Решение № 164 от 11.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. София, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20221110209671 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. В. Ж. срещу наказателно постановление/НП/ № 22-4332-012447/05.07.2022 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се изразява несъгласие с обжалваното наказателно постановление, като се твърди, че същото е незаконосъобразно. Твърди се, че е нарушена процедурата по връчване на АУАН. Счита се, че не може да се установи точното място на извършване на нарушението, като не е посочен точен километър. Поради това жалбоподателят приема, че не може да се установи дали твърдяното нарушение е извършено в населено или извън населено място. Навежда се довод, че от НП не може да се установи дали АТСС е стационарно или мобилно. Твърди се, че разпоредбата, която се сочи за нарушена, е нечетлива. Освен това за нарушена била посочена разпоредбата на чл. 169, ал. 2, т. 6 ЗДвП, с посочването на която се счита, че 1 също се засяга правото на защита на наказаното лице. Счита се, че в НП е дадена съвсем нова квалификация на нарушението. Моли се за отмяна на НП.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Чобанов, който моли за отмяна на НП. Сочи, че АУАН е нечетлив. Твърди, че не може да бъде установено мястото на извършване на нарушението, а оттам дали се касае за населено или за извън населено място. Твърди, че в НП е дадена съвсем нова квалификация на нарушението.

Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.04.2022г. около 16.23 часа жалбоподателят А. В. Ж. управлявал л.а. “С Л с ДК № ВН в с. Волуяк по ул. „Ломско шосе“ с посока от гр.

Костинброд към гр. София. Управляваният от жалбоподателя лек автомобил до номер 271 се движел със скорост 102 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място. Скоростта на лекия автомобил била установена от служителите на О”ПП”-СДВР с техническо средство CORDON M2 с № MD1193, записващо и заснемащо скорост, дата, час и регистрационен номер на автомобила.

На 13.06.2022г. А. Ж. подписал декларация по чл. 188 ЗДвП, в която декларирал, че на 25.04.2022г. около 16.23 часа той е управлявал л.а. с ДК № .

На 13.06.2022г. св. Г. Маринов съставил на А. Ж. АУАН № 027606 за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, който бил предявен за подпис на жалбоподателя и той го подписал без възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено от началник сектор към СДВР, отдел „ПП”-СДВР атакуваното наказателно постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като са му наложени административни наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП.

2

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства – АУАН № 027606/13.06.22г., заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на министъра на вътрешните работи , заповед № 8121к-13318/28.10.19г. на мнистъра на вътрешните работи, справка-картон на водача, декларация по чл. 188 ЗДвП, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка № 06-ГС-ИСИС/15.03.22г., протокол за използване на АТСС, ежедневна форма за отчет, гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. Г. М, и веществените доказателствени средства – снимка на заснетото МПС с конкретно отчетени стойности и снимка на позиционирането на АТСС.

Гореизборените гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа обстановка. Съдът се довери на показанията на свидетеля, чиито показания установяват фактите от значение по делото, и се намират в синхрон с писмените доказателства по делото и приобщените веществени доказателствени средства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Безспорно се установи извършването от страна на жалбоподателя на състава на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Управляваният от жалбоподателя лек автомобил се движел със скорост 102 км/ч /измерена скорост 106 км/ч/ при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място на процесната дата и място.

Нарушението е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената за населено място, съзнавал е общественоопасния характер на деянието и последиците му, а именно че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но същият е целял настъпването им.

Размерът на наложените на жалбоподателя административни наказания съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е абсолютно определен – глоба в размер на 700 лева за превишаване над 50 км/ч като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай превишаването е с 52 км/ч, с оглед на което законосъобразно глобата е определена в размер от 700 лева. Законосъобразно е наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от 3 три месеца.

При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно представените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи .

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения. Възраженията в тази насока са неоснователни.

Както АУАН, така и НП са издадени при спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като нарушението както словесно, така и цифрово е описано ясно и точно, така че да не оставя съмнение за какво нарушение е санкциониран жалбоподателят. Изрично е посочено техническото средство за измерване на скоростта, включително и чрез инвентарния му номер.

АУАН е достатъчно четлив и надлежно поставя началото на административнонаказателното производство. В същия се съдържат изискуемите по чл. 42 ЗАНН реквизити. Не е налице разминаване и твърдяното несъответствие при посочване на нарушената правна норма – и в АУАН, и в НП тя е отразена като чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Несъмнено в АУАН е посочена нормата на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП, а не както твърди жалбоподателят – чл. 169, ал. 2, т. 6 ЗДвП.

В АУАН и НП надлежно е описано мястото на извършване на нарушението – населено място, посока на движение на заснетото МПС, номер до който е извършено заснемането, така че е несъмнено, че нарушението е извършено в населено място и е приложима нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Разположението на АТСС се установява както от приобщения протокол за използване на АТСС на процесната дата, така и от приобщеното веществено доказателствено средство – снимка на позиционирането му.

Воден от горното съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Не са налице основания за присъждане на разноски, тъй като въззиваемата страна не е била представлявана в съдебното производство.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

22-4332-

012447/05.07.2022 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на А. В. Ж. са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5