Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 31.01.2022, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 25/2021
Вид
Решение № 12
Подписан
31.01.2022
В сила
31.01.2022
Състав
Красимир Аршинков, Диана Узунова, Атанас Маскръчки

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Благоевград, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Г. В. М. като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211200600025 по описа за 2021 година С присъда № 504973/10.12.2020 год., постановена по н.о.х.д. № 39/2020 год. на Районен съд – Разлог, подсъдимият АТ. Г. В. е признат за виновен в това, че на 04.01.2020 г., около 21.25 часа в гр. Б., по ул. „П.“, в района на изхода на гр. Б. в посока гр. Д, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил м. „Ф“ с peг. № .. с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно - 1.64 на хиляда, установено по надлежен ред, предвиден Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - с протокол за химическа експертиза № 13/07.01.2020 г. по описа на СНТЛ при ОД на МВР гр. Благоевград, след като е осъден с влязло в сила на 07.03.2018 г. определение за одобряване на споразумение за решаване на н.о.х.д. № 83/2018 г. по описа на Районен съд - Разлог за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 от НК му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева, както и „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, което на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

1

Със същата присъда на основание чл. 343 г от НК, във връзка с чл. 343б, ал. 2 от НК и във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, на подсъдимия В. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 3 /три/ години.

Отделно от това и на основание чл. 59, ал. 4 от НК от така определеното на подсъдимият В. наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” е приспаднато времето, през което е бил лишен от това свое право по административен ред, считано от 04.01.2020 г.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК е активирано наказанието по присъда по н.о.х.д. № 83/2018 г. по описа на Районен съд - Разлог, с която същият подсъдим е осъден на „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца, а на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален „общ“ режим.

Подсъдимият В. е осъден на основание чл.189 от НПК да заплати по сметката на ОД на МВР гр. Благоевград сумата от 52,93 лева за химическа експертиза, а по сметката на РРС сумата от 163.98 лева, представляваща разноски за свидетел.

Срещу посочената присъда е депозирана въззивна жалба от защитника на подсъдимия, в която се оспорва обосноваността и законосъобразността й.

Твърди се, че са допуснати нарушения при изследване на кръвната проба, изискуеми по Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, които опорочават получения резултат. В тази връзка се иска отмяната на присъдата и оправдаването на В. по повдигнатото му обвинение. При условията на алтернативност се оспорва и размера на наложеното наказание. Изброяват се множество смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, които обосновават приложението на чл.55 от НК. Иска се съответно намаляване и на размера на постановеното от съда лишаване от право да управлява МПС.

Пред въззивната инстанция защитниците на подсъдимия поддържат твърденията за допуснати нарушения на цитираната наредба, която изисква описание на номера на стикерите, придружаващи кръвната проба и в протокола за медицинското изследване. Когато се пропусне изписването на номера не може да се индивидуализира пробата и само на това основание 2 атакуваната присъда следва да бъде отменена. Изтъкват се и други нарушения на извършеното кръвно изследване, свързано с цвета на тапите на вакуум епруветките, в които са съхранявани кръвните проби, защото според св. Ш. те са с оранжев и лилав цвят, а според вещото лице Ц – сиви на цвят. Като се има пред вид, че според цвета на тапите се определя и използвания реактив, се стига до съмнение за съдържанието на епруветките и съответно за начина, по който се отразило на изследваната кръвна проба. Оспорва се и заявеното от експерта за двукратно изследване на кръвната проба, тъй като в приложената от него сметка за направени разходи е определен един час труд за заплащане, а при разпита си е посочил, че времето за изследване на два броя проби е около 4 часа. При тези нарушения се компрометира установения резултат от кръвното изследване на В., последица от което е отмяна на присъдата на РРС и оправдаването му по повдигнатото му обвинение.

Жалбоподателят А.В., редовно призован, не се явява пред въззивната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград смята въззивната жалба за напълно неоснователна като изтъква, че пред първата съдебна инстанция са събрани достатъчно убедителни доказателства, че В. е извършил вмененото му престъпление. В подкрепа на този извод са и събраните в хода на въззивното съдебно следствие допълнителни доказателства, които установяват, че В. е употребил алкохол и след това е управлявал автомобила си. Показанията на свидетеля Б.Ш. и представените писмени доказателства от ФСМП – Б. категорично установяват, че взетата кръвна проба е именно от подсъдимия, а заявеното от експерта Ц при повторния разпит установява спазването на надлежния ред за нейното изследване и достоверността на получения резултат. Липсват сериозни нарушения на приложимата в случая наредба, които да оправдават неглижирането на направеното изследване, поради което и отчитайки допълнително събраните доказателства, може да се заключи, че като цяло изискуемата процедура е спазена и са налице предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност на В. за извършеното от него престъпление.

Съображения относно справедливостта и адекватността на наложените му наказания не се излагат.

Въззивният съд, след като извърши цялостна проверка на атакувания 3 съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и на база собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира, че установените от първата съдебна инстанция факти съотвестват на посоченото в обвинителния акт и събрания доказателствен материал. Последният еднозначно налага следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А.В. е правоспособен водач на МПС, който към инкриминираната дата е имал навършени 27 /двадесет и седем/ години.

Същият е осъждан за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК по н.о.х.д. №83/2018 год. по описа на РРС, а определението по същото дело, с което е одобрено постигнатото между страните споразумение е влязло в сила на 07.03.2018 година. Определеното му наказание е „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца, чието ефективно наказание е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години.

В посочения изпитателен срок – на 04.01.2020 год., около 21,25 часа, А.В. е засечен да управлява лекия си автомобил м. „Ф“ с peг. № .. по ул. „П.“, в района на изхода на гр. Б. в посока гр. Д. Полицейските служители К.И. и К.А., които се намирали на посочения изход от гр. Б., го спрели за проверка и докато проверявали документите му установили, че лъха на алкохол. След като пред тях си признал, че е изпил около 200 мл. твърд алкохол те сигнализирали дежурния по ОДЧ в РУ – Б., който незабавно изпратил полицаите К.М. и П.Т., първият от които на длъжност младши автоконтрольор. М. тествал подсъдимия с техническо средство – „Дрегер 7510“ с инв. №АRВВ 0019, който отчел 1,32 промила алкохол в издишания въздух. Веднага след това св. М. съставил АУАН и талон за медицинско изследване, които връчил за подпис на В.. В талона подсъдимият собственоръчно записал, че не приема показанията на техническото средство.

Заедно с М. и Т отишъл до ФСМП – Б., където към 22,55 часа му взели кръвна проба.

В хода на образуваното по случая бързо производство е назначена и изготвена съдебно химическа експертиза, изпълнена от вещото лице В Ц, от заключението по която е видно, че концентрацията на алкохол в кръвта на В. е 1,64 на хиляда.

Изложената фактическа обстановка намира своето доказателствено потвърждение в надлежно приобщените в хода на воденото срещу В.

4 наказателно производство писмени и гласни доказателства, както и експертно заключение по съдебно химическата експертиза. Следва да се отбележи, че доказателствата са сравнително еднопосочни и липсват противоречия при установяването на интересуващите наказателния процес факти. РРС изключително подробно е анализирал показанията на разпитаните свидетели, обосновано приемайки, че липсват пречки да бъде кредитирано заявеното от К.А., К.И., К.М. и П.Т.. В качеството си на полицейски служители те се явяват незаинтересовани от изхода на делото, което се потвърждава от липсата на данни за някакви предходни техни отношения с В.. Разказът им за случилото се е последователен и звучи житейски достоверно, а съвпадащите им твърдения подчертават обективността на показанията им. Всеки от тях е възприел водача на спрелия автомобил, който по думите им е лъхал на алкохол. Отделно от това и пред тях подсъдимият е признал за употребата на твърд алкохол. В същата посока са и показанията на разпитания пред въззивната инстанция свидетел Б.Ш., който потвърждава, че и пред него В. е признал употребата на около 200 гр. ракия, което е отразено и в съставения протокол за медицинско изследване.

В подкрепа на заявеното от свидетелите са и събраните по надлежния процесуален ред писмени доказателства. Районният съд е обърнал сериозно внимание на значението на всеки от приобщените документи, приемайки, че те потвърждават заявеното от разпитаните лица и свидетелстват за изпълнена по съответните правила писмена процедура. Съставеният от свидетеля М.

АУАН е подписан без възражения от подсъдимия. В талона за медицинско изследване, който му е връчен от полицаите, той е записал, че „не приема“, вероятно визирайки резултата от техническото средство, което може да бъде обяснено с последващите му действия за доброволно даване на кръв за изследване, с оглед установяването с по-голяма степен на достоверност на количеството на алкохол в кръвта му. А от бюлетина му за съдимост се установява предходното му осъждане с пряк рефлекс върху квалификацията на поддържаното срещу него обвинение.

В подкрепа на възприетата фактическа обстановка е и заключението по изпълнената съдебно химическа експертиза. При разпита си вещото лице Ц е разяснила как е извършено изследването и обстоятелството, че е направено двукратно, каквото е изискването, а за краен резултат е приета средната стойност от получените.

5

На практика всички направени от защитниците на В. възражения са относно спазването на реда за вземане и съхраняване на кръвната проба на плоскостта на изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. След съставяне на АУАН и връчването на талона за медицинско изследване на водача, той е придружен до ФСМП – Б., където му е взета кръвна проба за изследване. В съставения протокол за медицинско изследване медицинският фелдшер Б.Ш. е описал състоянието на В. и заявлението от негова страна, че е употребил „200 грама ракия“. Самият протокол е подписан от В., но в него св. Ш. е пропуснал да запише номера на стикера по чл.3, ал.3 от посочената наредба. Този пропуск обаче не се отразява по такъв начин на направеното изследване, че да води до изключването му от доказателствения материал по делото. Следва да се отбележи, че в конкретният казус са налице достатъчно данни, които установяват по един категоричен начин, че е изследвана именно взетата от подсъдимия кръвна проба. От показанията на Ш. се установява, че в специален регистър се записва под номер всяка кръвна проба, както и номера на получения от полицията стикер. В потвърждение на думите му е заверена страница от изискания от съда регистър, от която е видно, че на 04.01.2021 год., към 22.55 часа във ФСМП – Б. е взета кръв от лицето АТ. Г. В., регистрирана под №2. На същия ред от регистъра е отбелязан и номера на стикера, който съвпада с останалите образци от същия. От заявеното от експерта Ц. в хода на въззивното съдебно следствие пък се установява, че получените кръвни проби са със залепен върху тях стикер и изписване на името на В. върху тях. В потвърждение на думите й, че изследването се прави двукратно е представено копие от лабораторната книга по смисъла на чл.25 наредбата, в която е изписано името на В., номера на предадения му от полицаите стикер, резултатите от двете кръвни проби и приетия усреднен показател за крайния резултат, удостоверяващ наличието на алкохол в кръвта му. Представено е заверено копие и от регистъра за получаване на кръвните проби, в който отново фигурира името на подсъдимия и се удостоверява получаването на неговата кръвна проба в СНТЛ – Благоевград.