Решение № 118 от 02.02.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 103/2026
- Вид
- Решение № 118
- Подписан
- 02.02.2026
- В сила
- 18.02.2026
- Състав
- Росица Шкодрова
Цитирани разпоредби
- чл.174 ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 118 гр. Варна, 02.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. Иванова като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20263110200103 по описа за 2026 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на В. Г. Н. срещу наказателното постановление, с което са наложени административни наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
С жалбата се счита, че са допуснати съществени нарушения на ЗАНН. В нарушение на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, в АУАН и НП не се съдържа ясно и конкретно описание на нарушението. Сочи се, че по време на проверката МПС е било паркирано, с изгасен двигател и не може да се направи категоричен извод, че именно въззивникат Н. е управлявал това превозно средство.Счита се, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
В с. з. въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.
По същество моли съда да отмени НП като поддържа основанията за отмяната му, изложени с въззивната жалба. Претендира разноски.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба се изразява позиция по съществото на делото за потвърждаване на НП и се претендира юрисконсултстко възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 01.06.2025г. екип на сектор ПП ОДМВР Варна, в състава на който влизал св. Х., се движел по ул. „Георги Бенковски“ . На кръстовището в ул. „Пискюлиев“ полицейският автомобил останал на червен сигнал на светофарната уредба. Зад полицейският автомобил се движел автомобил „Рено Канго“ с рег. №***, като на полицейските служители на правило 1 впечатление , че този автомобил се забавя и влиза в една от улиците в непосредствена близост и решили да го последват. Влизайки в улицата видели автомобила паркиран, а до него възприели лице – въззивникът Н..
Въззивникът бил сам, като на полицейските служители направило впечатление напрегнатото му поведение. Тъй като не разполагали с „Дръгтест“, полицейските служители изпробвали въззивникът за наличие на алкохол в кръвна и поискали съдействие от екип на КАТ ПП ОДМВР Врана .
В състава на втория екип влизала св. Ф.. В присъствието на св. Ф. и св. Х., въззивникът Н. отказал да бъде тестван за употреба на наркотици. След отказа бил съставен талон за медицинско изследване.
За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение в съдържанието на който били описани обстоятелствата на извършване на нарушението и била посочена правна квалификация по ЗДП. Въззивникът подписал акта при липса на възражения, като такива не постъпили и впоследствие по административнонаказателната преписка.
Въззивникът Н. не се явил за изследване в указания срок.
На 11.09.2025г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Отказът на въззивника да бъде изпробван посредством техническо средство бил квалифициран като нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП и на осн. чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДП са били наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмените доказателства, приложени по административно наказателната преписка, както и показанията на св. Ф. и св. Х., депозирани в хода на съдебното следствие.
Показанията на св. Ф. и св. Х. са такива на свидетели– очевидци, които пряко са възприели отказ на въззивника Лазаров да бъде изпробван за употреба на наркотици посредством „Дръгтест“.
Св. Х. е очевидец на факта, че автомобилът е бил управляван от въззивника, а и цялостното поведение на въззивника е било на водач на превозното средство- той е бил сам до автомобила, притежавал е ключовете за него, взел е цигарите си от вътрешността му, съдействал е на полицейските служители при проверката и тестването му за употреба на алкохол.
В подкрепа на показанията на свидетелите са и писмените доказателства по делото актът за установяване на административно нарушение, който е годно доказателство, в хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП; талон за медицинско изследване, справка относно 2 неявяването на въззивника за изследване и т.н.
Следва да се отбележи и, че при съставяне на АУАН , а и впоследствие въззивникът не е възразил срещу нито една от констатациите на проверяващите полицейски служители.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДП, като е посочил правилна правна квалификация.
При правилна правна квалификация на деянието, правилно са били определени по вид административните наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС, като същите са с императивно определен размер и не предоставят възможност за прецизиране.
Що се отнася до възраженията , наведени от въззивника с жалбата и поддържани в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
С жалбата се счита, че са допуснати съществени нарушения на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, като в АУАН и НП не се съдържа ясно и конкретно описание на нарушението.
При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати каквито и да било нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да доведат до опорочаване на административно наказателното производство. От обстоятелствената част на АУАН и НП са изводими всички признаци от състава на нарушението, като не възниква съмнение относно фактите, възприети от наказващия орган като обосноваващи конкретните обвинения. При правилно установена фактическа обстановка, правилно са били определени текстовете от ЗДвП, които са нарушени, както и правилно са били определени приложимите санкционни норми.
На последно място се сочи, че по време на проверката МПС е било паркирано, с изгасен двигател и не може да се направи категоричен извод, че именно въззивникът Н. е управлявал това превозно средство.
Подобна позиция не се споделя от състава на съда, като , както вече беше отбелязано по- горе при анализа на доказателствата по делото, категорично и безспорно е доказано, че именно въззивникът Н. е управлявал превозното средство и именно той е лицето, отказало да бъде тествано посредством „Дръгтест“ за употреба на наркотични вещества.
3
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт .
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №25-0819-003771/11.09.2025г. на началник група в ОДМВР Варна , сектор ПП Варна, с което на В. Г. Н. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 2000 лева / 1022,58 евро/ и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 24 месеца на осн. чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА В. Г. Н., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 66,47 евро с левова равностойност 130 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4