Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1731 от 09.11.2023, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1437/2023
Вид
Протокол № 1731
Подписан
09.11.2023
В сила
09.11.2023
Състав
Цветанка Вълчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 166 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 30 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.535 и сл. · Търговски закон

ПРОТОКОЛ

№ 1731 гр. Пазарджик, 07.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220101437 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:16 часа се явиха:

Ищецът Д. Т. К., не се явява, редовно призован на посочения по делото съдебен адрес. За него се явява адв. М. П., редовно упълномощена да го представлява от днес.

Ответниците С. А. С. и С. Х. С. се явяват лично, редовно призовани и с адв. В., редовно упълномощен да ги представлява, с пълномощно приложено по делото.

Съдът докладва постъпилата по делото молба от ищеца с вх. № 26067/07.11.2023 г., с която заявява, че оттегля пълномощното на адв. М. за процесуално представителство по делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото от фактическа страна.

АДВ. П.: Поддържам подадената искова молба. Да се приложи към настоящото дело ч.гр.д. № 247/2023 г. на РС – Пазарджик. Да се приеме 1 постъпилата преписка от РУ – Септември. По доклада възразявам по допускането на двама свидетели на ответниците, предвид визираното в чл.

164, ал. 1, т. 3 и т. 6 - недопускане на свидетели за суми над 5000 лева, както и че записа на заповед е подписан от ответниците, който е частен документ.

Те всъщност оспорват съдържанието по изложени обстоятелства в отговора.

Да се остави без уважение искането на ответниците за представяне на доказателства за доходите на доверителя ми за последните 10 години и изискване на такава справка, тъй като самите ответници в отговора на исковата молба заявяват, че нито те, нито синът им, са получили сумата по записа на заповед. Във връзка с твърдението на ответниците, че записа на заповед е подписани под страх, моля да бъде допуснат свидетеля Л. Н. М., пред който е подписана записа на заповед и който ще установи кой, кога и как е подписал записа на заповед.

АДВ. В.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен отговор. Представям Ви договор за кредит, който е описан в отговора, но очевидно сме пропуснали да го представим още с отговора. Касае се за технически пропуск, затова го представям сега. По отношение на наведените твърдения и оспорвания в днешното съдебно заседание, моля да приемете, че тук се касае за оспорване на записа на заповед и свързаното с него правоотношение и когато се отнася до твърдения и възражения, респ. с оспорвания, свързани с казуално правоотношение, то в такъв случай когато се оспорва каузалното правоотношение са допустими всички доказателствени средства и доказателства по ГПК, тъй като се открива особен тип оспорване в процеса. От друга страна, считам, че свидетелите не само са допустими и относими, но и на друго основание. В случая се касае за сума, която ние твърдим, че дори да е дадена такава сума, тя не надхвърля 3000 лв. Така че, дори от тази гледна точка свидетелите са допустими. Оспорвам искането за допускане на свидетел за това дали отношенията между ищеца и ответниците са протекли в съпътствие на страх и заплахи, поради което искането, което е направено да се разпита свидетел касае фактическото подписване на записа на заповед. Както ние сме описали в отговора на исковата молба, тук се касае за отношения, предхождащи подписването на записа на заповед, предхождащи фактическото му подписване. В случай, че бъде допуснато това искане, аз отправям реципрочно искане за свидетел по отношение на това как е станало подписването на записа на заповед и при какви обстоятелства. По 2 отношение на възраженията за исканията ни в т. 4 и т. 5 от отговора ни, а именно за представяне на данни за доходите на ищеца, считам, че е основателно. Неправилно и неоснователно се твърди от представителя на ищеца, че понеже ответниците твърдят, че не дължат парите, няма нужда от искането на тези доказателства. Напротив, считам, че след като именно предмет на делото е твърдяна дадена сума в заем, то следва да се установи на първо място, ищецът имал ли е тази сума да я даде на ответниците. И това, че ние твърдим, че не се дължат тези суми на посочените основания, това не изключва правото, а според мен и задължението, да се изследва въпросът ищецът, след като твърди, че е дал едни пари, дали всъщност те са били в неговия патримониум. В този смисъл считам, че тези искания са релевантни, допустими и относими и моля да се допуснат от съда.

АДВ. П.: Не твърдя каузално правоотношение. Ответниците се домогват да установят заемни отношения, а аз не твърдя каузално правоотношение.

АДВ. В.: Ние го твърдим. Ние твърдим, че са дадени пари в размер максимално на 3000 лв., но те са изплатени. Твърдяното каузално правоотношение е между ищеца и сина на ответниците, които впоследствие, предвид случилото се, това което сме описали фактически действия по изискването на тези пари, майката и бащата на А., съответно ответниците, се задължават заедно с А. да заплатят тези пари. Оттам се стига до подписване на документи между г-н К. и ответниците по делото, тъй като те поемат ангажимента да покрият задълженията на сина си, под страх да не се случи нещо на семейството им. Както един родител действа в рамките на опасност да защити децата си, както те са направили. Оттам те стават страна по определени отношения с ищеца. Договорът за заем, който ние твърдим, че е в размер на максимум от 3000 лв., които твърдим, че са изплатени. Дадени са пари на А. в размер на 3000 лв. Родителите де факто се задължават и заместват сина си в правоотношението, за което и г-н К. е бил съгласен, тъй като е приел изпълнение именно от тях. Свидетелите ще установяват обстоятелствата в отговора на исковата молба. Това какви са били отношенията между сина на ответниците - А., впоследствие случая как се развива, за да се задължат родителите и ответници в настоящото производство. Предаването на сумата от 3000 лв. – главница, както и последващи пари, които са давани, с цел ликвидиране на проблема. Няма да 3 установявам договорни отношения за над 5000 лв. Отношението е за 3000 лв.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

В подадената искова молба се твърди, че по силата на Запис на заповед от 12.09.2022г. издателят на записа на заповед С. А. С. се е задължил да заплати на ищеца сумата от 110000.00 лева. Записът на заповед е авалиран от С. Х. С.. Записът на заповед е платим на предявяване. Записът на заповед е предявен за плащане лично на издателя и на авалиста на 17.01.2023г. Сумата в размер на 110 000.00 лева не е върната от длъжника и авалиста и до настоящия момент.

Твърди се, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК на 23.01.2023г., въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 247/2023г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик и по което е издадена Заповед № 165/31.01,2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която ответниците по настоящото дело са осъдени да заплатят солидарно на заявителя /ищец в настоящото производство/, сумата от 10 000лв., представляваща главница, частично от цялата сума от 110000лв., дължима по Запис на заповед от 12.09.2022г., ведно със законната лихва за период от 23.01.2023г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 200лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 780лв.

Твърди се, че вземането произтича от Запис на заповед от 12.09.2022г. с издател С. А. С., авалиран от С. Х. С., издаден за сумата от 110000лв., предявен на плащане на 17.01.2023г.

Сочи се, че с молба вх. № 01196/02.02.2023г. по описа на ЧСИ Г. С. per.

№ 885 от регистъра на КЧСИ, било образувано изпълнително дело № 20238850400065 срещу С. А. С., ЕГН ********** и С. Х. С., ЕГН ********** - солидарни длъжници.

Сочи се, че след връчване на покана за доброволно изпълнение, ведно с приложената заповед за изпълнение са постъпили писмени възражения от длъжниците по реда на чл.414 от ГПК.

4

Настоящият иск се предявява съгласно дадените указания и в дадения едномесечен срок с Определение № 732/23.03.2023г., постановено по ч.гр.д.

№ 247/2023г. по описа на PC-Пазарджик.

Твърди се, че е налице валидно вземане по Запис на заповед от 12.09.2022г., издаден от С. А. С., ЕГН **********, подписан лично от същия в полза на взискателя за сумата от 110 000лв., авалиран от С. Х. С., ЕГН **********, предявен им лично на 17.01.2023г.

Твърди се, че представеният документ запис на заповед съдържа всички изискуеми реквизити в съответствие с разпоредбата на чл.535 и сл. от ТЗ.

Същият е валиден и редовен от формална страна. Документът съдържа наименованието „запис на заповед”, неотменно и безусловно обещание от страна на издателя С. С. и авалиста С. С. да платят на предявяване определената в записа на заповед сума от 110 000лв. Обозначено е място на плащане и място на издаване. Вписано е името на лицето, на което или на заповедта, на което трябва да се плати. Посочени са дата и място на издаване на записа на заповед - 12.09.2022г. в с.Ветрен, ул. "******. Документът носи подпис на издателя и авалиста. От изложеното е видно, че представеният запис на заповед, като основание за издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и удостоверява по безспорен начин подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците.

Посочена е банкова сметка, по която сумата - предмет на настоящата претенция може да бъде платена.

Искането към съда е да приеме за установено по отношение на С. А. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Ветрен дол, общ. Септември, обл.

Пазарджик, ул “****** и С. Х. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.

Ветрен дол, общ. Септември, обл. Пазарджик, ул. "******, че дължат солидарно на Д. Т. К., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Ветрен дол, общ.

Септември, обл. Пазарджик, ул. "******, сумата от 10 000лв., представляваща главница, частично от цялата сума от 110 000лв., дължима по Запис на заповед от 12.09.2022г., ведно със законната лихва за период от 23.01.2023г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 200лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 780лв., което вземане е присъдено със Заповед № 165/31.01.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от Г11К по ч. гр. дело № 247/2023г. по описа на 5

Районен съд гр.Пазарджик.

Претендират се направените съдебно-деловодни разноски настоящото производство и тези, направени в заповедното производство. по

Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

Направено е доказателствено искане - за прилагане на заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците, чрез пълномощника им адв. В., с който оспорват иска както по основание, така и по размер, оспорват дължимостта на сумата, както и твърденията на ищеца в исковата молба.

Счита се, че представения Запис на заповед не е редовен от външна страна и не предпоставя редовно изискуемо вземане.

Твърди се, че съществува каузално правоотношение помежду им, във връзка с което и като обезпечение на същото е издадения Запис на заповед, а именно сключен Договор за заем.

Твърди се, че през лятото на 2022 г. ищецът дошъл в дома на ответниците в с. Ветрен дол, общ. Септември, обл. Пазарджик, ул. „****** и им казал, че е дал в заем сумата от 3000 лв. на сина им А. С., а той не му ги връщал, като предвид уговорките им и за няколко дни сумата била станала 8000 лв. Ситуацията била напрегната, те се страхували за живота и здравето на сина им А. С., както и за техните, понеже Д. К. бил много агресивен и ги заплашвал постоянно. Д. К. настоявал ответниците да изтеглят кредит и да му се издължат. Така ответниците взели решение да изтеглят кредит, за да върнат вместо сина им дължимата сума от 8000 лв. Така на практика, заместили в правоотношението сина си и се задължили да изплатят сумата вместо него.