Решение № 6597 от 20.09.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е гр.

София, 20.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов гр. дело № 7110 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК /отм./.

С Решение от 08.11.2011 г., постановено по гр. д. № 10399/2004 г. на Софийски районен съд, 27 състав, са отхвърлени предявените от А.Ч.Ф., С.Т.Ф., В.Т.К., М.Л.Ф., Х.Л.Ф. К.– З., И.Л.Ф. и Т.К.Ф. ***, както следва:

- иск с правно основание чл. 108 ЗС за отстъпване собствеността и предаване владението на недвижим имот, представляващ част от 3470 кв.м. от УПИ VI – за производство, складове и офиси, находящ се в квартал

16, местност „НПЗ – Искър-Юг“ по плана на гр. София, заедно с находящите се в тази част постройки.

- иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от по 166,66 лева на всеки един от ищците А.Ч.Ф., С.Т.Ф., В.Т.К., както и на сумата от по 125,00 лева на всеки един от ищците М.Л.Ф., Х.Л.Ф. К.– З., И.Л.Ф. и Т.К.Ф., които суми представляват обезщетение за лишаване от ползването на частта от 3470 кв.м. от УПИ VI – за производство, складове и офиси, находящ се в квартал

16, местност „НПЗ – Искър-Юг“ по плана на гр. София, заедно с находящите се в тази част постройки за периода 01.11.1996 г. – 01.11.2001 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2004 г.

/датата на предявяване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумите.

С Решение от

08.11.2011 г., постановено по гр. д. № 10399/2004 г. на Софийски районен съд, 27 състав, са отхвърлени и предявените от А.Ч.Ф., С.Т.Ф., В.Т.К., М.Л.Ф., Х.Л.Ф.

К.– З., И.Л.Ф. и Т.К.Ф. против О. ООД и С. ООД искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 108 ЗС за отстъпване собствеността и предаване владението на недвижим имот, представляващ част от 2370 кв.м. от УПИ VII – 407 - за производство, складове, магазини, офиси, обществено обслужване, трафопост и ПГ, находящ се в квартал 16, местност „НПЗ – Искър-Юг“ по плана на гр. София, заедно с находящата се в тази част масивна сграда.

- иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от по 166,66 лева на всеки един от ищците А.Ч.Ф., С.Т.Ф., В.Т.К., както и на сумата от по 125,00 лева на всеки един от ищците М.Л.Ф., Х.Л.Ф. К.– З., И.Л.Ф. и Т.К.Ф., които суми представляват обезщетение за лишаване от ползването на частта от 2370 кв.м. от УПИ VII – 407 - за производство, складове, магазини, офиси, обществено обслужване, трафопост и ПГ, находящ се в квартал 16, местност „НПЗ –

Искър-Юг“ по плана на гр. София, заедно с находящата се в тази част масивна сграда за периода 01.11.1996 г. – 01.11.2001 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2004 г. /датата на предявяване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумите.

С Решение от

08.11.2011 г., постановено по гр. д. № 10399/2004 г. на Софийски районен съд, 27 състав, са отхвърлени и предявените от А.Ч.Ф., С.Т.Ф., В.Т.К., М.Л.Ф., Х.Л.Ф.

К.– З., И.Л.Ф. и Т.К.Ф. против Х. АД искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 108 ЗС за отстъпване собствеността и предаване владението на недвижим имот, представляващ част от 2900 кв.м. от УПИ VIII – 407 - за производство, складове и офиси, находящ се в квартал 16, местност „НПЗ –

Искър-Юг“ по плана на гр. София, заедно с находящата се в тази част масивна сграда.

- иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от по 166,66 лева на всеки един от ищците А.Ч.Ф., С.Т.Ф., В.Т.К., както и на сумата от по 125,00 лева на всеки един от ищците М.Л.Ф., Х.Л.Ф. К.– З., И.Л.Ф. и Т.К.Ф., които суми представляват обезщетение за лишаване от ползването на частта от 2900 кв.м. от УПИ VIII – 407 - за производство, складове и офиси, находящ се в квартал 16, местност „НПЗ – Искър-Юг“ по плана на гр. София, заедно с находящата се в тази част масивна сграда за периода 01.11.1996 г. – 01.11.2001 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2004 г. /датата на предявяване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумите.

С решението и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ А.Ч.Ф., С.Т.Ф., В.Т.К., М.Л.Ф., Х.Л.Ф. К.– З., И.Л.Ф. и Т.К.Ф. са осъдени да заплатят на С. ООД сумата от 600 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

С решението и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ А.Ч.Ф., С.Т.Ф., В.Т.К., М.Л.Ф., Х.Л.Ф. К.– З., И.Л.Ф. и Т.К.Ф. са осъдени да заплатят на Х. АД сумата от 1000 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Решението е постановено при участието на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, като трето лице – помагач на страната на ответника Х. АД.

Срещу решение от

08.11.2011 г., постановено по гр. д. № 10399/2004 г. на Софийски районен съд, 27 състав е подадена въззивна жалба от А.Ч.Ф., С.Т.Ф.,

В.Т.К., М.Л.Ф., Х.Л.Ф. К.– З., И.Л.Ф. и Т.К.Ф., чрез пълномощникът им адвокат К.И., в която са изложени съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното първоинстанционно решение.

В жалбата се поддържа, че по отношение на частта от 1406 кв.м., отредени за държавна чорапена фабрика и отчуждени по Закона за благоустройството, не са налице данни за проведена валидна отчуждителна процедура, респективно, че е налице хипотезата на неправомерно отнемане, което води до реституция ex lege по силата на ЗОСОИ.

По отношение на частта от 2900 кв.м., попадащи при ответника Х. АД се поддържа, че изводът на първоинстанционния съд, че частта не съществува във вида, в който е отчуждена не може да се сподели. В тази връзка се сочи, че имотът съществува реално, тъй като е незает, с изключение на малка част от него.

Поддържа се, че от страна на районния съд не са изложени мотиви по всички изложени ищците основания и съображения за основателност на исковете.

Моли се за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

Насрещните страни по жалбата Столична община, С. ООД и Х. АД са депозирали писмени възражения.

Във възражението на Столична община се навеждат съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че видно от приобщената по делото преписка № 509/1948 г. е имало отчуждаване на процесния имот. Сочи се, че имота на наследниците на И.Ф.И. е отчужден като придаваем към парцел IV, кв.

11, местност София – Гара Искър. В тази връзка се счита, че ЗВСОНИ е неприложим. На следващо място се поддържа, че не е доказано в хода на първоинстанционното производство, по какъв начин е възстановен процесния имот, както и началната дата на възстановяването на имота. Поддържа се още, че след като има данни за наличието на отчуждителна преписка и е установено, че отчуждаване е извършено по реда на Закона за благоустройството, то отчуждаването няма как да е невалидно, тъй като по реда на горепосочения закон, отчуждаването е ставало по силата на самата регулация.

Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Във възражението на С. ООД се навеждат съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. В тази връзка се сочи, че от събраните по делото доказателства се налага извод за неприложимост на разпоредбите на ЗВСОНИ в конкретния случай, поради което предявените искове са неоснователни. Излагат се твърдения, че дружеството С. ООД не владее никаква част от процесния имот.

Моли се жалбата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

Във възражението на Х. АД се навеждат съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че изложените в жалбата твърдения и доводи са изцяло неоснователни. Сочи се, че развитите в жалбата тези са изградени върху превратно тълкуване на фактите и закона, в опит да се обоснове неправилност на атакуваното решение. Поддържа се, че по делото са събрани доказателства, които предпоставят приложението на § 6, ал. 1 от ЗППДОП /отм./.

Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение.

От страна на Х.

АД е депозирана частна жалба срещу първоинстанционното решение от 08.11.2011 г., постановено по гр. д. № 10399/2004 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, в частта му за разноските, присъдени на Х. АД. В частната жалба се излагат съображения, че първоинстанционният съд необосновано и в нарушение на закона е намалил до 1000 лева претендираните от Х. АД разноски за адвокатско възнаграждение, без да съобрази присъдения размер с разпоредбите на чл. 64, ал. 4 ГПК /отм./ вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 и § 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че районният съд неправилно и без да излага мотиви е приложил разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ГПК /отм./, независимо че фактическата обстановка по делото е усложнена. Сочи се, че от страна на Х. АД са положени значителни усилия по издирването и представянето на доказателства за пет групи обстоятелства, всяко от които заедно или поотделно предпоставя приложението на § 6, ал. 1 от ЗППДОП /отм./. Поддържа се, че дължимото минимално адвокатско възнаграждение се равнява на сумата от 5238,40 лева, както и че съгласно чл. 64, ал. 4 ГПК /отм./ присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата, който в конкретния случай се твърди, че е 15 715,20 лева.

Предвид горното се поддържа, че претендираното от Х. АД адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лева е под установения нормативен минимум и съдът не е имал законово основание да намали поради прекомерност претендираните разноски до 1000 лева. Моли се за отмяна на решение от 08.11.2011 г., постановено по гр. д. № 10399/2004 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, в частта му за разноските и за присъждане в полза на Х. АД, претендираните от последния разноски за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лева.

От страна на ищците в производството, чрез адв. И. е постъпил отговор на частната жалба, в който се излагат съображения за неоснователност на същата.

Моли се, частната жалба да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, намира за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици по наследство и реституция на недвижим имот, представляващ поземлен имот /бивши три съседни ниви, находящи се в землището на с. Бусманци, местности „Смолницата“ и „Селище“/ № 49, за който по регулационен план от 1959 г. е отреден парцел I, от квартал 21, местност „Гара Искър“, целият с площ от 7900,00 кв.м., представляващ съгласно кадастралния план от 1947 г. имот с планоснимачен № 3 по кадастралния план на гр.

София, кадастрален лист 556, местност „Гара Искър“, кв. 11, а съгласно регулационния план от 1947 г. – имоти с планоснимачни номера 275 и 276, при съседи по нотариални актове – братя Й., Й. К., братя М., братя Л., братя Г., фабрика „Искър“, М.П., Ц.В., а към настоящия момент – от две страни път и от две страни промишлени терени и сгради. Поддържа се, че мястото е съставлявало имоти с номера 275 и 276 по стария кадастрален план на гр. София, както и че имотът е бил собственост на наследотеля на ищците И.Ф.И., бивш жител ***, починал на 16.04.1946 г.

Сочи се, че процесното място /бивши имоти 275 и 276/ представлява УПИ I, кв. 21 по регулационния план на местност „Гара Искър – I част“, одобрен със Заповед № 380/07.10.1959 г.

Твърди се, че през 1947 г. имотът е неправомерно отнет от страна на държавата, като през годините се е ползвал от различни организации, а към датата на депозиране на исковата молба се държи от ответниците. Поддържа се, че собствеността върху имота е възстановена на ищците по реституция, по силата на закона, като квотите им в съсобствеността се определят по правилата на наследяването.