Решение № 260 от 01.10.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Бургас, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100600889 по описа за 2025 година , за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивни жалби от подсъдимия по НОХД № 1469/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас - М. Ц. Х. с ЕГН: **********, лично и чрез служебния му защитник адв. Данаил Средков от АК – Бургас, против Присъда № 83 от 21.05.2025 г., постановена по същото дело.

С присъдата подсъдимият Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което при условията на чл. чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. С присъдата съдът е уважил предявения срещу Х. граждански иск, като го е осъдил да заплати на гражданския ищец Е. К. сумата от 183 лева. Най-накрая с присъдата районният съд е осъдил подс. Н. да заплати сторените в досъдебното производство разноски, както и дължимите държавни такси.

С подадената лично от подсъдимия Х. въззивна жалба се твърди, че в 1 първоинстанционното производство му е била ограничена възможността да заплати невъзстановените имуществени вреди и да сключи споразумение.

Допълва се, че наложеното наказание е завишено и не отговаря на извършеното престъпление, както и че в последните 5 години не е извършвал други престъпления. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на първата инстанция за приложение на чл. 381, ал. 1 НПК.

С въззивната жалба, подадената от подсъдимия Х., чрез неговия служебен защитник – адв. Средков – БАК, се иска изменение на първоинстанционната присъда, чрез намаляване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ от 4 години на 1 година и 6 месеца. Твърди се, че районният съд не е отчел в нужната степен ниската стойност на невъзстановените вреди и направеното от подсъдимия признание.

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от адв. Средков – БАК, в което доводите за завишен размер на наказанието се поддържат и развиват.

Посочва се, че неправилно РС се е позовал на минималния размер на пенсията в страната, а е следвало да вземе предвид размерът на минималната работна заплата, който е по-обективен и който намира опора в съдебната практика. На тази база защитникът достига до извод, че наказанието се явява несъразмерно тежко, доколкото се касае за типичен случай на кражба, без да са налице данни за бруталност или безцеремонност и без да са нанесени наранявания на пострадалата. Поддържа се искането за определяне на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца.

В закрито заседание на 11.07.2025 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В пледоарията си пред въззивния съд представителят на ОП-Бургас счита, че атакуваната присъда е законосъобразна, обоснована и правилна, поради което и следва да се потвърди изцяло. Застъпва, че правилно РСБургас е оценил отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и имайки предвид завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца – правилно е определил размера на наказанието.

Гражданският ищец – Е. К. се явява лично, като заявява, че това което е изживяла е достатъчно и няма какво да добави.

2

Защитникът на подсъдимия – адв. Средков – БАК заявява, че поддържа жалбите и допълнението по изложените в тях доводи. Допълва, че по-голямата част от щетите са възстановени, подсъдимият е съдействал на разследването и е признал вината си, поради което и наложеното наказание е прекомерно тежко. Иска изменение на първоинстанционната присъда и намаляване на наложеното наказание.

Подсъдимият М. Х. заявява, че има ****************. Оправдава поведението си с употреба на алкохол и подвеждане по негов роднина. Също иска размерът на наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде намален. В предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че съжалява за постъпката си и иска прошка от пострадалата.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбите и допълнението‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, поради следните съображения:

В хода на проведеното на 21.05.2025 г. разпоредително заседание пред РС-Бургас подсъдимият заявил, че желае делото да протече по реда на диференцираната процедура на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Първоинстанционният съд, съобразявайки разясненията дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, възприел направеното самопризнание, като с надлежно определение обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въззивната инстанция констатира, че събраният в досъдебното производство доказателствен материал в действителност изцяло подкрепя направеното от подсъдимия ясно и изрично самопризнание, поради което правилно и законосъобразно районният съд, при излагане на мотивите си към постановената присъда, се е ръководил от правилото на чл. 373, ал. 3 НПК и е приел за осъществени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.

Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона 3 правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и в съответствие с правилата на диференцирана процедура по Глава 27 НПК, поради което и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.

Въззивният съд на основание чл. 314 НПК дължи направата на собствен доказателствен и правен анализ. При този доказателствен анализ и по собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав, прие следната фактическата обстановка:

Подсъдимият М. Ц. Х. с ЕГН: ********** е роден на ******** г. в гр.

С.. Той е ***, *** гражданин, с адрес: гр. Сливен, ул. *** № ***, *******************. Х. *************, ***, и ***************.

Подсъдимият е многократно осъждан предимно за престъпления срещу собствеността с общо 17 съдебни акта, първият от които е в сила от 25.02.2011 г., когато той е бил едва на 17 години. След извършване на процесното деяние - на 21.03.2025 г. спрямо него е влязла в сила още една присъда за извършена на 11-13.04.2023 г. квалифицирана кражба (което категорично оборва твърдението му, че в последните 5 годни не е извършвал престъпления).

Справката за съдимост на Х. е с голям обем, поради което и съдебният състав би бил изправен пред предизвикателство да пресъздаде в настоящото решение всичките му осъждания и за това ще се ограничи само до посочване на тези, които са цитирани в обвинителния акт и които са били преценени от прокурора, като обосноваващи наличието на квалифициращото обстоятелство „опасен рецидив“. По НЧД № 717/2017 г. на ОС – Сливен, в сила от 16.01.2018 г. на Х. било наложено едно общо най-тежко наказание измежду тези по НОХД № 94/2017 г. на РС – Сливен и НОХД № 699/2017 г. на ОССливен, в размер на 1 година „Лишаване от свобода“. Наказанието Х. изтърпял на 22.06.2018 г. По НОХД № 481/2020 г. на PC - Сливен, в сила от 22.07.2020 г. на Х. било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което той изтърпял на 05.01.2021 г.

4

Свидетелката Е. К. (** г.) живеела сама в къща, находяща се в гр. Бургас, кв. „***“, местност „***“. Вечерта на 22.12.2024 г. свидетелката К. се намирала в дома си, като не се чувствала добре. Около 20:30 часа взела медикаменти за успокоение и легнала да си почине, след което заспала.

Същевременно подсъдимият и непълнолетният му *** – св. Ц. С. Х., решили да влязат в дома на К. и да отнемат вещи от там. Към 21:30 часа подсъдимият Х. счупил стъкло на входната врата и през образувания отвор се пресегнал и отключил входната врата с ключа, поставен от вътрешната й страна.

Свидетелката К. се събудила от шум в дома й. Станала от леглото и забелязала подсъдимия. Опитала се да му се противопостави, но не успяла Подсъдимият забелязал дамската чанта на К. и взел от нея сумата от 150 лева. Подсъдимият видял, че в хола свидетелката държи стекове с цигари „Карелия 100 мм“. Взел един стек, отворил го и от него взел 6 кутии цигари и напуснал дома на пострадалата, като преди това взел и мобилния телефон на К. - марка „Xiomi”, модел „Redmi 9Т”, както и - 1 бр. златен дамски синджир, проба 585, 14 карата. Понеже телефонът на св. К. бил отнет – тя не успяла да се свърже с органите на полицията същата вечер, а подала сигнал на 23.12.2024 г. Било образувано досъдебно производство № 3388-751/2024 г. по описа на 05 РУБургас.

На 23.12.2024 г. подсъдимият Х. продал отнетия телефон на св. Т. К. в гр.

Сливен. Тя на свой ред го препродала на св. А. М., също от гр. Сливен, която го предала доброволно за нуждите на образуваното разследване. На същия ден - 23.12.2024 г. в гр. Сливен подсъдимият Х. заложил златния синджир за сумата от 460 лв. в заложна къща със служител св. И. К.. Съставен бил заложен билет от същата дата. По-късно заложеният златен синджир бил откупен от св. Б. Б. /роднина на подсъдимия Х./, който в последствие на 27.12.2024 г. го предал доброволно за нуждите на разследването. Мобилният телефон и златният синджир били върнати на пострадалата К.. От заключението на назначената в хода на разследването съдебно-оценителна експертиза се установило, че 1 бр. мобилен апарат, марка „Xiomi”, модел “ Redmi 9Т” е на стойност 156,00 лв. /сто петдесет и шест/ лева; 1 бр. дамски синджир е на стойност 600 лв. /шестстотин/ лева и 6 бр. кутии цигари, марка „Карелия 100 мм“ са на обща стойност 33 лв. /тридесет и три/ лева. Общата стойност на отнетите вещи и пари е в размер на 939 лв.

На 28.12.2024 г. Х. бил привлечен в качеството на обвиняем за 5 извършеното престъпление, като в последвалия разпит заявил, че съжалява за извършеното, но не желае да дава обяснения. На 11.04.2025 г. бил проведен втори разпит на обвиняемия, в който той заявил, че съжалява за случилото се и желае да възстанови сумата от 183 лева. Други обяснения не дал, нито реално възстановил сумата, включително и към настоящия момент.

Горната фактическа обстановка въззивната инстанция, подобно на РСБургас, прие за безспорно установена на база на направеното от подсъдимия Х. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание, подкрепено изцяло от доказателствения материал, събран в хода на производството, а именно :

Гласните доказателствени средства – показанията на св. Е. К. (л. 28-29 и л. 44 от ДП); св. Ц. Х. (л. 32 от ДП); св. И. К. (л. 34 от ДП); св. Б. Б. (л. 37 от ДП); св. Т. К. (л. 68 от ДП) и св. А. М. (л. 69 от ДП).

Писмените доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум (л. 21-27 от ДП); протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум (л. 41-43 от ДП); протокол за разпознаване на лица, ведно с фотоалбум (л. 45-47 от ДП) и протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум (л. 88-90 от ДП).