Решение № 120 от 27.04.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. К., 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20225320101442 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД, предявен от „Ф. **“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ.С., обл. В. Т., ул. „Д.“ №**, представлявано от управителя Б. Г. Б. чрез адв. Т. В., съдебен адрес: гр. Р., ул. „А.“ №** против П. Г. П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Д., ул. **-та“ №*, адрес посочен в исковата молба: гр. К., ул. „П. Б.“ **.

В исковата молба се твърди, че на 02.08.2022г. „Ф. **“ ЕООД доставило на ответника 11.790 куб. м. акация дъски с дължина 2 м. и дебелина 3 см. Транспортирането на дървесината било осъществено с превозен билет №2 116 819 213/02.08.2022г., съгласно изискванията на чл.

211, ал. 3 от Закона за горите.

За извършената доставка от ищцовото дружество била издадена данъчна фактура № 1000000020/02.08.2022 г. на обща стойност 9903.60 лева с включен ДДС – 11,790 куб. м акация дъски, с единична цена 700 лева/куб. м., без ДДС. Фактурата била получена и подписана от получателя П. Г. П..

Твърди се, че на 19.09.2022 г. ответникът платил част от дължимата по фактурата сума в размер на 2500 лева, като останалите от 7403.60 лева не били заплатени към датата на подаване на исковата молба.

С оглед горното за ищовото дружество бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

1

Ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от общо 7403.60 лева, представляваща неизплатената част oт цената на извършена на 02.08.2022 г. доставка на 11.790 куб. м акация дъски, за което е издадена фактура № 1000000020/02.08.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 24.10.2022 г., до окончателното изплащане. Претендират се направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба ответното дружество, чрез пълномощника си адв. Л. Н., намира иска за частично основателен.

Не оспорва следните обстоятелства, изложени в исковата молба: че на 02.08.2022 г. ищецът „Ф. **“ ЕООД е доставил на ответника 11,790 куб.м. акация дъски с дължина 2м. и дебелина 3 см.; че на 02.08.2022 г. ответникът е подписал данъчна фактура от 02.08.2022 г. на обща стойност 9 903,60 лв.; че на 19.09.2022 г. ответникът е заплатил на ищеца част от дължимата по фактурата сума от 2500 лв.; че ответникът не е заплатил сумата от 5 403,60 лв., която дължал на ищеца по силата на горепосочената фактура.

Оспорва всички други обстоятелства, извън горните, изложени в исковата молба, включително и че дължи на ищеца законна лихва върху сумата от 7403,60 лв., считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане

Ответникът твърди, че с управителя на „Ф. **“ ЕООД – Б. Г. Б. се договорили на 01.08.2022 г., да закупи от ответното дружество 11,790 куб. м. акация дъски, с дължина 2 м. и дебелина 3 см., които да му бъдат доставени до гр. К., при обща цена на дървения материал 9 903,60 лв. Договорили се продажната цена на дървения материал ответникът да заплати на вноски, разсрочено до 31.01.2023 г. На 19.09.2022 г. ответникът заплатил сумата от 2500 лв., чрез банков превод на ищеца, която сума представлявала първа вноска от разсроченото плащане на дървения материал, а на 19.12.2022 г. заплатил чрез банков превод втора вноска, в размер на 2000.00 лв.

Ответникът твърди, че бил много изненадан от получената искова молба по настоящото дело, тъй като с ищеца имали договорка, че парите ще бъдат изплатени до края на месец януари 2023 г., чрез банкови преводи.

Ответникът не бил дал повод за образуване на настоящото дело, поради което не дължал законна лихва върху главницата, преди 31.01.2023 г., както и не дължал разноски по делото. Не бил получил покана за предсрочна изискуемост на сумата от ищеца, поради което счита, че дължи само главницата, но не и законна лихва и разноски по делото. На 19.12.2022г. заплатил още 2000.00 лв. по същата фактура.

Ответникът моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск относно законната лихва върху сумата от 7403,60 лв., считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски, тъй като не бил дал повод за образуване на настоящото дело и съответно прави 2 признание на иска, касаещ главницата в размер на 5403,60 лв.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно наличието на облигационни отношения между страните и възникналото задължение на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 9903.60 лева за доставени 11,790 куб. м. акация дъски, за което е издадена фактура № 1000000020/02.08.2022 г.

Безспорно е също така, че на 19.09.2022 г. ответникът заплатил на ищеца чрез банков превод сумата от 2500 лв., с основание „частично плащане по фактура № 1000000020/02.08.2022 г.".

В хода на делото са постъпили волеизявления и от двете страни, придружени от писмени доказателства, от които се установява, че с банкови преводи от 19.12.2022 г. и 23.01.2023 г. ответникът е платил на ищцовото дружество съответно 2000 лв. и 5403.60 лв. По този начин процесната сума от общо 7403.60 лв. е била платена изцяло, като това е станало след датата на подаване на исковата молба – 24.10.2022 г.

Съгласно практиката на ВКС /ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., т.5 на ТР №2/2004г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 105 от 20.07.2015 г. по т. д. № 815/2014 г. на I т.о., Решение № 61 по т.д. № 741/2009 г. на ВКС, І т.о., Решение № 253 по гр. д. № 295/2012 г., II г.о. и др. / и на основание чл.235 ал.3 ГПК, съдът взема предвид и фактите, които са настъпили след предявяване на иска и които са от значение за спорното право. Съдът трябва да изгради своя извод въз основа на всички факти от значение за спорното право, независимо от това, дали са се осъществили преди или след подаване на исковата молба в съда, но преди приключване на устните състезания. Това означава, че решението на съда следва да отразява фактическото положение към момента на приключване на устните състезания, отчитайки настъпването на правопогасяващи факти, в случая – плащането на процесната сума. Тъй като към момента на приключване на съдебното дирене, задължението е погасено изцяло, то предявеният осъдителен иск относно дължимостта на вземането за главницата от 7403.60 лв. се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Спорните по делото въпроси касаят дължимостта на законната лихва за забава върху сумата от 7403.60 лв., считано от датата на исковата молба, до окончателното плащане, както и отговорността за разноски. В тази връзка ответникът навежда доводи за това, че между страните е имало уговорка окончателното плащане да стане най-късно до края на м. януари 2023 г., което той сторил и съответно – не е изпаднал в забава. Ищецът от своя страна твърди, че уговорки за разсрочено плащане не са правени, а сключеният в писмена форма договор за продажба не съдържал такива.

На първо място, съдът не споделя твърденията на ищеца, че е сключен договор за продажба в писмена форма, тъй като такъв не е 3 представен по делото. Процесният договор за търговска продажба по смисъла на глава двадесет и втора от ТЗ, е сключен в устна форма, а издадената и подписана от двете страни фактура представлява индиция за наличието на облигационни отношения между страните и извършеното плащане.

Обстоятелствата за срока на плащане, уговорен между страните, подлежи на доказване с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания.

От показанията на св. Х. Г. Р. се установява, че работи във „Ф.“ **ЕООД – с. Б., обл. В. Т. от около 8 години. През м. август 2022 г. ответникът П. П. дошъл в производствения цех на фирмата и поискал да му бъдат доставени около 12 куб. м. акациеви дъски. Провел разговор със собственика Б. Б., на който свидетелят също присъствал. Разбрали се на следващият ден дъските да бъдат доставени на купувача в гр. К., а той да ги заплати в рамките на месец – месец и половина. Дървесината била транспортирана с камион на фирмата така, както било уговорено. Издадена била фактура за 8400 – 8500 лева, но в уговорения срок купувачът не се издължил. Неколкократно собственикът Б. Б., в присъствието на свидетеля се обаждал по телефона на ответника и питал кога ще му се издължи. Той все обещавал, но така и не платил цената на дървесината. Свидетелят чувал тези разговори, защото шефът му говорел по телефона на включен високоговорител. Той винаги с всички разговарял на високоговорител.

От показанията на св. М. А. С. се установява, че живее на семейни начала с ответника от 25 години и имат две деца. П. П. се занимавал с производство на мебели от дърво и имал регистрирана фирма. Свидетелката му помагала и била запозната с всичко, свързано с тази дейност. На 01.08.2022 г. ответникът отишъл до някакво село в северна България, откъдето поръчал да му доставят около 11 куб. м. акациеви дъски.

Собственик на фирмата – продавач бил човек на име Б., като доставката на дървесината била осъществена на следващия ден. На тази дата - 02.08.2022 г., докато свидетелката и ответникът пътували с автомобил, П. П. провел разговор по телефона с Б. Б.. Телефонът му бил с включен високоговорител, защото шофирал и свидетелката чула, че си говорят по повод закупената дървесина. П. П. казал, че има намерение бързо да продаде материала и ако успее, щял да го плати веднага. Собственикът на фирмата му отговорил да не се притеснява и че можел да изчака до шест месеца. Заявил, че е съгласен да му се плати и следващата година.

Двамата разпитани свидетели съдът приема, че са заинтересовани в полза на страната, която ги е довела. Св. Р. е служител на ищеца и негов подчинен, а св. С. е във фактическо съжителство с ответника, поради което съдът, по реда на чл.172 ГПК, приема, че показанията им са с ниска доказателствена стойност. Все пак следва да се отчете, че в по-голяма степен това се отнася за св. Р., предвид житейски нелогичното му твърдение, че работодателят му винаги и с всеки разговарял по телефона на високоговорител, на което съдът не дава вяра.

4

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания. В случая, в негова тежест е да установи основателността на вземането за законна лихва върху главницата, произтичащо от забавата на ответника да плати в уговорения срок.

Настоящият съдебен състав намира, че ищецът не доказа по категоричен начин наличието на уговорка с ответника за плащане на главницата в определен срок и изпадане на ответника в забава, поради което претенцията за законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане следва да се отхвърли.

По разноските:

Отговорността за разноски се явява санкция за неоснователно предизвикан правен спор, като в случая те следва да бъдат присъдени в полза на ответника, тъй като същият е признал дължимостта на главницата и с поведението си не е дал повод за завеждане на иска.

С оглед изложеното, на основание чл.78, ал.2 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените разноски в размер на 400.00 лева за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен от предявен от „Ф. **“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ.С., обл. В. Т., ул. „Д.“ №**, представлявано от управителя Б. Г. Б. чрез адв. Т. В., съдебен адрес: гр. Р., ул.

„А.“ №**за осъждане на П. Г. П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Д., ул. **-та“ №* да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 7403.60 лева, представляваща неизплатената част oт цената на извършена на 02.08.2022 г. доставка на 11.790 куб. м акация дъски, за което е издадена фактура № 1000000020/02.08.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 24.10.2022 г., до окончателното изплащане.