Решение № 161 от 24.09.2026, Районен съд - Чирпан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Чирпан, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Християна В. Тодорова като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело № 20265540100478 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

С ИМ вх. № 1639/04.06.2026 г. и ищец „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес управление: ***, вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с ЕИК: 131134023, представлявано от ***, в качеството им на Изпълнителни директори на Дружеството, чрез пълномощник юрк. М. Н. е предявен иск с правно основание по чл. 422 от ГПК против С. Д. С., ЕГН: ********** с адрес за призоваване: *** с цена на иска: 5673,63 лв. / 900,88 евро.

Твърди се в ИМ, че „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е образувал ч.гр.д. № 7394/2025 г., по описа на Районен съд - гр. Перник, по реда на чл. 417 от ТПК срещу С. Д. С. ЕГН:

**********. С издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист били образували изпълнително дело № 3380/2025 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева. РС Перник със свое разпореждане, получено от дружеството на 02.02.2026 г., им бил предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ТПК, за предявяване иск за установяване вземането си.

Изнасят още, че на 30.10.2022 г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сключила Договор за потребителски кредит № 720031255141 (Приложение № 2) с ответника С. Д. С. ЕГН:

**********. На основание така сключения Договор, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД бил предоставил сума в размер на 7500 лв./ 3 834,69 евро. В чл. 7 ал.1 от Договора бил посочен размера на предоставения кредит - 7500 лв./ 3 834,69 евро, съгласно чл. 7, ал. 2 от Договора, потребителския кредит бил за общо ползване. При Потребителски кредит за общо ползване средствата по кредита се превеждали от Кредитора в срок до 3 (три) работни дни, считано от датата на сключване на Договора по сметката на Потребителя, открита в „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и посочена в чл. 11.2. Кредитът се считал за усвоен от Потребителя, в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка. Общото крайно задължение по Договора (чл. 10 от Договора) възлизало на 15779,93 лв./8068,15 евро, която сума била 1 разсрочена на 50 погасителни месечни вноски - 49 вноски всяка в размер на 315,60 лв./161,36 евро, ведно с последна изравнителна вноска в размер на 315,53 лв./161,33 евро.

Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент бил в размер на 41,13 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.

Изнасят още, че длъжникът бил преустановил плащанията по договора, считано от 15.05.2025 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 15.05.2025 г., 15.06.2025 г., 15.07.2025 г. В тежест на страните по договора било да актуализират адресите, които обитават и съответно да уведомяват насрещната страна по договора за настъпилите промени. Видно било, от приложената обратна разписка за доставка на пратка ИД Р8 1421 00В361 8 с бар код: 9125100700668 (Приложение 6), че длъжникът С. Д. С. ЕГН: ********** бил търсен на посочените в договора за потребителски кредит адреси. Уведомлението за предсрочна изискуемост, с бар код: 9125100700668 (Приложение 7) било изпратено до посочените в договора за кредит адреси. Видно от обр. 250 - Уведомлението за предсрочна изискуемост било получено на 14.10.2025 г..

Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (18.11.2025 г.), задължението на С. Д. С. ЕГН: ********** към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, по Договора е било в размер на 5541.86 лв. /2833,51 евро (4670.36 лв./2387,92 евро главница и 871.50 лв./445,59 евро договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал.

4 от Договора за потребителски кредит, ответникът им дължал и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 29.10.2025 г. е било в размер на 131.77 лв./67,37 евро.

Молят, съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че лицето С.

Д. С. ЕГН: ***, в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № 720031255141 от 31.10.2022 г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер : 5673,63 лв./2900,88 евро, от които: 4670.36 лв./2387,92 евро главница, 871.50 лв./445,59 евро договорна лихва за периода от 15.05.2025 г. до 14.10.2025 г, 131.77 лв./67,37 евро обезщетение за забава за периода 15.05.2025 г. до 29.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (18.11.2025 г.) до окончателното изплащане на задължението

Моли, съда да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 7394/2025 г. на РС Перник, съобразно изхода от спора. В случай, че искът им бъде уважен изцяло, моли да им бъдат присъдени разноските в заповедното производство по ч.гр.д. 7394/2025 г., в общ размер на 246,45лв./126,01 евро (96,45 лв./49,31 евро- държавна такса и 150.00 лв./76,69 евро - юрисконсултско възнаграждение).

Претендирали и разноските в настоящия исковия процес съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор е постъпил такъв с вх. № 2432/14.04.2026 г. от С. Д. С., ЕГН:********** чрез адвокат Славчо Николов, вписан в АК - Пловдив съдебен адрес: гр.

Пловдив, ***, с който счита предявеният иск за неоснователен и за недоказан в претендираният размер и молят съда да бъде отхвърлен. Излагат подробни съображения за това.

В случай, че съда уважи предявеният иск, прави възражение за прекомерност на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК платеното адвокатско възнаграждение

Моли съда да присъди на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 204 евро в полза на адвокат Славчо Николов за адвокатско възнаграждение, определена по наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за 2 безплатна защита за настоящото производство.

Прилагат адвокатско пълномощно и Договор за правна защита и съдействие.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и становищата на страните и от заключението на вещото лице, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че по заявление по чл. 417 от ГПК е било образувано ч.гр.д. № 7394/2025 г. по описа на РС Перник. Със заповед 5228/19.11.2025 г. и ИЛ № 3797/19.11.2025 г. на РС Перник в цитираното заповедно производство е осъдил ответника по настоящото дело да заплати на ищцовото дружество сумите: 4 670,36 BGN (четири хиляди шестстотин и седемдесет лева и 36 стотинки), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 18.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 871,50 BGN (осемстотин седемдесет и един лева и 50 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 15.05.2025 г. до 14.10.2025 г., 131,77 BGN (сто тридесет и един лева и 77 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.05.2025 г. до 29.10.2025 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на:

96,45 BGN (деветдесет и шест лева и 45 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 80,00 BGN (осемдесет лева).

Изрично в Заповедта е записано, че вземането произтича от следните обстоятелства:

Вземането по договора за кредит се претендира като предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост по договора за кредит е настъпила на 14.10.2025 г.

Предвид обстоятелството, че ответника е възразил на осн. чл. 414 от ГПК , че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, съдът с нарочно определение е дал едномесечен срок на кредитора да предяви иск. Такъв е бил предявен в срока. От всичко гореизложено се установява съответно активната и пасивната легитимация на страните и обстоятелството, че предявеният иск е допустим.

Към исковата молба е представено заверено фотокопие на Договор за потребителски кредит № 720031255141 от който безспорно се установява, че на 30.10.2022 г.

„ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сключила Договора за потребителски кредит № 720031255141 (Приложение № 2) с ответника С. Д. С. ЕГН: **********. На основание така сключения Договор, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД предоставил сума в размер на 7500 лв./ 3 834,69 евро. В чл.

7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит - 7500 лв./ 3 834,69 евро, съгласно чл. 7, ал. 2 от Договора, потребителския кредит бил за общо ползване. Освен Договора за потребителски кредит към исковата молба е представено Заявление - декларация за установяване на договорни отношения.

По горното не се спори между страните. Напротив в хода на производство се установява, че има извършвани плащания от ответника в размер на 2829,64 лева – главница и договорна лихва в размер на 6323,71 лева / виж приетото и неоспорено заключение на вещото лице/.

3

Видно от представения процесен Договор за потребителски кредит се установява, срока по него до 15.01.2027 г.

Размера на кредита – 7500,00 лева

ГЛП – 441,13 % %

ГПР – 48,93 %

Общ размер на сумата, дължима от потребителя: 15 779,93 лева

Видно от представения Погасителен план дължимата главница е в размер на 7500,00 лева, а дължимата възнаградителна лихва е в размер на 8279,93 лева / макар неправилно, очевидно поради грешка, са разменени местата на посочените задължения.

Погасителните вноски са 50 на брой.

По делото е налице сключен Договор за потребителски кредит, по отношение на който важат специалните правила на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съответно за тяхната нищожност на основание чл. 146 от ЗЗП т. е. независимо от наведените доводи за нищожност от потребителя, съдът извършва самостоятелна и всеобхватна проверка за клаузите, засягащи потребителски права, която може да доведе до извод за нищожност на клаузите в потребителски договори, а оттам и до недействителност на процесните договори.

Освен това в Тълкувателно решение № 1 от 2020 г. от 27.04.2022 г. е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, дори и без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Неспазването на императивни разпоредби от приложимия закон следва да се констатира служебно от съда независимо дали във всички случаи възразилият за нищожност е посочил конкретни правни разпоредби, на които противоречи сделката.

Неспазването на императивни разпоредби от приложимия закон следва да се констатира служебно от съда независимо дали във всички случаи възразилият за нищожност е посочил конкретни правни разпоредби, на които противоречи сделката т. е. в настоящия случай при иск за нищожност на потребителски договор поради противоречие със закона, съдът извършва служебна проверка на договора дали е налице някоя от хипотезите на чл. 22 от ЗПК, като противоречието със само една от изрично посочените изисквания в разпоредбата е достатъчно да се прогласи договорът за кредит за изцяло недействителен.

По – конкретно съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, като липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Тя има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи – чл. 23 от ЗПК.