Решение № 154 от 11.12.2023, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. А., 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А., II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно наказателно дело № 20232110200396 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на В. Й. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.А., обл.Б., *** против Наказателно постановление (НП) № 23-0237000198/04.10.2023 г. на Началник група към ОД на МВР-Б., РУ- А., с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 500,00 (петстотин) лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 (шест) месеца, Както и отнемане на 8 контролни точки на осн. Наредба № Із-2539.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността и правилността на НП. Твърди, че същото е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон и не отговаря на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Излага съобразения за неизпълнение от страна на полицейските служители задължения, вменени им с Наредба № 1/19.07.2017г., в резултат на което въпреки, че не е отказал предоставяне на кръвна проба за химичен анализ, такъв не е проведен. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.А. от БАК поддържа оплакванията си и моли за отмяна на НП, както и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.

Въззиваемата страна, въпреки редовното призоваване, не се представлява пред съда. Представя писмените доказателства, събрани в хода на административно наказателното производство по повод издаване на обжалваното постановление. В представено писмено становище излага мнение, че АУАН е редовно съставен, а НП – издадено при спазване на законовите изисквания. Ето защо и моли за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на обжалваното постановление.

Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде потвърдено, поради следните съображения 1

:

На 05.07.2023 г. в 08:30 часа, в гр.А. по ул.“***“ с посока на движение към ул.“***“ жалбоподателят В. Й. управлявал собствения си л.а.”***”, м.“***“, с рег.№ ***.

Актосъставителят Ж. С. Ж. и свидетелят по акта М. Б. М. – двамата служители на ОД на МВР – Б., РУ - А., извършили проверка на водача чрез използване на техническо средство“Алкотест” Дрегер 7510 с фабр.№ АRPL-0244, което отчело 0.54 (нула цяло петдесет и четири) промила съдържание на алкохол в издишания от В.Й. въздух. След като актосъставителят и свидетелят по акта установили концентрацията на алкохол, на жалбоподателя на място бил показан резултата, отчетен с техническото средство и издаден талон за кръвна проба за химичен анализ с бл. № 138184. В.Й. подписал талона, видно от направеното в приложеното копие(на л.7 от делото), като собственоръчно отразил, че желае да се възползва от възможността да бъде проверен и чрез провеждане на медицинско изследване. Въпреки това жалбоподателят не дал кръв за анализ и на база на резултата, отчетен с техническото средство било издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в акта, както и от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показания на актосъставителя Ж. Ж. и на свидетеля по акта М. М., които я установяват по несъмнен начин. Същата не се и оспорва от жалбоподателя, като основно възраженията му се основават на това, че в определеното му време – 50 минути, считано от връчване на талона, т.е. от 09:00 до 9:50 часа на 05.07.2023г. не е могъл да даде кръвна проба за анализ, поради отсъствието на мед.екип във ФСМП – гр.А.. По повод възражението е била възложена проверка, като видно от Докладна записка от 31.07.2023г. на Н.Съботинов, при преглед на Дневника на спешния център, за времето до 09:36 часа във ФСМП – А. е имало служители за вземане на кръвна проба, след което всички са били на сигнал. Това се потвърждава и от представените справки за постъпилите към ЦСМП повиквания, както и от факта, че на посочената дата на база на сигналите две от мед.екипи на Спешна помощ са стартирали, както следва: в 9:33ч. и в 9:36ч. на 05.07.2023г., т.е. за времето до 9:36 ч. поне единият мед. екип е бил в ЦСМП.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в срок. Наказателното постановление, видно от приложената в делото (на л.5) разписка, е получено от жалбоподателя на 12.10.2023 г., като същото е обжалвано чрез подаване на жалба вх. № 237000-4052/18.10.2023г., поради което съдът счита, че е обжалвано в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Въз основа на служебно извършената цялостна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, изложени в жалбата и поддържани в съдебно заседание, съдът намира следното:

От формална гледна точка поведението на жалбоподателя осъществява състава 2 на санкционираното нарушение доколкото се установява по безспорен начин, че В.Й. в качеството на водач на МПС е управлявал същото с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила – 0.54 % промила, установено по надлежния ред с техническо средство “Алкотест” Дрегер 7510.

Изхождайки от гореизложената фактическа обстановка и наложилите се съобразно нея правни изводи, съдът счита за безспорно, че жалбоподателят с поведението си е осъществил състава на изпълнителното деяние в хипотезата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДв.П, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено досежно установеното нарушение на правилата за движение по пътищата.

От процесуална страна, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното производство по налагане на административното наказание на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не съдържа неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя, включая правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, което в случая е сторено от Й..

НП е издадено от компетентен за това орган и съдържа всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН, в това число ясно и конкретно са посочени: дата и място на установяване на твърдяното нарушение, описан е начина на извършване на това нарушение, посочена е правна квалификация за същото, която не противоречи на фактическото му описание, визирани са доказателствата, с които е установено нарушението. АУАН и НП са изготвени именно от компетентните за това органи съгласно приложени по делото заповеди. Ето защо съдът не счита, че при съставянето на обжалваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение, което да рефлектира на неговата законосъобразност.

Не е налице соченото от жалбоподателя нарушение на правата му, изразяващо се в неспазване на реда за установяване на алкохол в кръвта му и в частност, че не е бил придружен от полицейските служители до медицинското заведение, за да му бъде взета кръвна проба. В случая безспорно му бил предложен талон за медицинско изследване при извършената му с техническото средство проверка. Талон за изследване е приложен към адм. преписка и видно от същия - надлежно подписан както от съставителя му Ж.Ж., така и от жалбоподателя, в качеството на проверено лице.

Правилно е посочена и нарушената от водача правна норма, възпроизведена като задължение в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно която „На водача на пътно превозно средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози“.

В конкретния случай изложените от жалбоподателя, чрез пълномощника му оплаквания досежно непридружаване на Й. от полицейските служители до мед.център, не могат да бъдат възприети като процесуално нарушение. Със същите оплаквания, видно от съдържанието им не се оспорва нито момента, нито начина на извършената проверка, а 3 също и констатациите от нея – чрез отчетен и показан на Й. показател на техническото средство – 0.54 промила. За изчерпателност следва да се отбележи, че актът е съставен в присъствието и подписан лично от жалбоподателя като му е предоставен и талон за медицинско изследване, от който същият е пожелал да се възползва. Надлежно му е връчен препис от АУАН, в чието съдържание е нарочно отбелязана възможността за допълнителни възражения и обяснение на водача. Не е спорно между страните, че такива са постъпили, а в самия акт не са отбелязани от жалбоподателя липсата на възражения, поради което и съдът счита, че актът и издаденото въз основа на него постановление съдържат законовоизискуемите реквизити като не се установи в хода на административнонаказателното производство наличие на съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на Й.. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

От материална страна, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на водача на пътното превозно средство е забранено да управлява пътното превозно средство под въздействие на алкохол. С оглед доказателствата по делото, съдът приема, че жалбоподателят В.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. Безспорно установено е, че на посочената в акта и НП дата, е управлявал автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, което е установено по надлежния ред – с техническо средство, чиято изправност не е оспорена. Ето защо и съдът намира, че за установеното, правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на водача по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Предвид събраните по делото доказателство, съдът намира изложените от жалбоподателя оплаквания за неоснователни по следните съображения: съгласно направеното в АУАН отбелязване – при презумпцията по чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а също и от показанията на двамата разпитани свидетели Ж. Ж. и М. М. са установява по категоричен начин гореописаната фактическа обстановка. Показанията и на двамата съдът намира, че следва да бъдат ценени като категорични, точни и последователни, доколкото кореспондират напълно помежду си относно правнорелевантните за спора факти, а именно, че двамата свидетели като преки очевидци са възприели непосредствено, че при проверката на 05.07.2023г. процесният л.а. е управляван именно от жалбоподателя.

Предвид изложено и доколкото в тежест на жалбоподателя е да обори констатираното в акта, което въпреки предоставената възможност, не бе сторено, съдът намира за установено, че от формална гледна точка поведението на В.Й. осъществява състава на санкционираното нарушение доколкото безспорно се установи, че жалбоподателят в качеството на водач на МПС е управлявал същото с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила – 0,54 % промила, установено по надлежния ред с техническо средство “Алкотест” 7510 с № АRPL-0244 и 0.54 промила в кръвта, който резултата не е дискридителан чрез химичен анализ на кръвта. В конкретния случай и при наличие на неопроверган резултат на техническото средство, чрез изследване на кръвна проба на водача, следва да се цени като годно доказателство именно показанието на 4

Алкотест дрегера. Не се установи в случая жалбоподателят да е бил препятстван в правата си за предоставяне на кръвна проба от полицейските служители, на които ( извън случаи на извършено престъпление) не е вменено в задължение да придружават водача до мед. заведение за вземана на кръв за анализ. Съгласно правилата на Наредба № 1от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, Контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва: срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място. В същата Наредба е регламентирано, че вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване. При невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и часа на вземането (чл. 15, ал.5), като при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото средство или теста, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай дори при кредитиране показанията на св.