Определение № 1144 от 16.10.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1144 гр. Бургас, 16.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Хр. Иванов като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Частно наказателно дело № 20252100201245 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.243, ал.4-6 от НПК.

Образувано е по повод жалба от адв.Пл.Генов-упълномощен повереник на Х. Г. А.майка на починалото дете Г.Д.Н., ЕГН:**********, против Постановление от 10.06.2025 година на прокурор в Окръжна прокуратура -Бургас, с което на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 и чл.243,ал.4 от НПК от НПК е прекратено Досъдебно производство № 551/2021 год. по описа на 4 РУ МВР - Бургас, вх. № 6103/2021 год. по описа на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА-БУРГАС, водено по повод смъртта на Т.Н.Ч., ЕГН:********** и Г.Д.Н., ЕГН:**********. С жалбата се твърди, че разследването не е проведено обективно, всестранно и пълно.

Оспорва се обективността на разследването и на постановлението за прекратяването му, като се иска съдът да отмени последното и да укаже да се извършат нужните следствени действия, които да установи отговорните за смъртта на починалото дете Г.Д.Н., ЕГН:********** длъжностни лица.

След служебна проверка на предпоставките по чл.243, ал.4 от НПК, съдът намери двете описани жалби за процесуално допустими – подадени са от легитимирани да обжалват лица от кръга, очертан в чл.243, ал.4 от НПК, в преклузивния 7-дневен срок по чл.243, ал.4 от НПК, срещу годен за обжалване по този ред прокурорски акт и пред надлежния съд.

Поради изложеното, жалбата подлежи на разглеждане по същество.

Досъдебното производство е било образувано за разследване на престъпление по чл.116 ал.1 т.4, предл.2 от НК, за това че за времето от 12.00часа на 14.08.2021г. до около 09.00часа на 15.08.2021 г. в язовир Мандра, находящ се в землището на жк.М.Рудник, до дигата на помпена станция на „Лукойл Нефтохим Бургас“АД умишлено умъртвил повече от едно лице - Т.Н.Ч., на *** години, ЕГН: ********** и Г.Н., на *** години, ЕГН: **********.

По време хода на разследването са извършени множество действия по разследванетоогледи на местопроизшествие, оглед /аутопсия на трупове, проведени са разпити на свидетели, изискани са документи, относими към разследването касаещи собствеността и стопанисването на яз.Мандра, назначени и изготвени са съдебномедицински експертизи, химическа експертизи, две КСППЕ на децата. В обжалваното постановление за прекратяване представителят на БОП е изложил приетата от него за установена фактическа обстановка и стигнал до заключението, че събраните в хода на досъдебното производство доказателства не се установявали доказателства за извършени престъпления от общ характер по смисъла на чл. 115 от НК и чл.122 и чл.123 от НК.

Настоящият състав на ОС-Бургас счита, че въз основа на събраните до момента доказателства, прокурорът правилно е приел следната фактическа обстановка:

1

На 14.08.2021г. детето Т.Ч., на *** години, бил с майка си св.В.Ч. в сладкарница в к-с М.Рудник. Около 11.30ч. й казал, че отива да играе навън със свой приятел и Ч. му позволила. Т.Ч. Отишъл при детето Г.Н., на *** години, живущ в гр.Бургас, к-с , бл. ****.

Там била Свидетелката Х. А. –майка на Н.. Двете деца останали в жилището на Г.Н. около 15 минути, след което излезли навън. Свидетелката Х. А. позволила на децата да излязат. В неустановен момент за времето от около 12.00 часа на 14.08.2021г. до към 21,00 часа децата отишли до язовир „Мандра“, намиращ се в близост до к-с М.Рудник, вкл. на пешеходно разстояние от бл. **** /жилището на детето Г.Н.. Те отишли на предпазна дига, изградена навътре в язовира, служеща защита на Помпена Станция на „Лукойл Нефтохим България“АД, откъдето влезли във водата и при неизяснени обстоятелства, се удавили.

Около 21,00 часа след като децата не се прибрали вкъщи, техните родители започнали да ги издирват и след като не ги намерили около 00,20ч. посетили 4 РУ ОД МВР Бургас,където подали сигнал за тяхното изчезване.

На 15.08.2021г. около 09,00 ч. св.П.Г. се намирал на дигата за да лови риба и видял във водата трупа на дете, по-късно идентифицирано като Т.Ч.. Около 16,00 часа на същия ден, на около 50 метра от дигата във водата бил открит и трупа на Г.Н.. На дигата, в близост до мястото във водата, където е установен трупа на детето Т.Ч., са открити два чифта къси панталони, два чифта тениски,раница и чифт гуменки, принадлежали на двете деца.

С оглед събраните доказателства, съдът намира, че фактическият извод на прокурора, че в случая не е налице умишлено убийство е правилен и обоснован от събраните до момента доказателства. Видно от заключенията на СМЕ непосредствената причина за смъртта и на двете деца е удавяне като по телата им не са установени следи от увреждания или признаци на насилие. Откритите на дигата в близост до мястото, където във водата е намерено първото тяло, дрехи, обувки и багаж на децата, сочат на вероятния извод, че двете деца първо са съблекли дрехите си и след това са влезли във водата. Ако бяха паднали във водата против тяхното желание, то те биха били със дрехите си във водата. Ето защо следва да се приеме като вероятна версията, че сами и по своя воля са влезли във водата за да се изкъпят.

Съгласно чл.2 от ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ /например Veronica Ciobanu v. Moldova (2021), Kayak v. Turkey (2012), M.H. et autres v. Croatia (2013), San Argimiro Isasa v. Spain (2010)/ държавата има позитивно задължение да осигури ефективно разследване при смърт на дете под нейна грижа или при нейна дейност. Разследването трябва да бъде бързо, задълбочено, независимо, с разпит на всички свидетели, и с идентифициране на отговорните лица. ЕСПЧ приема, че при смърт на дете стандартът за грижа и надзор е по-висок поради уязвимостта на детето. Формално образувано разследване не е достатъчно – то трябва да бъде реално и ефективно, в противен случай има нарушение на чл. 2 от Конвенцията. Дори ако инцидентът не е умишлен, държавата трябва да покаже, че е направила всичко разумно възможно, за да предотврати риска и да разследва смъртта. В този контекст член 2 на Конвенцията изисква независима и безпристрастна официална процедура по разследване, която да отговаря на определените от ЕСПЧ минимални стандарти за ефективност и да е в състояние да гарантира налагане на наказателни санкции, когато човешки животи са били изгубени в резултат на опасна дейност, ако и доколкото това е оправдано от установените факти (вж. mutatis mutandis, Hugh Jordan v. the United Kingdom, № 24746/94, §§ 105-109, 4 май 2001 г., и Paul and Audrey Edwards, цитирано по-горе, §§ 69-73). В такива случаи компетентните органи трябва да действат с усърдност и бързина и по собствена инициатива да започват разследвания, които да могат, първо – да установят обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, както и евентуалните пропуски в действащата регулаторна система, и второ – да идентифицират държавните служители или органи, участвали по какъвто и да е начин във веригата от събития, довела до случая. Член 2 не предоставя право на жертвите да изискват трети лица да бъдат обвинени или осъдени за престъпление (вж. mutatis mutandis, Perez v. France [Голям състав], № 47287/99, § 70, ЕСПЧ 2004-I), нито налага абсолютно задължение всяко наказателно преследване да завършва с осъдителна присъда или с определено наказание (вж. mutatis mutandis, Tanlı v. Turkey, № 26129/95, § 111, ЕСПЧ 2001-III). От друга страна, националните съдилища при никакви обстоятелства не бива да допускат престъпления, застрашаващи живота, да останат ненаказани. Това е от съществено значение за поддържането на общественото доверие, за утвърждаването на върховенството на закона и за предотвратяване на всякакви прояви на толерантност или съучастие в 2 незаконни действия (вж. mutatis mutandis, Hugh Jordan, цитирано по-горе, §§ 108 и 136-140). виж Öneryıldız v. Turkey (Голям състав), 2004 г., параграфи (91–96). В конкретния случай, след смъртта на двете деца за държавата е възникнало процесуално задължение за разследване на обстоятелствата около смъртта им. За да бъде то ефективно, както изискват чл.2 и чл.13 от ЕКПЧ, е необходимо да се установи, първо, причината за смъртта и второ да се провери дали има длъжностни лица отговорни за тяхната смърт. В светлината на гореизложеното, в настоящият случай след като разследването е установило, че смъртта на децата не се дължи на умишлени действия от страна на трети лица, съвсем закономерно е разгледана и версията за наличие на евентуално престъпление по чл.122 и чл.123 от НК в случай, че се касае за немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – организация на водноспасителната дейност и обезопасяване на водната площ на язовир Мандра, представляваща източник на повишена опасност.

Един от основните въпроси, с който се е занимало разследването е кой е отговорен за обезопасяването на язовира. За разлика от изразеното от прокурора становище, че е не може да се установи кой е този субект, настоящият състав счита следното: В Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, обн.ДВ, бр.65/96 г., действаща към онзи момент, са предвидени изискванията, на които трябва да отговарят водните площи за осигуряване на безопасността на хората и предотвратяване на удавяния.

Съгласно чл. 8 от същата откритите канали, изкопи, ями и други водни площи, запълнени с вода, чиято дълбочина е по-голяма от 120 см. подлежат на минимално обезопасяване - с лесно забележими знаци, забраняващи къпането, на които се посочва конкретната опасност от неизпълнението им, поставени на разстояние не по-голямо от 200 м. между тях, а когато тези водни площи се намират в непосредствена близост до населени места, те следва и да бъдат оградени с парапети или пояс от нискостеблени растения. От своя страна бреговите ивици на неохраняемите морски, речни, язовирни и други площи, както и на забранените за къпане водоеми /какъвто е и язовир Мандра/ подлежат на средно обезопасяване със съответния вид табели, посочени в чл. 9 от наредбата и приложение 1 от наредбата.

Задължен да извърши предвиденото обезопасяване е стопанинът на водната площ, а стопанин съгласно нормата на § 1 от същата наредба е нейният собственик или лицето, на което е предоставено право на ползване. Язовирите са публична общинска собственост съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОбС, тъй като са определени като такива със закон - чл. 19, ал. 1, т.

4, б. "в" ЗВ. Видно от доказателствата по делото на местопроизшествието има Помпена Станция, собственост на „Лукойл Нефтохим България“АД, чрез която дружеството ползва вода от язовира за промишлени нужди въз основа на издадени от МОСВ разрешителни за водовземане. Видно от приложените на л.160-162 и л.164-166 от ДП протоколи за проведени пролетен и есенен технически преглед на хидротехнически съоръжения на язовир Мандра, служители на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД са извършвали обстоен технически прегледи на язовир Мандра. Дружеството е собственик на помпената станция и е изградило и полага грижи за функционалното състояние на дигата, откъдето децата са влезли в язовира. Видно от информацията в писмото на Областния управител, дружеството притежава собственост върху част от елементите на водностопанската система на язовираязовирната стена, диги и контрадиги и техническата експлоатация на водностопанската система се осъществява от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, от което следва, че „Лукойл Нефтохим България“АД е фактически ползвател на язовира. Предвид горното съдът приема, че задължения за цялостното обезопасяване на язовир Мандра по Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи са възникнали както за Община Бургас като собственик, така и за "Лукойл Нефтохим Бургас" АД като ползвател.

Видно от Заповед №1417/31.05.2021г. на Кмета на община Бургас, издадена на основание чл.44, ал.1, т.8 и чл.2 от ЗМСМА вр с чл.4 от Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, Мандренското езеро е посочено в списъка на забранените за къпане водни площи, което подлежи на минимално обезопасяване. Съгласно чл.4 от Наредбата кметовете на общините, на чиито територии се намират водните площи по чл. 2, ежегодно до 31 март със заповед определят разрешените за къпане места въз основа на заключения на органите на държавния санитарен контрол, районните центрове по здравеопазване, регионалните комитети на Българския червен кръст и териториалните структури на Министерството на вътрешните работи. В Заповедта е посочени, че обектите сред които и Мандренското езеро подлежат на минимално и максимално обезопасяване 3 съгласно Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и Наредба №5 за управление качеството на водите за къпане, въз основа на което подлежат на контрол от Общинската комисия по водно спасяване съгласно Заповед №999 от 30.04.2020г. на Кмета на Община Бургас.