Решение № 334 от 01.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседА.е на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20261001000274 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по молба от ответника – „Център Аюр София“ ЕООД, чрез адв. Т., с която иска отмяна на неприсъствено решение от 10.03.2026г., постановено по т.д. № 20251100902476 по описа на СГС, с което е осъден да заплати на „Експерт-Строй 2020“ ЕООД сумата от 18 928,21 евро, представляваща неустойка по предварителен договор за покупко-продажба от 15.03.2023г. и за периода от 19.11.2024 г. до 14.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 19.12.2025 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 3 027,27 евро разноски.

С определение № 337 от 27.05.2026 г. постановено по в.т.д. 274/2026 г. по описа на САС, е допусната до разглеждане молбата от „Център Аюр София“ ЕООД за отмяна на неприсъствено решение, на основА.е чл. 240, ал. 1 вр. с чл. 307, ал. 1 от ГПК.

Молителят/ответникът - „Център Аюр София“ ЕООД счита, че постановеното решение, обективирано в протокола от съдебно заседА.е проведено на 09.03.2026 г. е постановено при лишаване на ответника от възможността да участва в делото, поради ненадлежно връчване на препис от исковата молба и призовката за съдебно заседА.е – хипотези по чл. 240, ал. 1, т.

1 от ГПК. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.

50, ал. 2 от ГПК, за да приеме, че ответникът е редовно уведомен за образуваното срещу него исково производство и е надлежно призован за първото по делото съдебно заседА.е.

Според молителят, констатациите на връчителя, че на адреса няма табели и обозначения, че 1 не е намерил никой на адреса и няма такава фирма, няма офис и служители, не е достатъчно за да бъде приложена разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК. Съдът е бил длъжен да укаже на връчителя да извърши съответни действия за събиране на сведения от адреса, познат ли е търговеца на това място и пребивавал ли е на адреса, имало ли е негови представители, работници или служители и кога, както и да отрази тези сведения в разписката към съобщението. Съдът е длъжен да укаже на връчителя, че е необходимо да се посочи в разписката от кои лица е събрал тези сведения, както и да впише техните имена и адреси. В този смисъл са: решение № 242 от 12.01.2018 г. по гр.д. № 3719/2017 г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о.; решение № 3 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 2635/2020 г. по описа на ВКС, ІV гр.о. и решение № 69 от 14.06.2024 г. по т.д. № 533/2024 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. В процесния случай, адресът е посетен от връчителя на 06.01.2026 г. за връчване на препис от исковата молба, на 12.02.2026 г. за връчване на съобщение за съдебно заседА.е и на 24.03.2026 г. за връчване на неприсъственото решение. В съобщенията не било посочено от връчителя, че е събрал сведения от съседи или портиера на сградата, дали и в кой период от време „Център Аюр София“ ЕООД се е помещавал на адреса, за да може да се обоснове извод за неговото напускане. В допълнение твърди, че в периода от началото на 2026 г. до края на месец март, ответникът е намерен на адреса на управление от връчител на СРС и от призовкаря на ЧСИ М., за получаване на покана за доброволно изпълнение, както и от пощальона на „Български пощи“ ЕАД. Моли въззивния съд да отмени неприсъственото решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състава на СГС.

Ответната страна по молбата за отмяна на неприсъственото решение е връчен на ищеца „Експерт-Строй 2020“ ЕООД, който е подал в срок писмен отговор чрез адв. И.. Твърди, че в молбата за отмяна липсвали твърдения, че молителят има офис на посочения в Търговския регистър адрес на дружеството, фирмена табела или служители. Връчителят при посещението си на този адрес, не е намерил канцелария на дружеството и табела, не е намерил управителя или служители, на които да връчи книжата. Молителят нито твърди, нито е ангажирал доказателства, че има офис на този адрес, поради което първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Видно от отбелязвА.ята на връчителя в двете съобщения, в конкретния случай не се касаело до липса на достъп до офиса на фирмата или до нейно длъжностно лице, а до хипотеза в която офисът на фирмата не е намерен на вписА.я в ТР адрес. Моли въззивния съд да остави без уважение молбата за отмяна на неприсъственото решение.

Въззивният съд приема за установена от доказателствата по делото следната фактическа обстановка:

Видно от служебно изготвената от настоящия съдебен състав справка в Търговския регистър, се установява, че „Център АЮР София“ ЕООД от датата на учредяването си – 30.07.2020 г., до датата на приключване на устните състезА.я във въззивното производство – 23.06.2026г., има вписан в ТР адрес на управление в град София, ул. „Христо Белчев“ № 21, офис 512. Препис от исковата молба е връчен на този адрес на 06.01.2026 г. от връчителя - В.

Д.. Връчителят е посочил в съобщението, че на този адрес няма табели и обозначения, че 2 има такава фирма, няма офис и служители, и книжата и съобщението са върнати в цялост в съда като невръчени. С разпореждане № 190 от 08.01.2026 г. по т.д. 2476/2025 г. по описа на СГС е прието, че ответникът е редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Ответникът е призован за насроченото съдебно заседА.е и съобщението е връчено на 12.02.2026 г., като връчителят отново е посочил, че няма табели и обозначения, че има такава фирма, няма офис и служители, и канцелария. С резолюция върху съобщението от 16.02.2026 г., съдът е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК. В протокола от проведеното открито съдебно заседА.е на 09.03.2026 г., съдът е приел, че ответникът е редовно призован и по искане на ищеца е постановил неприсъствено решение, на основА.е чл. 239, ал. 1 от ГПК.

Препис от това неприсъствено решение е връчено на ответника на 24.03.2026 г., в което връчителят отново е посочил липсата на табели и обозначения на адреса. Съдът е поставил резолюция върху съобщението, че е връчено на 26.03.2026 г. при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

С разпоредбата на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, законодателят е уредил правото на заинтересованата страна да поиска от въззивния съд отмяна на постановеното срещу нея неприсъствено решение, когато е била лишена от възможността да участва в делото, поради ненадлежно връчване на препис от исковата молба или на призовките за съдебното заседА.е.

В решение № 3 от 24.02.2021 г. постановено по гр.д. № 2635/2020 г. по описа на ВКС, ІV гр.о. са изложени следните правни изводи: „За да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК чрез прилагане на съобщението към делото, то търговецът следва да е напуснал адреса, вписан в търговския регистър, без да впише новия си адрес. Когато връчителят посещава адреса, той установява дали там има табела с фирмата на търговеца или наименовА.ето на юридическото лице и обявено работно или приемно време, има ли сграда или помещения, в които пребивава търговецът, негови представители или наети работници и служители, както и да отрази сведения относно пребиваването на търговеца на въпросния адрес и времето на това пребиваване. Ако не намери такива, връчителят трябва да положи усилия да събере сведения познат ли е на това място търговец с такава фирма, известно ли е някому юридическо лице с такова наименовА.е и пребивавали ли са техни представители или работници и служители на посочения адрес и, по възможност, кога. Ако връчителят събере сведения, наред с констатациите си, той трябва да отрази в разписката към съобщението от кои лица ги е събрал, като впише имената и адресите им; ако сведенията изхождат от служители на други фирми, съответно техните имена, длъжности, адреси на фирмите, в които работят тези лица. Излагането на посочените констатации от връчителя е необходимо, за да се удостовери по надлежния ред кога и как са събрА. сведения за пребиваването на търговеца на съответния адрес, извършена ли е обстойна проверка дали в сградата няма помещения, обитавА. от служители на съответната фирма. Констатацията, че на адреса няма представители на адресата, без отразяване на посочените обстоятелства, опорочава връчването на съобщенията и призовките.“ В този 3 смисъл са и решение № 546 по гр.д. № 508/2011 г., IV г.о., ВКС; решение № 15 по гр.д. № 3719/2017 г., III г.о., ВКС; решение № 242 по т.д. № 2463/2017 г., I т.о., ВКС и решение № 69 от 14.06.2024 г. по т.д. № 533/2024 г. по описа на ВКС, ІІ т.о.

Настоящия съдебен състав изцяло споделя тези правни изводи, обективирА. в горепосочената трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, която следва да намери приложение и в процесния аналогичен случай.

Неправилно съдът е приел, че липсата на табели и обозначения, както и на служители на адреса на управление на „Център АЮР София“ ЕООД, означавало, че дружеството е напуснало адреса. Условие за редовност на връчването по чл. 50, ал. 2 ГПК е съобщението/призовката да е изпратено на вписА.я в търговския регистър адрес и да е установено, че търговецът е напуснал този адрес. В случая отбелязването от връчителя не обосновава извод за напускане на адреса от страна на дружеството, а е отбелязано, че няма табели на фирмата, няма служители и канцелария. Това означава, че дружеството не е намерено на адреса, но не и че го е напуснала или никога не е било на него, както счита насрещната страна. Разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, се прилага само в случай че търговецът е променил адреса си, без да е изпълнил задължението за вписване на това обстоятелство в търговския регистър, каквито доказателства по делото липсват. В разглеждА.я случай връчването на съдебните книжа, обезпечаващо уведомяването на ответника за конкретни процесуални действия на съда, с оглед осигуряването на реална възможност за същия да вземе участие при разглеждането на делото - съобщение за връчване на препис от исковата молба, призовка за съдебното заседА.е. В процесната хипотеза не е посочено как е установено напускането на адреса, поради което процесуалните действия, реализирА. чрез връчителя, са извършени при опорочаване на процедурата за удостоверяване на връчването. При тези данни, неправилно първоинстанционният съд е дал ход на делото, като е приел, че ответникът е редовно призован и е постановил неприсъствено решение срещу него. Следователно, ответникът е бил лишен от възможността да участва в производството пред СГС и да упражни процесуалните си права поради нарушение на процедурата по неговото призоваване, поради което молбата е основателна. Решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на СГС, от стадия на предприемане на процесуални действия по надлежно връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея на ответника.

Неоснователни като недоказА. са допълнителните твърдения в молбата за отмяна на молителя, че в периода от началото на 2026 г. до края на месец март, ответникът е намерен на адреса на управление от връчител на СРС и от призовкаря на ЧСИ М., за получаване на покана за доброволно изпълнение, както и от пощальона на „Български пощи“ ЕАД.

Предвид връщане на делото за ново разглеждане САС не дължи произнася по искА.ята на стрА.те за присъждане на разноски, които следва да бъдат съобразени от съда с оглед крайния изход на правния спор по делото.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

4

РЕШИ:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основА.е чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, неприсъствено решение обективирано в протокола от съдебно заседА.е проведено на 09.03.2026 г. постановено по т.д. № 20251100902476 по описа на СГС, с което „Център Аюр София“ ЕООД, ЕИК 206180048 е осъден да заплати на „Експерт-Строй 2020“ ЕООД, ЕИК 206012424 сумата от 18 928,31 евро, представляваща неустойка по чл. ІV.4 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти и строителство от 15.03.2023г. и за периода от 19.11.2024 г. до 14.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 19.12.2025 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 3 027,27 евро разноски.