Решение № 17902 от 06.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17902 гр. С., 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110122043 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 вр. чл. 439 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Р. Н. К. - С., чрез адв. И., срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение следните суми: 4381,09 лв. – главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва за периода от 16.08.2013 г. до изплащане на вземането; 3420,75 лв. - договорна лихва за периода от 16.08.2010 г. до 15.08.2013 г.; 671,10 лв. – лихва за забава периода от 16.08.2010 г. до 15.08.2013 г., както и 563,65 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.08.2013 г. по ч.гр.д. № 34891/2013 г. по описа на СРС, 62 състав, за събирането на които пръвоначално е образувано изп.д. № 3560/2013г., а впоследствие изп.д. № 468/2025 г. по описа на ЧСИ С.Я., поради погасяването на вземането по давност.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД бил издаден изпълнителен лист от 21.08.2013 г. по ч.гр.д. № 34891/2013 г. по описа на СРС, 62 състав, за следните суми: 4381,09 лв. – главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва за периода от 16.08.2013 г. до изплащане на вземането; 3420,75 лв. - договорна лихва за периода от 16.08.2010 г. до 15.08.2013 г.; 671,10 лв. – лихва за забава периода от 16.08.2010 г. до 15.08.2013 г., както и 563,65 лв. – разноски по делото. За събиране на присъдените суми било образувано изпълнително дело № 3560/2013г. по описа на ЧСИ С.Я., а впоследствие изп.д. № 468/2025 г. по описа на ЧСИ С.Я., по което въз основа на сключен договор за прехвърляне на вземания, като кредитор на ищеца се легитимирало ответното дружество. Поддържа, че за периода от 11.02.2016 г. до 25.10.2024 г. не били извършвани валидни изпълнителни действия, поради което вземането по изпълнителния лист било погасено по давност. Ето защо моли съда да уважи предявения иск и да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника посочените по – горе суми, за които е издаден изпълнителен лист от 21.08.2013 г. по ч.гр.д.

№ 34891/2013 г. по описа на СРС, 62 състав, за събирането на които е било образувано 1 изпълнително дело № 3560/2013г., а впоследствие изп.д. № 468/2025 г. по описа на ЧСИ С.Я., поради погасяването на вземането по давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. М., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск при възражения, че по изп.д. № 3560/2013г. и по изп. д. № 468/2025 г. били предприети редица изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност. Ето защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се установява, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е бил издаден изпълнителен лист от 21.08.2013 г. по ч.гр.д. 34891/2013 г. по описа на СРС, 62 състав, по силата на който длъжникът Р. Н. К. била осъден да заплати на кредитора следните суми: 4381,09 лв. – главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва за периода от 16.08.2013 г. до изплащане на вземането; 3420,75 лв. - договорна лихва за периода от 16.08.2010 г. до 15.08.2013 г.; 671,10 лв. – лихва за забава периода от 16.08.2010 г. до 15.08.2013 г., както и 563,65 лв. – разноски по делото.

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 24.09.2013 г. молба до частен съдебен изпълнител С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ за образуване на изпълнително производство. С молбата взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията. Въз основа на подадената молба и с разпореждане на частния съдебен изпълнител от 24.09.2013 г. било образувано изпълнително дело под № 3560/2013г., като със съобщение с изх. № 60013 от 24.09.2013 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до Р. Н. К., която е била връчена по реда на чл. 47 ГПК.

Със съобщение с изх. № 08761 от 18.02.2014 г. отново била изпратена покана за доброволно изпълнение до Р. Н. К., която също била връчена по реда на чл. 47 ГПК.

На 18.02.2014 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до „Рутара“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р. Н. К..

На 13.07.2015 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД, чрез юрк. П., подало молба до ЧСИ П. за конституиране на дружеството като взискател по делото на основание чл. 429 ГПК с оглед сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД договор за цесия от 06.11.2013 г., имащ за предмет и процесните принудително изпълнявани вземания по горепосочения изпълнителен лист.

С разпореждане от 13.07.2015 г. частният съдебен изпълнител конституирал „ОТП Факторинг България“ ЕАД като взискател по делото, за което разпоредил да се уведоми длъжникът, като на 11.08.2015 г. било изпратено съобщение изх. № 042038 до длъжника Р.

Н. К., което се е върнало в цялост.

На 29.12.2015 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до „ПОЛИ 91 СЛ“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.

Н. К..

С уведомление от 15.01.2016 г. дружеството „ПОЛИ 91 СЛ“ ЕООД уведомило частния съдебен изпълнител, че признава качеството си на трето задължено лице, но предвид обстоятелството, че длъжникът имал сключен трудов договор за 4-часов работен ден с договорено трудово възнаграждение от 250 лв., от на основание чл. 446 ГПК не следвало да се правят удръжки от трудовото възнаграждение.

На 11.02.2016 г. взискателят „ОТП Факторинг България“ ЕАД, чрез юрк. П., подал молба до ЧСИ Я., с която поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение и 2 всяко друго възнаграждение за труд на длъжника.

С разпореждане от 26.06.2017 г. частният съдебен изпълнител наложил запор върху банковите сметки на длъжника в ЦКБ, като разпоредил да се изпрати запорно съобщение и да се уведоми длъжникът.

На 27.11.2018 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. В., подало молба до ЧСИ Я. за конституиране на дружеството като взискател по делото на основание чл. 429 ГПК с оглед сключения между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД договор за цесия от 28.09.2018 г., имащ за предмет и процесните принудително изпълнявани вземания по горепосочения изпълнителен лист. Със същата молба „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуалния му представител, поискало постъпилите постъпващите суми да бъдат превеждани по посочена сметка. Към молбата бил приложен договорът за цесия, потвърждение от цедента и пълномощно от цедента, по силата на което се упълномощава цесионера да уведоми длъжника.

С разпореждане от 10.12.2018 г. частният съдебен изпълнител конституирал „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател по делото, за което разпоредил да се уведоми длъжникът, като на 05.06.2019 г. било изпратено съобщение изх. № 027445 до длъжника Р. Н. К., което се е върнало в цялост.

На 05.06.2019 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до „Банка Пиреос България“ АД за налагане на запор върху всички парични и непарични вземания на длъжника Р. Н. К..

Със съобщение от 10.06.2019 г. „Банка Пиреос България“ АД уведомило ЧСИ Я., че длъжникът имал открита сметка в системата на банката и запорът бил наложен, но към тази дата нямало наличност за изпълнение на запора.

На 03.07.2020 г. от частния съдебен изпълнител била изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника, в която било посочено, че 04.08.2020 г. от 15:30ч. ще бъде пристъпено към принудително изпълнение с извършване на опис и оценка на движимо имущество на посочения адрес, като съобщението било връчено лично на длъжника на 10.07.2020 г.

На 03.09.2020 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено писмо до Служба по вписванията при Агенция по вписванията, с което на основание чл. 431, ал. 3 ГПК поискал предоставянето на незаверен препис от акт за наложена възбрана от 31.07.2013г. за недвижим имот, собственост на длъжника Р. Н. К..

С молба, получена на 03.09.2020 г., взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Ж., поискал от ЧСИ Я. да бъде прекратено изпълнителното производство срещу длъжника на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК и да бъде върнат в оригинал изпълнителният лист.

На 24.11.2020 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено съобщение до длъжника, в което било посочено, че въз основа на постановление на ЧСИ Я. от 30.10.2020 г. е наложена възбрана върху 1/6 ид.ч. от описан недвижим имот, собственост на Р. Н. К..

На 24.11.2020 г. от частния съдебен изпълнител била молба до Служба по вписванията при Агенция по вписванията, с която било поискано да бъде вписана възбрана върху собствените на длъжника 1/6 ид.ч. от описания недвижим имот.

С молба от 22.10.2024 г., взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Й., поискал от ЧСИ Я. да бъде прекратено изпълнителното производство срещу длъжника на основание чл.

433, ал. 1, т. 2 ГПК и да бъде върнат в оригинал изпълнителният лист.

С постановление от 25.10.2024 г. на ЧСИ Я. изпълнителното производство по изп.д. № 3560/2013г. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С протокол от 05.11.2024 г. ЧСИ Я. върнал на „ЕОС Матрикс“ ЕООД оригиналът на 3 представения изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изп. д. № 3560/2013г.

Въз основа на върнатия оригинал на изпълнителен лист „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Й., подало на 11.02.2025 г. молба до частен съдебен изпълнител С.Я. за образуване на ново изпълнително производство, като с молбата взискателят поискал да бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника. Въз основа на подадената молба и с разпореждане от 11.02.2025 г. на ЧСИ Я. било образувано изпълнително дело под № 468/2025 г., като със съобщение с изх. № 15503 от 17.03.2025 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до Р. Н. К., която е била връчена на процесуалния й представител на 24.03.2025 г.

На 17.03.2025 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника Р. Н. К. до „Първа инвестиционна банка“ АД и „Юробанк България“ АД, които били получени на 18.03.2025 г.

На 17.03.2025 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено писмо до Служба по вписванията при Агенция по вписванията, с което на основание чл. 431, ал. 3 ГПК поискал предоставянето на незаверен препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и постановление за вдигане на възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника Р. Н. К..

На 17.03.2025 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до „КАПИТА КЪСТЪМЪР МЕНИДЖМЪНТ ЛИМИТЕД – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р. Н. К..

С уведомление от 20.03.2025 г. работодателят „КАПИТА КЪСТЪМЪР МЕНИДЖМЪНТ ЛИМИТЕД – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ уведомил частния съдебен изпълнител, че длъжникът е служител при посоченото дружество и работодателят е готов да удържа от трудовото му възнаграждение до изплащане на задължението съгласно чл. 446 ГПК.

С постановление на ЧСИ Я. от 11.04.2025 г. била наложена възбрана върху 11/36 ид.ч. от недвижим имот, собственост на Р. Н. К..

На 11.104.2025 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено съобщение до длъжника, в което било посочено, че въз основа на постановление на ЧСИ Я. от 11.04.2025 г. е наложена възбрана върху 11/36 ид.ч. от описан недвижим имот, собственост на Р. Н. К..

На 11.04.2025 г. от частния съдебен изпълнител била молба до Служба по вписванията при Агенция по вписванията, с която било поискано да бъде вписана възбрана върху собствените на длъжника 11/36 ид.ч. от описания недвижим имот.