Определение № 6 от 02.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Пловдив, 02.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502974 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по частна жалба на ищцата по спора Т. З. Б., ЕГН – ********** срещу Определение № 8487 от 26.07.2023 г., пост. по гр.д.14 833/2022 г. по описа на РС – Пловдив, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 130 от ГПК – недопустимост на предявените искове.

Обжалва се от адвокат Г. Я. К. в качеството му на адвокат на ответника Х. С. К. по чл. 38 ал. 1 от ЗА и постановеното по първоинстанционното дело Определение № 11 570/11.10.2023 г., с което на основание чл. 248 от ГПК съдът е допълнил обжалваното прекратително Определение № 8487 от 26.07.2023 г. в частта за разноските, като е присъдил на адвокат К. на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждение в размер на 400 лв. – от претендирано такова 2 627, 93 лева.

Частната жалбоподателка поддържа оплаквания за неправилност и искане за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на първоинстанционния съд за разглеждането на спора по същество.

Ответниците по частната жалба и по исковете са депозирали отговори за неоснователност на частната жалба.

Частният жалбоподател адвокат К. поддържа, че присъденото му възнаграждение е в пъти по ниско от установеното с Наредбата по чл. 36 от ЗА минимално адвокатско възнаграждение за конкретния случай и тъй като установените с казаната наредба минимални възнаграждения са задължителни за съда, моли настоящата инстанция да му присъди процесното в претендирания размер от 2 627, 93 лева. Счита, че районният съд е следвало да му се присъди адвокатско възнаграждение и за въззивното частно гражданско производство по ч.гр.д. № 1370/2023 г., по което с Определение от 31.05.2023 г. е отменено първо постановеното от районния съд прекратително определение № 2626/02.03.2023 г. и делото върнато на районния съд, като е посочено че въпросът за разноските ще се разреши при решаване на делото по същество или при повторното прекратяване на производството.

От ищцовата страна – ответник по тази частна жалба, е депозиран отговор за нейната неоснователност.

Съдът установи следното:

1

Частната жалба на Б. е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.

Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по предявени от частната жалбоподателка срещу Е. Я. Я., ЕГН – ********** и Х. С. К., ЕГН – ********** обективно субективно съединени искове както следва:

1/ За прогласяване за нищожен на договор за покупко – продажба, изповядан с н.а. № 29 от 23.12.2015 г., том V, рег. № 6450, н.д. № 781/2015 г. по описа на нотариус Бистра Тонева, сключен между „ Сифер „ ООД като продавач и Е. Я. Я. като купувач с предмет недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив – самостоятелен обект в сграда / Ателие /, ведно с принадлежности, подробно описан;

2/ За признаване за установено че ответникът Е. Я. Я. не е собственик на имота, предмет на казания договор за покупко-продажба – поради нищожността на договора;

3/ За признаване за установено, че ответникът Х. С. К. – закупил имота от ответника Е. Я. Я. с договор за покупко – продажба, обективиран в н.а. № 167 от 23.03.2017 г., том I, рег. № 1604, н.д. № 149/2017 г. по описа на нотариус Бистра Тонева, също не е собственик на имота - поради това, че прехвърлителят му не е придобил правото на собственост, съответно не може да го отчужди.

Исковете се основават на следните твърдения:

Между ищцата и „ Сифер „ООД бил сключен на 14.09.2010 г. Договор за възлагане на строителство и предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот;

Между ищцата, „ Сифер „ ООД и ответникът Е. Я. Я. бил сключен на 18.12.2015 г.

Договор за субективна новация, по силата на който ищцата била заместена в правата и задълженията си като купувач по предварителния договор за покупко - продажба и като възложител по договора за строителство от ответника Е. Я. Я.;

За това заместване - договора за субективна новация, ищцата не е давала съгласие и същият не е подписан от нея – установено с влязла в сила присъда / решение от 20.06.2019 г. по нахд 3256/2019 г. на РС – Пловдив /, с която Е. Я. Я. е признат за виновен в престъпление по чл. 316 вр. чл. 309 ал. 1 от НК - за това, че на 23.12.2015 г. съзнателно е използвал неистински частен документ / казания договор за субективна новация от 18.12.2015 г. /, пред нотариус по н.а. № 29, от 23.12.2015 г., том V, рег. № 6450, н.д. № 781/2015 г. по описа на нотариус Бистра Тонева, за да докаже, че е изменено някое право, а именно, че Е. Я. встъпва в правата на Т. З. Б. като купувач/възложител по предварителен договор за покупко – продажба и договор за възлагане на строителство от 14.09.2010 г., сключен между Б. и „ Сифер „ ООД като обещател/изпълнител;

На 23.03.2017 г., с договор за покупко-продажба, изповядан с н.акт № 167, том I, рег.

№ 1604, н.д. № 149/2017 г. по описа на нотариус Бистра Тонева ответникът Я. прехвърлил собствеността върху имота на ответника Х. С. К..

На база тази фактическа обстановка ищцата поддържа, че с договора за покупкопродажба по н.а. № 29 ответникът Я. е придобил имота вследствие извършено от него престъпление, което обосновава извод, че този договор е нищожен в нарушение на закона, както и при липса на съгласие от нея Я. да я замести като страна по предварителния договор и на това основание да придобие правото на собственост върху имота - основания за нищожност по чл. 26 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Отрицателните установителни искове, че ответниците не са собственици на имота са обусловени от иска за прогласяване на нищожността на договора за покупко-продажба по н.акт № 29 – нищожният договор не съставлява годно основание купувачът по него Я. да придобие правото на собственост, съответно да отчужди това право и втория ответник К. да го придобие чрез сключения 2 между двамата договор за покупко-продажба по н.а. № 167.

Поддържа да има правен интерес от така предявените искове, тъй като брани свое материално право върху имота или възможност да придобие такова право. Конкретно, че като купувач по предварителния договор за покупко-продажба на процесния имот тя е щяла да придобие правото на собственост върху него, ако не бе извършено от ответника Я. казаното престъпление, тъй като предварителния договор за покупко-продажба е щял да приключи с окончателен такъв с купувач ищцата. Така, отричайки по съдебен ред правото на собственост на ответниците върху процесния имот, тя защитава своето право и възможност да придобие собствеността върху същия.

За да прекрати производството по делото поради недопустимост на исковете, районният съд е приел липса на правен интерес. За този си извод е изложил мотиви, че такъв за ищцата като трето лице по отношение на атакувания договор за покупко- продажба не е налице, тъй като същият не засяга правната й сфера - дори и същият да бъде прогласен за нищожен за ищцата не би възникнало нито право на собственост върху имота, нито друго нейно вещно право върху същия доколкото предварителния договор за покупко – продажба на имота между нея и Сифер ООД не поражда вещно – правни последици. При липса на такива права върху процесния имот за ищцата, съдебното решение, дори и с постановен положителен за нея резултат по предявените искове, не би защитило съществуващо нейно право, нито би имало за правна последица неговото възникване. Евентуалната нищожност на договора за покупко - продажба между Сифер ООД и първия ответник, както и отричането на правото на собственост и на двамата ответници би породило благоприятни правни последици единствено в правната сфера на продавача „ Сифер „, ООД, а иск по чл.

19 ал. 3 от ЗЗД срещу дружеството от ищцата в качеството й на купувач по предварителния договор не е предявен като съединен с предявените установителни искове. Отделно от това, съдът е приел, че ищцовите твърденията за нищожност - извършено престъпление, изразяващо се в съзнателно използване на неистински документ / договора за субективна новация /, както и липса на съгласие за заместването й като страна по предварителния договор за покупко-продажба и за строителство посредством казания неистински договор за субективна новация, не осъществяват възведените основания за нищожност на договора за покупко – продажба между „ Сифер „ ООД и първия ответник по чл. 26 ал. 1, предл. 1 / противоречие със закона / и ал. 2, предл. 2 / липса на съгласие / от ЗЗД, както и каквото и да е друго основание от установените в закона за нищожност/унищожаемост на този договор.

Защото същите касаят договора за субективна новация, който - макар и във връзка с предварителния договор за покупко-продажба и строителство и последващия ги окончателен договор по н.а. № 29, е самостоятелен договор, който не е елемент от фактическия състав на договора за покупко-продажба.

В частната жалба се поддържат оплаквания, че с изложените в прекратителното определение мотиви досежно наличие/ неналичие на твърдяните основания за нищожност във връзка с наведените за тях факти и обстоятелства съдът се е произнесъл по исковете по същество, което е недопустимо. Настоява да е налице правен интерес от исковете, тъй като чрез отричане правото на собственост на ответниците, тя брани своето право на купувач по предварителния договор и възможността си в това качество да стане собственик на имота което нейно право е отречено от първия ответник чрез извършеното от него престъпление.

Изцяло в прерогативите на ищеца е преценката как да защити това свое накърнено право – чрез положителен установителен иск че е собственик на имота или отрицателен такъв – че ответниците не са собственици. Тя е избрала втория и видно от отговорите на ответниците е, че същите оспорват правото й на собственост върху имота и този спор сам по себе си обосновава извод, че е активно материално легитимирана да се намеси в правната им сфера, още повече че вторият ответник ползва имота и отказва да й го предаде. Счита, че съдебното решение по исковете има преюдициално значение за признаване и упражняване на 3 самостоятелни материални нейни права, в случая правото й да придобие собствеността върху имота. Счита за неправилен извода на съда, че правото на собственост върху имота в случая може да придобие единствено чрез евентуално успешно провеждане на иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, тъй като само отричането на правото на собственост на ответниците не е достатъчно за неговото възникване, респ. за наличие на възможност то да възникне – при евентуално решение за уважаване на исковете.

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост както на отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 от ГПК, така и на иск за нищожност на договор на основание чл. 26 от ЗЗД, когато ищецът е трето за договора лице – какъвто е настоящия случай. Наличието на правния интерес е изцяло в доказателствена тежест на ищеца.

Правен интерес за частната жалбоподателка - ищца от така предявените искове в случая не се установява – както правилно е приел районния съд, чиито мотиви в тази насока настоящата инстанция напълно споделя. Ищцата не е собственик на имота и няма да придобие правото на собственост върху него при евентуално съдебно решение за уважаване на исковете, отричащи правото на собственост на ответниците. Защото това съдебно решение няма да има правната последица да трансформира предварителния договор за покупко –продажба между ищцата и „ Сифер „ ООД в окончателен и така да породи право на собственост за нея. Ищцата не брани и фактическо състояние, което да е нарушено от ответниците или което би имало за последица да я направи собственик на имота за в бъдеще на оригинерно основание или по силата на закона. По собствените й твърдения, имотът е бил във владение на първия ответник до отчуждаването му от него на втория ответник, който го владее и понастоящем и отрича претенцията й да е собственик.