Решение № 3940 от 21.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3940 гр. София, 21.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100500512 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20057497/14.09.2022 г., постановено по гр.д. № 48822/2020 г. на СРС, ГО, 82 състав е признато за установено по предявения от В. С. Л. против „В и Д актив“ ЕООД иск с пр. основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 132,65 лв. – заплащане на разходите за поправката на работа с недостатъци – СМР по неформален договор за ремонт на банята на ищеца в жилище в с. Горна Малина, като искът е отхвърлен за горницата над 132,65 лв. до пълния претендиран размер от 1 700 лв.; по иск с пр. осн. чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 797 лв. – “обезщетение за причинени вреди от некачествено изпълнение“ по неформален договор за ремонт на банята на ищеца в жилище в с. Горна Малина, като искът е отхвърлен за горницата над 797 лв. до пълния претендиран размер от 800 лв.;

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25067825/13.10.2022 г. /дата пощ. кл.

10.10.2022 г./ на „В и Д Актив“ ЕООД срещу решението в частта, с която е признато за установено, че дължи на ищеца сумата от 132,65 лв. и сумата от 797 лв.

Поддържа, че решението е на първо място недопустимо – съдът се е произнесъл по непредявен иск, понеже с исковата молба се претендирали разходи за поправка на работата във връзка с некачествено изпълнение по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, но ищецът не е твърдял, че е заплатил пълния размер на възнаграждението, че да претендира намаляването му. Напротив, ответникът въззивник и изпълнител по договора твърди да са останали незаплатени дължими нему 800 лв. възнаграждение за допълнителните СМР, относно които поддържа счетеното от СРС за неоснователно 1 възражение за прихващане. Причината за недовършения под с плочки било желанието на ищеца възложител работата да се преустанови. Сочи че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, особено относно иска за 800 лв. Ищецът претендирал суми за поправка на некачествена работа и не могъл да претендира едновременно и намаляване на възнаграждението. Сочи, че поръчващият могъл да претендира намаляване на възнаграждението с необходимите разходи за отстраняване на недостатъците или намаляване с обезценката на работата ако възнаграждението не е заплатено. Поръчващият претендира разноските за поправката на работата ако вече е заплатил възнаграждение за изработеното. Ако ищецът е претендирал допълнително обезщетение за имуществени вреди от 800 лв., то същото било останало неизяснено като фактически твърдения. Също това тези твърдения липсвали и в заявлението по чл. 410 ГПК.

По съществото на спора оспорва работата да е с недостатъци; твърди да е приета и вложените материали са осигурени от ищеца. Съдът бил кредитирал заключението на СТЕ от 14.02.2022 г. /втората единична СТЕ/, а следвало да кредитира заключението на СТЕ от 30.05.2022 г. /последна и тройна/, според която плочките са положени при спазване на стандарта и строителните правила и норми. Сочи, че куфарите до тоалетната и за вертикалните щрангове са качествено изработени според предоставените от ищеца материали. На следващо място във въззивната жалба се съдържа оплакване, че липсвали мотиви в решението относно това как е определена сумата от 132,65 лв. и тази от 797 лв. Твърди, че работата е приета през м. 12.2018 г.

Въззиваемият В. С. Л. подава отговор на въззивната жалба от 23.12.2022 г. Сочи, че своевременно е възразил за недостатъци. Оспорва да дължи 800 лв. възнаграждение съгласно направеното възражение за прихващане по чл. 266 ЗЗД.

С разпореждане от 07.06.2023 г. исковата молба на въззиваемия ищец В. С. Л. е оставена без движение и му е указано да уточни кои от описаните СМР в исковата молба са извършени от ответника и кои – от друго лице; какви са точно недостатъците и дали са явни или скрити; на какво основание претендира сумата от 1 700 лв. – връщане на цената по платени, но неизвършени СМР или платени и извършени СМР, но с недостатъци; както и изрично да посочи дали претендира разходи за поправката или намаляване на възнаграждението. Ищецът е следвало да уточни и обстоятелствата, във връзка с които претендира сумата от 800 лв. по втория иск.

С молба от 26.04.2024 г. ищецът и въззиваем В. С. Л. уточнява исковата си претенция. Излага, че от ответника и сега въззивник са извършени редица СМР, като по извършените СМР има недостатъци, във връзка с които се претендира сума, оразмеряваща се с разходите за поправка на работата. Относно втория иск за сумата от 800 лв., сочи че е претендирал сумата като неимуществени вреди от ремонта, като не е уточнено в какво се изразяват те.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът намира, че решението е недопустимо в частта относно уважения иск по чл. 422 ГПК, с който е признато за установено, че ответникът изпълнител дължи на ищеца възложител по договор за изработка за СМР по ремонт на баня сумата от 797 лв.

2

Със заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба ищецът възложител по договор за изработка претендира от ответника изпълнител сумите от 1 700 лв. и 800 лв., като претенцията е останала нередовна. Изложените обстоятелства в заявлението и исковата молба са идентични и са следните: бил сключен неформален договор за изработка с непосочена дата, но работата по банята в имота на ищеца е започнала през м. 09.2018 г.; ответникът се задължил да извърши определени СМР – къртене на мазилка и мозайка и премахване на старите тръби и след това полагане на водопровод /тоалетна, вграден душ и смесител/, канализация, хидроизолация, плочки по стените и пода, и направата на окачен таван; в заявлението и исковата молба не е посочено какво е било уговореното възнаграждение – сочи се, че е “получена“ оферта на стойност 2 800 лв. без материалите, но дали офертата е приета не се уточнява; ищецът обаче сочи, че е заплатил 2 350 лв. на изпълнителя; твърди некачествено изпълнение по пера.

Предвид изложеното претендира 1 700 лв. - “некачествено изпълнение на договор“ и 800 лв. “причинени вреди, тъй като това е сумата, необходима за да върна в първоначален вид помещението“.

По този начин в исковата молба не е уточнено какво претендира ищецът във връзка с некачествено извършените СМР – намаляване на възнаграждението с разходите за поправка на работата или с обезценката или претендира разходите за поправката. Не е уточнено и дали ищецът е заплатил възнаграждението в пълнота и претендира разходи за поправката или е заплатил само част от възнаграждението и при наличие на правен спор с ответника претендира намаляване на уговореното възнаграждение поради наличните недостатъци по СМР.

Относно втория иск за сумата от 800 лв. пък изобщо е неясно дали претендира намаляване на възнаграждението или разходите за поправката на работата по чл. 265, ал. 1, пр. 2 или пр. 3 ЗЗД /на което навежда посоченото, че сумата е необходима за да се върне помещението в първоначален вид/ или други вреди. В първия случай – ако се претендира сума по чл. 265, ал. 1, пр. 2 или пр. 3 ЗЗД, то двете претенции за 1 700 лв. и 800 лв. макар и заявени като различни на практика се припокриват по линията на сочените факти.

Несъмнено е обаче, че сумата от 800 лв. не се претендира като неимуществени вреди, а като сума, съизмерима със стойността на СМР.

СРС е оставил исковата молба без движение на осн. чл. 129, ал. 2 ГПК с разпореждане от 13.11.2020 г., като е указал на ищеца да уточни в какво се състоят твърдените вреди – или указания са дадени единствено относно втория иск за сумата от 800 лв.

С молба от 29.12.2020 г. ищецът е уточнил, че претендира 800 лв. като вреди, които представлявали сумата, необходима за премахване на неправилно залепените плочки в банята, премахване на куфара до казанчето на тоалетната и поставяне на нови плочки или нов куфар. Така уточнена претенцията по втория иск за сумата от 800 лв. продължава да е идентична с тази по първия иск – вероятно претенция по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане от ответника изпълнител на сума, съизмеряваща се с тази, необходима за заплащане на разходите по поправката на некачествените СМР, като ищецът твърди да ги е заплатил на ответника – до размера от 2 350 лв.

Въпреки че ищецът не е бил заявил изрично на този етап от производството, че първата претенция за сумата от 1 700 лв. е по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане от ответника изпълнител на сума, съизмеряваща се с тази, необходима за заплащане на 3 разходите по поправката, то той не твърди да претендира намаляване на възнаграждението. Навсякъде в исковата молба се сочат разходи за поправка на СМР.

Твърдения и претенции за намаляване на възнаграждението не са сторени и след формулирането на възражение за прихващане от ответника изпълнител с вземане по чл. 266 ЗЗД – незаплатено допълнително /за допълнителни СМР/ възнаграждение от 800 лв.

С доклада по делото исковете са докладвани по следния начин: иск за сумата от 1 700 лв. с пр. осн. чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД /или иск за разходите за поправка на работата/; и иск за сумата от 800 лв. с пр. осн. чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД /или иск за съответно намаляване на възнаграждението/. Твърдения и претенции за намаляване на възнаграждението ищецът не е правил.

С решението съдът се произнесъл по тези два иска. Съдът е приел, че по иска с пр. осн. чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, заявен за сумата от 1700 лв., са дължими 132,65 лв.

Тази сума е разликата между 2 482,65 лв. – средната пазарна стойност на извършените безспорно и видими СМР и сумата от 2 350 лв. - заплатено от ищеца възложител възнаграждение. Съдът е приел, че има определени СМР с недостатъци и за тях по иска по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД се дължат 132,65 лв., които в случая напълно съвпадат с разлика между средно пазарно/уговорено възнаграждение и заплатеното. Или това на практика е незаплатеното възнаграждение от ищеца –изпълнител.

Относно втория иск за сумата от 800 лв. с пр. осн. чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД /или иск за намаляване на възнаграждението/ съдът е приел, че има както некачествено извършени СМР, така и неточно изпълнение в количествено отношение – неизвършени възложени СМР. Присъдил е сумата от 797 лв. Тя като размер съвпада със сумата от 797 лв., посочена в заключението на СТЕ от 14.02.2022 г. /втората еднолична/ като средна пазарна стойност за поправка на некачествени СМР. Видно от експертизата това е стойност за два нови куфара, монтаж на тоалетно казанче, дозапълване на фуги между плочките.

С разпореждане от 07.06.2023 г. исковата молба на въззиваемия ищец В. С. Л. е оставена без движение в хода на въззивното производство. Указано му е да уточни кои от описаните СМР в исковата молба са извършени от ответника и кои – от друго лице; какви са точно недостатъците и дали са явни или скрити; да заяви изрично и еднозначно на какво основание претендира сумата от 1700 лв. – цената по платени, но неизвършени СМР или платени и извършени СМР, но с недостатъци, както и дали претендира разходи за поправката или намаляване на възнаграждението. Ищецът е следвало да уточни и обстоятелствата, във връзка с които претендира сумата от 800 лв. по втория иск.

С молба от 26.04.2024 г. ищецът и въззиваем В. С. Л. уточнява исковата си претенция. Излага, че от ответника и сега въззивник са извършени редица СМР, като по извършените СМР има недостатъци, във връзка с които се претендира сума, оразмеряваща се с разходите за поправка на работата. Изрично е посочено, че се претендира не намаляване на възнаграждението по иск по чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а се претендират разходите за поправка на работата по извършени некачествени СМР от ответника по иск по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Сочи, че сумата от 1 700 лв. се съизмерява с разходите, необходими за отстраняване на недостатъците, вкл. разходи за къртене на плочките, преправяне на изводи и поставяне на нови плочки.