Решение № 37 от 24.02.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Бяла, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20264510200018 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Б.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.П., обл.Г., ул.“Б.“ № ., чрез адв. В. П., АК-П., със съдебен адрес в гр.П., район, Централен, бул.“И.“ № ., офис ., Ре. Център, К. офис парк, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8507557034, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.187а, ал.2, т.3 вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 500 лева.

В жалбата се излагат съображения, че обжалвания електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на разноските в производството.

Наказващият орган, в представено пред съда писмено становище, поддържа така издаденото НП и застъпва становище за неоснователност на подадената жалба. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, ТО-Бяла, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Агенция „Пътна инфраструктура“ е издала електронен фиш № 8507557034 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, затова, че на 30.10.2024г. в 13:22ч., в община Борово, на път I-5, км 34+704, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна 1 мрежа, е установено нарушение с ППС специален автомобил „В.“ с рег.№ ..., с технически допустима максимална маса 38000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 0, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и повече, с обща технически допустима максимална маса на състава 0, като за посоченото ППС частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като има тол декларация за преминаването, но платената категория е помалка от измерената. Нарушението е установено с устройство № 20752, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-5, км 34+704. За установеното нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, на собственика е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 500 лева.

Електронния фиш е връчен на 08.01.2026г. Същият е обжалван на 14.01.2026г., т.е. в законоустановения срок.

По делото е приложена справка от информационна система за нарушения за период от 30.10.2024г. до 30.10.2024г., от която се установява, че за процесното ППС, са налични доказателствени записи по нарушение от 30.10.2024г. на ТОЛ секция 20752 (ПП I-5, км 34+704 - Обретеник). Справката е придружена от 2бр. снимки с означение за дата и час 30.10.2024г., 13:22ч.

Представено е становище от Отдел „УИСИ“ при НТУ във връзка с извършена проверка по нарушение 8507557034, в което е отразено, че на датата на нарушението има получена тол декларация за сегмента на рамката, но тя била за ППС с технически допустима максимална маса над 12т с 3 оси, а заснетото ППС била с допустима максимална маса на състав от ППС над 12т с 5 оси – декларираната категория е по-малка от заснетата.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

При съобразяване на произнасянето на СЕС по дело С-61 на СЕС, настоящият съдебен състав намира следното: Съдържащото се в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., изискване за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на

"компенсаторна такса" с фиксиран размер. СЕС е приел и че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата. Разпоредбите на чл. 179, ал.

3б ЗДвП и 187а, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер. Доколкото в правомощията и 2 компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директивата. Поради това, единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗДвП, да бъде оставена без приложение.

Само това основание е достатъчно да се приеме, че наложената имуществена санкция е незаконосъобразна, поради което оспореният ЕФ следва да се отмени. В този смисъл е и константната съдебна практика, вж.

Решение № 893 от 20.03.2025г. по КАНД № 29/25г. по описа на Административен съд – Русе.

За пълнота на изложението следва да се посочи само, че видно от приложените снимки към справката от информационната система за нарушения е видно, че в случая се касае за специален автомобил, който тегли влекач, а не се касае за прикачено към него ремарке. В конкретния случай, тегленото МПС може да е аварирало, което да е наложило изтеглянето му от специалния автомобил или съставът от ППС да е бил изначално такъв при потеглянето си, за което обстоятелство доказателства следва да ангажира АНО. Въпреки това, отразеното в издадения ЕФ не кореспондира обективно с действителното положение, поради което и същият е необоснован и следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, каквото искане е направено с жалбата. Ответната страна релевира възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно.

Претенцията за адвокатско възнаграждение е в размер на 281,21 евро. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като производството е протекло без участието на адв. П.. Съгласно разпоредбите на чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, минималното възнаграждение е в размер на 480лв. /245,42 евро/ От друга страна, нормата на чл.15 от Наредбата гласи "За изготвяне на въззивна или касационна жалба без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл.13". Тази разпоредба намира приложение предвид § 1 от ДР на Наредбата, според която "За непредвидените в тази Наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия". В случая липсва процесуално представителство и съдът коригира минималният размер от 480лв. на 360лв., или 184,07 евро.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № 8507557034 за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Б.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.П., обл.Г., ул.“Б.“ № 35А, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.187а, ал.2, т.3 вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 500 лева.

3

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", със седалище и адрес на управление в гр.София, бул."Македония" № 3, да заплати на „Б.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.П., обл.Г., ул.“Б.“ № ., сумата от 184,07 EUR, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Бяла: ________/п/_______________ 4