Определение № 700 от 31.07.2026, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 700 гр. Шумен, 31.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20263600500254 по описа за 2026 година

Производство по чл.413 ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№4965/9.03.2026г. от ответника по заявлението „У.

ЕАР У. „ Лтд , действащо,чрез пълномощника си адв.К. П. И. против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №629/25.02.2026г. по ч.гр.д.№885/2026г. по описа на ШРС в частта й за разноските за адвокатско възнаграждение за размера над 122.71 евро с включено ДДС. Жалбоподателят излага, че претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение се явявало прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес. Претендира присъждане на заплатената държавна такса за производството.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от К. Я. П. действащ ,чрез пълномощника си адв. Е.

В. А. от АК-Пловдив е депозиран отговор на частната жалба, в който изразява становище за неоснователност на същата.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав констатира, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, поради което частната въззивна жалба подлежи на разглеждане от въззивния съд по реда на инстанционния контрол /арг. от разясненията, дадени в мотивите по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Съобразно разрешението по т. 7 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС по въпроса за приложимостта на чл. 248 ГПК в заповедното производство ОСГТК на ВКС приема, че общият ред на чл. 248 ГПК се прилага от заповедния съд в хипотеза, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски. В случаите като настоящия, както и в случаите на погрешно произнасяне, заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал.

1

1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Разгледана по същество, съдът счита частната жалба за следното: основателна, поради

Производството по ч.гр.д.№ 885 /2026г. по описа на ШРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от К. Я. П. против „У.

ЕАР У. „ Лтд - клон България за сумата от 400 евро обезщетение за отменен полет по Регламент 261/2004, ведно със законната лихва за период от 23.02.2026 г до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 250,00 EUR (двеста и петдесет евро), държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента

Издадена е заповед Рег.№ 629 / 25.02.2026 в полза на заявителя срещу длъжника за горепосочените суми.

Заповедта за изпълнение е надлежно връчена на длъжника на 04.03.2026г.

Длъжникът „У. ЕАР У. „ Лтд , действащ, чрез пълномощника си адв.К. П.

И. е депозирал възражение по чл.414а на Вх.№ 6756/26.03.2026 и е представил доказателства , че е заплатил на 13.04.2026 г. на заявителя сумите в общ размер на 544,57 евро, което включва следното: главница – 400,00 евро, законна лихва – 11,00 евро, държавна такса – 10,86 евро и адвокатско възнаграждение – 122,71 евро.

С определение Рег.№ 1874 / 09.06.2026г. по гр.д.№885/2026г. по описа на ШРС , съдът е обизсилил частично заповед № 629/25.02.2026г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено: Длъжникът У. Е. У. ЦРТ ЕИК: 01-10-140174, седалище и адрес на управление У., Лаурус Офиси, Кьоерстрийт 2/А, сграда Б, Н 1103, Будапеща, да заплати на кредитора К. Я. П. ЕГН: **********, постоянен адрес **********, сумата: 400,00 EUR (четиристотин евро), представляваща главница - Обезщетение за отменен полет по Регламент 261/2004, ведно със законната лихва за период от 23.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 250,00 EUR (двеста и петдесет евро), държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента); С ИЗКЛЮЧЕНИЕ, В ЧАСТТА за разноските, с която е прието адвокатско възнаграждение в размер на: 250,00 EUR; частично за сумата над 122,71 EUR, с включено ДДС до 250,00 EUR.

Към заявлението е представено пълномощно с което заявителя К. Я. П. упълномощава адв. Е. В. А. от АК-Пловдив да го представлява и разписка с която се удостоверява от адвоката ,че е получил от заявителя сумата от 250 евро за адвокатско възнаграждение .

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав счита релевираното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за основателно по следните съображения:

2

В заповедното производство намират съответно приложение всички общи правила по част І от ГПК, в това число и за отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат е прекомерно спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение на насрещната страна да присъди по –нисък размер на разноските в тази им част.

При направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за заплатеното реално възнаграждение от страната на нейния процесуален представител /адвокат/, съдът следва да изхожда отново от посочените критерии по чл.36 ал.3 от ЗАдв. , за да определи дали заплатеното възнаграждение за представителство от адвокат пред съда, съответства на данните за осъществена защита от адвокат по делото. Правната и фактическа сложност на делото се преценява като се отчетат предмета на делото, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съд, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса.

С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е "съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото" преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е "прекомерно" законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговорят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква да познава в детайли този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение, наложено от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл.

78, ал. 5 от ГПК in fine, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен /така определение № 2995 от 13.06.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 991/2024 г. /.

Съгласно даденото задължително тълкуване с решение на СЕС по дело С-438/22, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не обвързват съда . Тези размери могат да служат за ориентир на съда.

Предвид на това възнаграждението следва да бъде определено според предвидените в чл.36 ал.3 от ЗАдв. критерии, към които препраща чл.78 ал.5 от ГПК.

В случая от пълномощника на заявителя е изготвено и подадено заявление по чл.

410 от ГПК, което е по утвърдена бланка. Претендираното вземане представлява обезщетение за отменен полет , чиято регламентация и правопораждащ фактически състав не обосновава фактическа и правна сложност на делото. При съобразяване на предмета на производството /заповедното производство е уредено като формално/, вида и количеството на действително извършената от адвоката работа и ниската фактическа и правна сложност на делото и останалите критерии по чл.36 ал.3 от ЗАдв., се налага извод, че заявителят не обосновава наличието на предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер от 250 евро. Релевираното възражение за прекомерност е основателно, поради което 3 обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, в която в полза на заявителя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 122.71 евро с включено ДДС.

С отговора на частната жалба се претендират направени разноски от ищеца за държавна такса, което искане независимо от изхода на спора следва да се отхвърли.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК разноски се присъждат с окончателния акт по делото. От систематическото тълкуване на нормата на чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 от ГПК следва, че актът, който приключва производството е актът, с който искът се уважава или отхвърля, респективно се прекратява производството по иска, доколкото отговорността за разноски възниква само в тези три случая. Нормите, уреждащи юридическа отговорност не могат да се прилагат по аналогия или да се тълкуват разширително, откъдето следва, че актът, с който приключва производството по разноските, какъвто е и процесния, е извън приложното поле на чл. 81 от ГПК . Настоящото производството не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски и интересът е материален, но не е самостоятелен предмет на защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в производството относно разноските.

Водим от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК Рег. №629/25.02.2026г. по ч.гр.д.№885/2026г. по описа на ШРС, в частта, в която в полза на заявителя К. Я. П. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 122.71 евро до присъдения размер от 250 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4