Решение № 6 от 08.04.2025, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№6 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ подп. ВАСИЛ М. ПЕТКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора М. Б. Б. като разгледа докладваното от подп. ВАСИЛ М. ПЕТКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20246000600076 по описа за 2024 година Производството пред Военно-апелативния съд е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на подс. капитан Й. М. С., срещу Присъда № 8/28.05.2024 г. постановена по НОХД № 1/2024 г. по описа на Военен съд – София, с която тя е призната за виновна в това, че на 03.04.2023 г., в гр. С., в ж.к. „Л.“ ......., държала огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“, с фабричен № .......... и 29 бр. боеприпаси за него, не взела необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, като не изпълнила задължението си да ги опази от достъп на други лица и от това е последвало причиняването на смърт на едно лице – К.А.Б. ЕГН: **********, като подсъдимата С. не е искала и не е допускала това, поради което и на основание чл. 338, ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъдена на 2 години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от 3 години.

На основание чл. 189 от НПК подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски.

1

В жалбата се сочи, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, Военен съд – София не е установил правилната фактическа обстановка по делото и е направил невъзможно въззивната инстанция да извърши проверка на неговата дейност, както по събиране на доказателствата по делото, така и по аналитичната му такава. Твърди се, че атакуваната присъда не е мотивирана, тъй като анализа на доказателствата и съжденията от правна страна са оскъдни и удовлетворяващи само обвинителната теза. Според защитата са налице противоречия в мотивите, които правят неясна волята на съда – веднъж е прието, че подс. С. - „не е искала и не е допускала това да се случи“, което сочи на отсъствие на умишлено деяние, след това – че деянието е извършено при евентуален умисъл. Излагат се доводи и за неправилно приложение на материалния закон, като се настоява, че възведената с обвинителния акт правна квалификация на деянието не отговаря на събраните по делото факти.

В съдебно заседание изложеното във въззивната жалба (с допълнение) се поддържа. Защитникът адв. Т. САК акцентира, че е над разумното за всеки нормален човек, в случая на подсъдимата, да очаква, че любимият й човек (К.) има паралелна връзка и ще измислил коварен план да си осигури си достъп до касата е да убие другата жена. Настоява, че прокуратурата е следвало да представи доказателства, дали подсъдимата е нарушила правилата за съхранение на оръжието, или К. се е снабдил с ключ от касата (дубликат/преправен/шперц). Също така защитата релевира възражения, че съдебно-медицинска експертиза не следвало да се кредитира, тъй като по нея няма правилно конституиране на вещи лица, което прави негоден целия неин резултат. Пледира се за постановяване на оправдателна присъда или алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Подсъдимата настоява да бъда оправдана по обвинението, повдигнато й от Военно-окръжна прокуратура – София.

Представителят на държавното обвинение намира обжалвана присъда за правилна и законосъобразна. Счита, че първоинстанционният съд е изследвал всички относими факти и обстоятелства, в резултат на което е установил, че подсъдимата е осъществила от субективна и от обективна страна състава на престъпление по чл. 338, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Сочи, че деянието подсъдимата е извършила с евентуален умисъл и в резултат на умишлено нарушаване на задължението за вземане на всички необходими 2 мерки за сигурност при съхранението на оръжието, е настъпил посочения в ал.

3 на чл. 338 от НК вредоносен резултат, който се намира в причинноследствена връзка с изпълнителното деяние по ал. 1. Счита, че в хода на наказателното производство не са били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива. Излага съображения, че при индивидуализацията на наказанието съдът е правилно е приел наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно – множество проявни форми за продължителен период от време на упражненото домашно насилие от страна на К. спрямо подсъдимата. Като настоява, че съдът правилно е приложил и института на условното осъждане, прокурорът пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Военно-апелативният съд констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна имаща право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред първа инстанция е протекло по реда на глава XXVII от НПК, в частност – по чл. 371, т. 1 от НПК, инициирано от подсъдимата С. и защитника й. В тази процедура ВС – София е одобрил съгласието да не се разпитват част от свидетелите: серж. А.А.Н., серж.

М.Й.М., кап. Н. Л.а Г., редник Е.И.Е., ст. лейт. А. М.ов Т. и М.С.К., както и експертите от НИКК – МВР изготвили приобщените по делото дактилоскопната експертиза Протокол № ../ДКТ – 147 от 12.04.2023 г. по ДП № 513 ЗКМ 77/2023 г. по описа на СДВР и Комплексната експертиза Протокол № 23/БАЛ – 69 от 11.04.2023 г. по ДП № 513 ЗКМ 77/2023 г. по описа на СДВР.

Събраното в досъдебното производство било непосредствено ползвано от решаващия съд – чрез прочитане на съставените протоколи в съответствие с чл. 373, ал. 1 от НПК и по реда на чл. 283 от НПК. Предвид разпоредбата на чл. 119 и чл. 121, ал. 1 от НПК, ВС – София заличил като свидетел по делото К. К. К..

След съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, първата инстанция правилно е установила фактологията по делото, 3 основното в която е следното:

Подсъдимата капитан Й. М. С. постъпила като офицер в БА през 2018 г. и от 01.07.2020 г. заемала длъжност „.....“ от в.ф. ..... – М.. По време на службата била награждавана многократно и имала едно дисциплинарно наказание „мъмрене“ от 2019 година.

През месец декември 2018 г. подс. С. се запознала с К. К. К. и в началото на 2020 г. двамата заживели заедно. Във времето К. започнал да осъществява физически и психически тормоз върху нея, но тя се надявала, че отношенията им ще се оправят.

През 2019 г., с намерение да участва във военните шампионати по стрелба, подс. С. придобила пистолет „Макаров“, калибър 9x18, фабричен № ........... От РУ – С. й било издадено Разрешително № ......./03.07.2019 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, със срок на валидност до 02.07.2024 година. Въпреки, че във всички подадени документи подс. С. посочила, че ще съхранява пистолета на постоянния си адрес в гр. С., ул.

„.......“ № ... вх. ......, тя взела оръжието със себе си в гр. С.. В началото на 2020 г. подс. С. се пренесла при приятеля си, в апартамент собственост на майка му М.К. на адрес гр. С., жк. „Л.“ ........ Подс. С. и К. поставили в жилището метална каса, където тя съхранявала пистолета си, а той – задграничния си паспорт. Към касата имало два ключа, единия бил в подс. С., а другия – в К., като те имали достъп независимо един от друг. Подсъдимата С. не уведомила .... – МВР, че съхранява оръжието си в гр. С..

На 27.02.2020 г. К. и подс. С. се скарали и тя пренощувала извън апартамента. На 28.02.2020 г. подсъдимата се обадила и му казала, че иска да й върне оръжието, но отново се скарали. Тогава К. взел от касата пистолета на подс. С. (в черна кутия), задно с 29 бр. патрони и два пълнителя, отишъл пред бл. 750 в ж.к. „Л.“ – гр. С. и сигнализирал на тел. 112, че е намерил оръжие до кофите за боклук. На място пристигнали полицаи и К. с Протокол за доброволно предаване им дал пистолета на подсъдимата, боеприпасите, пълнителите и черната кутия. Образувана била преписка 3384 р7701/28.02.2020 г. по описа на .... – СДВР. Проверка извършил свид. Д.Ч., като в хода й се установило, че К. подал заблуждаващ сигнал на тел. 112. На К. К. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) – за нарушение по чл. 28 ЗНССПЕЕН112. АУАН, за нарушение на чл. 59, ал. 1 от 4

ЗОБВВПИ, бил съставен и на подс. С. – за това, че „на 28.02.2020 г. в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ........, не е опазила от достъп на друго лице К. К. К., притежаваното от нея късоцевно огнестрелно оръжие пистолет марка „Макаров“, калибър 9x18 мм., фабричен номер .........., с издадено от РУ – С. разрешение № ......./03.07.2019 г., валидно до 02.07.2024 година“. С Наказателно постановление № 3/04.03.2020 г. издадено от .... – СДВР, на подс.

С. била наложена глоба в размер на 500 лева. Преписката била изпратена на Софийска районна прокуратура и с Постановление № 13893/18.03.2020 г., прокурор отказал образуване на досъдебно производство. Оръжието й било върнато, а служители на .... – СДВР й обърнали внимание, за в бъдеще да съхранява оръжието съгласно изискванията на ЗОБВВПИ. На 27.05.2020 г. подс. С. заплатила наложената й глоба. След този случай, подс. С. се върнала при К. и двамата продължили да съжителстват в апартамента в ж.к. „Л.“ – гр.

С..

На 03.04.2023 г. около 17.40 – 17.45 ч. подс. С. се прибрала от работа и К. й казал, че трябва да остави пистолета си в поделението в М.. Тя взела пистолета от касата в апартамента и с автомобил двамата отишли до в.ф.

– М.. Подс. С. влязла в поделението и оставила пистолета в метален шкаф в канцеларията си. Върнала се при К. и потеглили с автомобила обратно към гр.

С., като на бул. „Л.“ били спрени за проверка от полицейски патрул. След това полицаите ги съпроводили до 03 РУ – СДВР, където питали подс. С. дали познава момиче на име К. (Б.) и знае ли, че има връзка с К. К.. С. им отговорила, че не познава Т.а момиче, не знае за тяхна връзка и им казала, че оставила личното си оръжие в поделението в М.. След разпита подс. С. се прибрала в апартамента където живеела с К. К., а той се прибрал в ранните часове на 05.04.2023 г., когато тя спяла. На сутринта подс. С. отишла на работа и когато се прибрала, двамата отишли на гости. На връщане, К. бил задържан, а подс. С. била откарана в СДВР и била разпитана като свидетел.

Тези действия били предприети от полицията, във връзка с това, че на 03.04.2023 г. около 17.00 ч. в гр. С., ж.к. „З.“, ул. „К.“ № 1, с късоцевното огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“, калибър 9x18, № .......... – оръжието на подс. С., била причинена смъртта на К.А.Б. с ЕГН **********, чрез произведени два изстрела в торса й. Видно от Комплексната експертиза Протокол № 23/БАЛ – 69 от 11.04.2023 г. изготвена от ВЛ от ЦЕКИ НИК – МВР по Досъдебно производство № 77/23 г. по описа на СДВР, пр. пр. 9201/23 5 г. по описа на СГП (приобщена към настоящото наказателно производство), изстрелите са произведени именно с това оръжие (т. 9.3. – гилзата е стреляна с пистолет „Макаров“, калибър 9x18, № ..........). С Протокол за претърсване и изземване от 07.04.2023 г., одобрен от СГС, пистолетът бил приобщен като веществено доказателство по образуваното Досъдебно производство № 77/23 г. по описа на СДВР (пр. пр. № 9201/23 г. по описа на СГП). По посоченото ДП на СГП, с Постановление от 07.04.2023 г. като обвиняем за предумишлено умъртвяване на К.А.Б., с пистолета на подс. С. – престъпление по чл. 116, ал.

1, т. 9 вр. чл. 115 от НК, бил привлечен К. К. К.. В хода на производството му била била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

В досъдебната фаза на настоящото наказателно производство, с Постановление на военен следовател от 04.07.2023 г. по ДП № 379-Сл/2023 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – София, била назначена Комплексна съдебно психиатрично-психологична експертиза (КСППЕ). С постановлението, разследващият орган възложил на началника на Клиника психиатрия и военна психология при ВМА – С. да определи вещите лица, които да извършат експертизата и да отговорят на поставените въпроси, касаещи физическото и психическото състояние на Й. С.. Експертизата била проведена от вещи лица полк. доц. д-р Д.Д. – психиатър, д-р Ж.В. – психиатър и майор д-р М.С. – клиничен психолог. Вещите лица дават заключение по КСППЕ, че у освидетелстваната Й. С., не се наблюдават отклонения от нормалното психическо състояние и "„… Й. С. е била способна да формира собствена воля в периода на съвместното си съжителство с К. К.; могла е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по време на деянието“.