Решение № 47 от 19.07.2021, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Благоевград , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20201210201327 по описа за 2020 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на “Х “ЕООД , със седалище и адрес на управление: Б , ул.“ “№ , представлявано от А А Г , против НП №509706-F539049/24.06.2020г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“-София, Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв., във връзка с административно нарушение по чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт, като се твърди, че не е извършено посоченото с него административно нарушение. Иска се отмяна на обжалваното НП.

Административно-наказващият орган, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата. Поддържа, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение и жалбата му е неоснователна, а обжалваното НП е законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Районна прокуратура-Бл , надлежно призована, не ангажира представител и становище по делото.

1

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по ЗАНН .

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна . Аргументи:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че 24.02.2020г., длъжностно лице при ТД на НАП-София /св.Г./, в присъствието на св.Г., е съставил на дружествотожалбоподател АУАН №F539049 за това, че при извършена проверка на 20.02.2020г. в 10.05 часа, в търговски обект по смисъла на пар.1 от ПР на ЗДДС /стаи за гости „В “/, находящ се в Б , на ул.“Л “№ , стопанисван от „Х “ЕООД, за направена покупка на 20.02.2020г. на услугата „нощувка“ на стойност 30.00лв. , заплатени в брой от страна на св.Г., не е издаден касов бон от монтираното и намиращо се в изправност към същата дата ФУ в провереният обект. В акта е пояснено също така, че тази покупка е направена преди проверяващите лица да се легитимират за това, като от наличното в обекта ФУ е отпечатан и дневен финансов отчет за периода 14.10.2019г.20.20.2020г., от който също е било констатирано, че тази продажба на стойност от 30.00лв. не е отразена като регистрирана, чрез издаване на фискален бон, нито чрез издадена касова бележка от кочан. Това деяние на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение по чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

АУАН е връчен на датата на съставянето му и на адвокат на процесното дружество- адв.В., който е и негов процесуален представител в настоящото производство.

Въз основа на АУАН, на 24.06.2020г., Началник Отдел „Оперативни дейности“-София, Централно управление на НАП, въз основа на делегирани му правомощия със Заповед на изпълнителния директор на НАП и упълномощаване на АНО№ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г., е издал обжалваното НП №509706-F539049/24.06.2020г., с което на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС, е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 500.00лв. НП е връчено чрез разписка на процесното дружество отново посредством адв.В. на дата 20.08.2020г., а законният срок срещу него е депозирана и жалбата по настоящото дело.

2

Между страните не е спорно, че за процесната проверка е изготвен и нарочен Протокол на 20.02.2020г. в 10.05 часа от страна на св.Г., като на тази проверка видно от Протокола е присъствало и лицето В. Зл. и Цв П , а самият Протокол с посочени в него аналогични фактически твърдения като тези в АУАН, е връчен и на адв.В., който е удостоверил това обстоятелство с подписа си върху документа.

Видно от приложеното за адв.В. Пълномощно, издадено от процесното дружество, то е генерално и на упълномощеното лице се предоставят правомощия за представителство включително и за подписване и получаване на АУАН и НП.

Изложените в АУАН фактически твърдения напълно се потвърждават при разпита на свидетелите Г. и Г. . Свидетелите твърдят, че на процесната дата участвали в съвместна проверка с други контролни служители на органи и институции, при която св.Г. решил да направи контролна покупка и поискал да заплати една нощувка в стопанисваният от жалбоподателя обект „стаи за гости В “ . За целта при пристигане на място, свидетелите констатирали, че този обект на практика се намира на процесното място съвместно с друг обект-ресторант, но стопанисван от друга фирма. Тъй като нямало служител на жалбоподателя, свидетелите попитали в ресторанта дали могат да наемат стаи за нощувка и след като получили утвърдителен отговор, св.Г. предоставил в брой 30.00лв. на лице, което работело видимо там като сервитьорка /Б.Н./, срещу което последната му предоставила и ключ с номер №6 на стаята за нощувка. За закупуването на тази услуга обаче не му бил издаден касов фискален бон . При тази покупка, на св.Г. била поискана и лична карта от служителката в ресторанта, на която той предоставил този си документ за самоличност в хода на въпросната контролна покупка. След което Б.Н. го вписала в регистър за настаняване на туристи и му издала бележка за това, като му предложила и да го заведе за да му покаже стаята.

Била направена и контролна покупка на напитка в самият ресторант от свидетелите Г. и Г. на стойност около 2.00лв. Към този момент обаче на мястото дошъл адв.В. с представител на фирмата, стопанисваща ресторанта и тогава започнала проверката и в ресторанта и се наложило всички проверяващи органи да се легитимират и да извикат и органи на ОДМВР.

След проверката бил съставен и процесният АУАН, връчен именно на 3 упълномощеното за жалбоподателят лице- адв. В. .

При разпита на св. Г., участвала в процесната проверка като представител на ОДМВР-Б , същата установява, че те влезли в проверяваният обект, след като свидетелите по акта извършили контролни покупки и им се обадили по телефона, че са торили това. Св.Г. установява, че при нейното отиване в обекта, бил отворен ресторанта и там били двама служители- готвачка и сервитьорка. Последните били попитани дали се намират в обекта управители на стопанисващото ги дружество, а служителите казали, че ще извикат управителя и на място не след дълго пристигнала св.З., която обаче заявила, че е представител само на дружеството, стопанисващо ресторанта, а не и за стаите за гости, които се стопанисвали от жалбоподателя. В присъствието на св.Г., същата възприела св.Г. да говори с двете служителки в ресторанта, че са му дали ключ за нощувка, която заплатил, а едната от тях твърдяла, че не е така и , че работи в ресторанта. Св.Г. твърди, че не е присъствала на заплащането на нощувката на св.Г., но видяла, че той държи предоставен му ключ от стая за такава нощувка. За констатираните нарушения във връзка с купуването на нощувка в стаите за гости и покупката на напитка в ресторанта, били съставени протоколи, връчени на св.З., но последната отказала да ги подпише. Св.Г. чула също така, св.Г. да пита служител в ресторанта на име Б , ако не е закупил нощувка , защо парите му са в тяхната каса. Именно за това и св.Г. си спомня, че била извършена проверка на касовата наличност в ресторанта и така се установила разлика- платените пари от св.Г., които били взети от него обратно, тъй като били служебни пари именно за контролни покупки.

При разпита на св.З. се установи, че тя не е присъствала на извършените контролни покупки в проверените обекти, а когато влязла в ресторанта заварила св.Н. да пише нещо при вече направен опис и констатирана разлика в касовата наличност / 32.00лв./, от които 30.00лв. взел св.Г. като заявил, че са негови. Същата потвърждава, че преди отиването й на мястото на проверката, е получила обаждане от ресторанта и сервитьорката Б.Н. за клиент, който се интересува от стая за гости , защото имали уговорка, при идването на такива клиенти да й се обаждат, а тя да информира фирмата, стопанисваща тези стаи. Св.З. потвърждава, че имало стаи за настаняване в процесният обект „В “, които стрували именно и по 30.00лв. Останалата разлика от 2.00лв. в 4 касовата наличност била обяснена със закупена безалкохолна напитка от проверяващите лица Г. и Г. . Св.З. потвърждава също така, че и пред нея проверяващите от НАП споделили, че им бил даден и ключ от стая №6 след заплащане на нощувката, макар пред нея това да се отричало от Н..

Аналогични са и показанията на св.Т. и Д, които са участвали в процесната проверка като представители на ОДБХ-Б . И тези свидетели установяват и потвърждават, че първи в обекта влезли свидетелите Г. и Г. за да направят контролни покупки. Когато Т. и Д влезли в обекта,а възприели спор за 30.00лв между представителите на НАП и служители в ресторанта.

Като доказателства по делото са приложени цитираните преписи от финансови отчети в провереният обект, цитирани в АУАН, в които не фигурира покупката на услуга „нощувка“ на стойност от 30.00лв. за процесната дата, както и декларация за трудова ангажираност на св.З. в провереният обект към 22.02.2020г. В този финансов отчет обаче е видно, че през 2019г., жалбоподателят е продавал такава услуга именно на стойност от 30.00лв.

Между страните не е спорно, че провереният обект е и категоризиран като за целта е издадено изрично Удостоверение №256/08.10.2019г. , с валидност до 14.01.2024г.

Представена е бележка на л.61 за извършената контролна покупка на безалкохолна напитка от свидетелите по ката в ресторанта на процесната дата и място, като напитката е на стойност от 1.60 лв.

На съда вече е служебно известно съществуването и издаването на Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2019г. на изпълнителния Директор на НАП-С , с която са делегирани правомощия на процесният издател на НП за съставяне на такива санкционни актове по ЗДДС, като това обстоятелство не е и спорно между страните в процеса .

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление законосъобразно е санкциониран жалбоподателят за нарушение по 118, ал.1 от ЗДДС.

5

От една страна обжалованного НП е издадено при спазване на установената за това от закона процедура и от компетентен орган. В АУАН и НП е описан фактически начина на извършване на твърдяното административно нарушение, като ясно и конкретно са дата и място на извършване на деянието, което е описано конкретно и с фактически обстоятелства, посочена е датата на установяването му и доказателствата , с които е установено, направена е и коректна правна квалификация на това нарушение . Двата документа са изготвени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на упълномощено лице въз основа на изрично пълномощно –адв.В.. Ето защо, съдът приема, че обжалваното НП е процесуално законосъобразно.

От друга страна, по делото се ангажираха множество категорични и гласни и писмени доказателства, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 118, ал.1 от ЗДДС, след като на процесната дата /20.02.2020г./ и място / стаи за гости „В “/, находящ се в Б , на ул.“Л “№, стопанисван от „Х “ЕООД /, процесното дружество като регистрирано по ЗДДС лице / това също не е спорно за страните в процеса/, не е регистрирал , чрез издаване на фискален касов бон от регистрирано в провереният обект ФУ или касова бележка от кочан, извършената от него продажба на услуга /„нощувка в стая за гости“/, на стойност от 30.00лв., заплатени в брой от св.Г. в хода на процесната проверка. В тази насока са категоричните показания на очевидците св.Г. и св.Г., както и косвените показания на св.Г., възпирала и паричната сума, връщана на св.Г. след започване на проверката и предоставеният му ключ от стая за такава нощувка в провереният обект. Доказателство за това извършено нарушение от обективна страна са и показанията на св.З., която също потвърждава, че при отиването й на мястото на проверката, чула св.Г. да говори със сервитьорката Н. за даден му ключ от стая за гости и заплатена от него парична сума то 30.00лв., която той взел от констатираната разлика в касовата наличност на ресторанта , намиращ се също на мястото на проверката. В подкрепа на този правен извод и доказателство за извършване на нарушението са и показанията на участвалите в проверката свидетели Д. и Т. и представените копия от финансови отчети към датата на проверката .