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ, при наличие на такива твърдения или оспорвания.

По отношение на иска по чл. 221, ал. 1 от КТ:

Основателността на исковата претенция по чл. 221, ал. 1 от КТ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. трудовото правоотношение между страните по делото да е прекратено без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ – работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване; 2. трудовото правоотношение между страните по делото да е било безсрочно; 3. размерът на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

В тежест на ищеца е да установи наличието на тези предпоставки.

Ответникът може да проведе насрещно доказване на тези факти. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.

По отношение на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ:

Основателността на исковата претенция по чл. 224, ал. 1 от КТ е 3 обусловена от наличието на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1. наличие на валидно трудово правоотношение; 2. ищецът да е изправна страна – престирал е работната си сила/ реално е полагал труд в посочения период; 3. прекратяване на трудовото правоотношение; 4. работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години, респ. твърдения брой работни дни платен годишен отпуск; 5. размерът на претенцията.

Тези предпоставки следва да се установят от ищеца при условията на пълно и главно доказване, а относно факта на неизползването на платения годишен отпуск е достатъчно да е налице само твърдение.

Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че ищецът е използвал полагащия му се платен годишен отпуск, както и положителния факт на плащането.

Съдът намира, че в отношенията между страните всички предпоставки, обуславящи исковата претенция, са безспорни, а и същите се установяват от приетите по делото писмени доказателства – трудов договор, извлечение от трудовата книжка на ищеца, фишове за работна заплата, извлечение от банковата сметка на ищеца, заявление и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните. В подкрепа на този извод на съда е и процесуалното поведение на ответника, който не е подал отговор на исковата молба, не е изразил становище относно исковата претенция, не е изпратил процесуален представител в насроченото открито съдебно заседание, не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, не е оспорил представените доказателства.

Действително са били налице предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, но искането за това е достигнало до съда едва след приключване на съдебното заседание за разглеждане на делото, предвид което същото се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Това е била и причината, поради която съдът е оставил без уважение искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, доколкото ответникът не е оспорил фактите, обуславящи исковата претенция и с цел да не се обременява последния допълнително със задължения за разноски по 4 делото.

По отношение на разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищецът. Същият претендира и доказва разноски в общ размер на 880,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 533,23 лв. – държавна такса за предявените искове в полза на държавата по сметка на Районен съд София.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, направено с молба вх. № 47018/11.02.2025 г.

ОСЪЖДА „Секюр Груп Лаб“ ЕООД, ЕИК 203422911 на основание по чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224 от КТ да заплати на Х. Р. Б., ЕГН ********** сумите, както следва: 1) сумата от 8621,11 лв., представляваща неизплатени нетни трудови възнаграждения за месеците април, май и юни на 2024 г.; 2) сумата от 4470,00 лв., представляваща неизплатено обезщетение съгласно чл. 221, ал. 1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ; 3) сумата от 239,50 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на един ден за 2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.10.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Секюр Груп Лаб“ ЕООД, ЕИК 203422911 на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК да заплати на Х. Р. Б., ЕГН ********** сумата от 880,00 лв., представляваща разноски, сторени от ищеца в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Секюр Груп Лаб“ ЕООД, ЕИК 203422911 на основание чл.

78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 533,23 лв., представляваща държавна такса за разглеждане на предявените искове.

5

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта, в която е присъдено трудово възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6