Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 130 от 06.08.2026, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно търговско дело 103/2026
Вид
Определение № 130
Подписан
06.08.2026
В сила
06.08.2026
Състав
Илияна Тодорова Балтова, Радостина Костова Калиманова, Кремена Илиева Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл. 245, ал. 3, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 249 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 396 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 130 гр. Бургас, 06.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Радостина К. Калиманова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно частно търговско дело № 20262001000103 по описа за 2026 година С разпореждане № 260005/13.05.2026 година, постановено по търг. дело № 40/2015 година по описа на Окръжен съд - Ямбол, е издаден обратен изпълнителен лист в полза на молителите - ответници К. Д. К., ЕГН ********** и С. Т. К., ЕГН **********, срещу ищеца по делото - „Юробанк България“ АД, за сумата 3 208.12 евро - платени разноски по изп. дело № **5 година на ЧСИ И.Х. с взискател „Юробанк България“ АД, които са били предмет на изп. дело № **5 година на ЧСИ Д.Д., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2025 година до окончателното изплащане на сумата, като е оставена без уважение молбата на ответниците за издаване на обратен изпълнителен лист за разликата над сумата 3 208.12 евро до претендираната сума от 4 953.83 евро.

Против така постановеното разпореждане е постъпила частна жалба вх. № 260185/18.06.2026 година на Окръжен съд - Ямбол от „Юробанк България“АД, ЕИК 000694749, чрез адв. Г. И. - САК, преупълномощен от Адвокатско дружество „Варадинов и партньори“, представлявано от адв. Явор Варадинов - САК. Оспорва се наличието на предпоставките за издаване на обратен изпълнителен лист по реда на чл. 245, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

Възразява се, че в настоящия случай по делото е постановено решение № 260002/14.02.2022 година, с което искът с правно основание чл. 422 от ГПК е уважен в цялост по отношение на предявените вземания за главница и договорни такси, като е отхвърлен частично единствено този за договорни 1 лихви, където претендираният размер от 23 092.71 швейцарски франка е уважен до размера от 15 556.61 швейцарски франка. Твърди се, че въз основа на сключена между страните по делото писмена спогодба, депозирана от тях в срока за обжалване на решението, същото е обезсилено с определение № 260036/21.06.2022 година на Окръжен съд - Ямбол, производството по делото е прекратено, а с определение № 260060/17.10.2022 година по делото издадените в рамките на заповедното ч.гр.д. № 843/2015 година по описа на Районен съд - Ямбол заповед № 524/20.04.2015 година и изпълнителен лист от 21.04.2015 година са обезсилени. Въвеждат се доводи, че не са налице нито една от хипотезите, предвидени в ТР № 4/2013 година по тълк. дело № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС. Акцентира се, че според чл. 2, ал. 4, изречение последно на допълнителното споразумение от 29.04.2022 година, длъжниците изрично се съгласяват, че всички дължими такси във връзка с прекратяване на изп. дело № **5 година на ЧСИ И.Х., ще са изцяло за тяхна сметка. Твърди се, че процесната сума е именно за тези такси, които длъжниците не са погасили доброволно и заради чието събиране е образувано изп. дело № **5 година на ЧСИ Д.Д.. Инвокира се умишлена и насочена злоупотреба с права.

Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане.

Частната жалба е връчена на насрещната страна, която в законоустановения срок не е представила отговор по нея.

Депозирана е и частна жалба вх.№ 260161/21.05.2026 година от К. Д.

К., ЕГН ********** и С. Т. К., ЕГН **********, против разпореждане № 260005/13.05.2026 година, постановено по търг. дело № 40/2015 година по описа на Окръжен съд - Ямбол в частта, в която е отхвърлено искането им за издаване на обратен изпълнителен лист за разликата над сумата 3 208.12 евро до претендираната сума от 4 953.83 евро. Поддържа се необоснованост, неправилност и немотивираност на разпореждането в обжалваната му част.

Въвеждат се оплаквания, че по търг. дело № 40/2015 година по описа на Окръжен съд - Ямбол не е извършена задължителната проверка по чл. 7, ал. 3 от ГПК на договор за потребителски кредит № * * година. Твърди се, че претендираната сума представлява присъщи разноски на взискателя „Юробанк България“АД, а ЧСИ Х. не действа на собствено основание, тъй като същата не е кредитор на частните жалбоподатели. Сочи се, че няма данни банката изрично да е оттеглила възлагането на правата си по събиране на 2 вземането си, въпреки отказа от иска си по търг. дело № 40/2025 година и обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист. Твърди се, че изпълнението по изп. дело № **5 година на ЧСИ Х. е спряно. Настоява се, че разноските и по двете изпълнителни дела - това на ЧСИ Х. и на ЧСИ Д.Д. следва да бъдат за сметка на Банката - взискател.

Моли се за отмяна на разпореждането в обжалваната му част и връщане на делото с указания за издаване на изпълнителен лист и за претендираната разлика.

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Юробанк България“АД, чрез адв. Г. И. - САК, с който се оспорва не само правото на частните жалбоподатели да претендират включването в издадения в тяхна полза обратен изпълнителен лист на платените от тях задължения по изп. дело № **5 година на ЧСИ Д.Д., но и изобщо правата им да се снабдят с изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3, изр. второ от ГПК.

Моли се за оставяне на частната жалба без уважение.

Настоящият състав намира, че частните жалби са подадени в законоустановения срок, от лица с надлежна процесуална легитимация, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията по чл. 275 от ГПК, поради което се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.

От фактическа и правна страна се установява следното:

Производството по търг. дело № 40/2015 година по описа на Окръжен съд - Ямбол е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД против К. Д. К. и С. Т. К. с правно основание чл. 422 от ГПК. С решение № 260002/14.02.2022 година са установени вземанията на банката, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 524/20.04.2015 година по ч.гр.д. № 843/2015 година по описа на Районен съд Ямбол, произтичащи от договор за потребителски кредит от 17.12.2007 година, като само за част от договорната лихва искът е отхвърлен като неоснователен. На 30.05.2022 година е подадена молба от ищеца за обезсилване на решението на основание чл. 249 от ГПК поради постигнато извънсъдебно споразумение в срока за обжалване на решението. От съда са дадени указания молбата да се подпише от всички страни по делото. На 10.06.2022 година е депозирана отново молба по чл. 249 от ГПК, подписана от всички страни и отново е представено извънсъдебното споразумение. В 3 молбата е изрично посочено, че с него са уредени в пълен обем правоотношенията и правните спорове, по повод на които е образувано делото. С определение № 260036/21.06.2022 година по делото, влязло в сила на 02.08.2022 година, решението е обезсилено и производството по делото е прекратено.

Налице е, също така, влязло в сила решение № 69/30.09.2024 година на Тополовградския районен съд, постановено по гражд. дело № 27/2024 година по описа на този съд, потвърдено с решение № 31/21.02.2025 година по въззивно гражд. дело № 413/2024 година по описа на Окръжен съд - Ямбол, с което е прието за установено, че С. Т. К. и К. Д. К., в качеството им на длъжници по изп. дело № ** по описа на ЧСИ И.Х., дължат солидарно на ЧСИ И.Х., следните суми по издадената срещу тях заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражд. дело № 20232330102558 по описа на ЯРС, а именно: 4 343.99 лева, съставляваща такси по изп. дело № ** по описа на ЧСИ И.Х., съгласно Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, ведно със законната лихва, считано от 03.10.2023 година до окончателното изплащане на сумата и 230.12 лева - лихва за забава, считано от 03.05.2023 година до 02.10.2023 година, както и същите са осъдени да заплатят на ЧСИ Х. направените разноски в исковото производство в общ размер 1 439.88 лева и разноски в заповедното производство в общ размер 91.48 лева. За събиране на тези вземания по приключилото с влязло в сила решение съдебно производство е образувано изп. дело № **5 година по описа на ЧСИ Д.Д., по което сумите са напълно издължени.

С нарочна молба, постъпила по търг. дело № 40/2015 година по описа на Окръжен съд-Ямбол ответниците в това производство К. К. и С. К. са поискали издаването на обратен изпълнителен лист за сумата от 4 953.83 евро, като са посочили, че същият следва да бъде издаден по изп. дело № **5 година на ЧСИ Х., за връщане на сумите, начислени въз основа на образуваното по искане на „Юробанк България“ АД изп. производство, както и за всички събрани от тях такси и разноски, включително по съдебните производства, платени по изп. дело № **5 година на ЧСИ Д., на когото ЧСИ Х. е възложила събирането на посочената по-горе сума. Съдът, по повод така отправеното към него искане, е издал обжалваното в настоящото производство разпореждане, с което го уважил частично.

4

Обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК се издава за „връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение”, в случая - получени въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 418 от ГПК. За издаване на обратния изпълнителен лист е от значение, дали в изпълнителното производство са събрани суми от длъжника, от които да е постъпило плащане на взискателя, както и дали тези суми подлежат на връщане предвид влязлото в сила решение за отхвърляне на установителния иск или на определението за прекратяване на производството по делото. Съгласно постановките на ТР № 4/2017 от 11.03.2019 година по тълк. дело № 4/2017 година на ОСГТК на ВКС, ако в резултат на касационното обжалване осъдителният иск бъде отхвърлен от ВКС или от въззивния съд, на който делото е било върнато за ново разглеждане, и това решение влезе в сила, при спряно принудително изпълнение или завършен изпълнителен процес, ищецът по неоснователния осъдителен иск ще дължи връщане на недължимо полученото, както и обезщетение за вредите от неоснователното принудително изпълнение. По този начин е улеснена защитата срещу кредитор, който в действителност няма вземане. Длъжникът е освободен от необходимостта да води искове. За всички вземания на длъжника, които могат да бъдат несъмнено удостоверени от съдебния изпълнител, защото за тях има данни в изпълнителното дело, се издава обратен изпълнителен лист. Така длъжникът трябва да води иск само за останалите настъпили вреди, които трябва да докаже. За събраната от съдебния изпълнител окончателна такса също следва да се издаде обратен изпълнителен лист. Тя е била платена за „удовлетворение“ на взискателя в предизвикания от него материалнонезаконосъобразен изпълнителен процес.

Съдебният изпълнител не я дължи обратно, тъй като това е неговото законно възнаграждение за надлежно свършена работа. Ето защо тя трябва да се възстанови от взискателя.

Видно от справка вх. № 260128/ 2026 година по изп. дело № **5 година по описа на ЧСИ И.Х., плащания по дълга не са извършвани по сметка на съдебния изпълнител. Установява се още, че производството по търг. дело № 40/2015 година по описа на Окръжен съд - Ямбол е било прекратено въз основа на обща молба от страните по делото, след като същите са представили споразумение, уреждащо отношенията между тях във връзка с процесния договор за потребителски кредит от 2007 година. Съгласно условията на чл. 2, 5 ал. 4 от същото, всички дължими такси във връзка с прекратяване на изп. дело № **5 година по описа на ЧСИ И.Х., са изцяло за сметка на длъжниците К. Д.

К. и С. Т. К.. Това задължение същите са и платили, издължавайки се по изп. дело № **5 г. по описа на ЧСИ Д.Д..

Наличното измежду кориците на делото допълнително споразумение, имащо характера на постигната извънсъдебна спогодба, инкопорираща и изразяваща волята на страните, че са се спогодили, включително по смисъла на чл. 249 от ГПК, има обвързваща за тях сила като облигационен договор, с който те уреждат споровете си чрез взаимни отстъпки. Действието на извънсъдебната спогодба се изразява в прекратяване на правния спор по нов договорно-обвързващ страните начин. Именно такова уреждане на спорните правоотношения е постигнато с допълнителното споразумение от 29.04.2022 година, подписано и от двете страни по делото. С него те са постигнали съвсем други параметри относно задълженията на ответниците-физически лица, произтичащи от договора за потребителски кредит от 2007 година. Със същото те изрично, в чл. 2, ал. 4, са уредили отношенията си и във връзка с разноските, направени от взискателя в изпълнителното производство, инициирано от него след снабдяването му със заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответниците и по-специално, че те ще останат в тяхна тежест в какъвто смисъл е и поддържаното от банката в частната и жалба. По този начин те са преуредили спорните правоотношения и са длъжни, всяка една от тях, да подчини поведението си на възприетото ново правно положение. Тук е необходимо да се вземе предвид и това, че както бе посочено по-горе, издаването на обратен изпълнителен лист предполага изцяло и напълно отречено право на взискателя - ищец да получи изпълнение, като се отрича дължимостта на търсените от него суми от ответниците. В случая, подписвайки допълнителното споразумение и заявявайки изрично, че то урежда в пълен обем спорните правоотношения - те дължат на банката по договора сумата от 120 000 лева, с което задълженията им се изчерпват, ответниците на практика са признали, в посочените параметри, основателността на претенцията на банката.