Решение № 593 от 08.06.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. Перник, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20221720104701 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ срещу А. И.

А., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6496.15 лева, представляваща регресна претенция за платено по щета № ******* застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи във връзка с вреди по МПС, настъпили в следствие на ПТП, настъпило на ******* около ******. на магистрала „Струма“ в неосветен участък- (24+600) в отсечката между гр. ****** в посока гр.

****** причинено поради излизането на пътното платно на крава с ушна марка *********, собственик на която е бил ответникът и в която се е блъснал лек автомобил „*****“, модел ******, с рег. № ****** застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско на МПС“, както и мораторна лихва в размер на 1979,68 лева за периода от 15.04.2019 г. до 15.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на производството до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 1992/03.06.2022 г. по ч.гр.д. № 2193/2022 г. на ПРС.

В исковата молба се посочва, че ******* около ******. поради недостатъчния контрол на ответника А. И. А. като пастир на стадо едно от неговите животни - крава с ушна марка ************ излязло на скоростен път, част от магистрала „Струма“ в неосветен участък- (24+600) в отсечката между гр. ****** в посока гр. ********** и в животното се блъснал лек автомобил „*****“, модел ******, с рег. № ****** на който били причинени имуществени вреди. Твърди се, че от ОДМВР-Перник бил изготвен протокол за ПТП № ***********/*******, въз основа на който срещу ответника било издаден АУАН № 2/19.12.2016 г. и НП № 2/29.03.2017 г. Навеждат се доводи за причинените на лекия автомобил вреди било подадено уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“, по която била образувана преписка по щета № *******, по която била заплатена сумата от 6496,15 лева за вложени части, боя и други материали, както и труд на автосервиз ЕТ „КВС-Васил Анчов“, извършил ремонта на увредения автомобил. Навеждат са доводи, че с писмо с изх. № Л-6441/11.08.2017 г., 1 получено на 18.08.2017 г., застрахователят е поканил ответника в 30-дневен срок да заплати доброволно сумата от 6496,15 лева, което ответникът до този момент не бил осъществил и бил изпаднал в забава от поканата. По изложените съображения се моли исковете да бъдат уважени.

Претендира разноски.

С молба от 18.01.2023 г. пояснява, че претендира отговорността на ответника в качеството му на собственик на крава с ушна марка ************.

С определение на съда от 20.01.2023 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституиран К. С. К., за който се твърди, че е оказвал непосредствен надзор върху кравите в качеството му на пастир на същите.

В дадената му възможност същият не е изразил становище.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден от ответника А. И. А., чрез адв. А. В., с който се оспорва основателността на исковите претенции и се моли същите да се отхвърлят. Възразява, че не е пасивно легитимиран да отговаря по тези искове, тъй като не е бил пастир на кравата, причинила процесното ППТ, а такъв е бил К. К., под чийто надзор кравите са били по силата на договор от 17.10.2015 г. и срещу когото вече имало образувано гр.д. № 4175/2021 г. по описа на СГС за вреди от настъпила смърт от същото ПТП. Посочва, че на процесната дата е бил уведомен от майка си Т.К., че около ******* часа стадото е било подплашено от улични кучета и едно от животните е липсвало, след което е започнало неговото многочасово издирване.

Прави възражение и за съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил П. А. Ч. поради това, че се е движел с несъобразена скорост с оглед насрещно движещи се автомобили и интензивността на трафика в тъмната част на денонощието. На следващо място твърди, че издадените срещу него НП № 2/29.03.2017 г. и АУАН са били отменени с влязло в сила решение № 361/30.06.2017 г. по а.н.д. № 699/2017 г. на ПРС. С

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове В съдебно заседание страните се представляват като поддържат изложените тези.

Третото лице помагач не се явява и н е се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. с чл. 50 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи пълно и главно наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и него; настъпване на застрахователно събитие и неговия размер; заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; предпоставките по чл. 50 ЗЗД – вреди причинени от животно, което е собственост или под надзора на ответника; причинноследствена връзка между деяние и вреда като отговорността е обективна и безвиновна (лицата отговарят не поради свои виновни действия, а само защото са собственици на животни).

По делото не се спори като същите правнорелевантните обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства, че между ищеца и П. А. Ч. е бил сключен валиден застрахователен договор „Каскко“ + „Злополука“ № ********* с период на покритие от 27.03.2016 г. до 26.03.2017 г., че на ******* около ******. на 2 магистрала „Струма“ в неосветен участък- (24+600) в отсечката между гр. ****** в посока гр. ********** е настъпило ПТП като лек автомобил „*****“, модел ******, с рег. № ****** управляван от П. А. Ч. и застрахован при ищеца по тук посочената имуществена застраховка се удря в крава с ушна марка *********, собственик на която е бил ответникът, тъй като тя е излязла на пътното платно.

Не се спори и относно обстоятелствата, че вредите по лек автомобил „*****“, модел ******, с рег. № ********** са в причинна връзка с процесното ПТП, техния размер и че са заплатени от ищеца на застрахованото лице – изрично признато от ответника.

Спорни по делото са правните въпроси, очертани като възражения с отговора на исковата молба, като ответникът е поддържал, че не е пасивно процесуално и материално легитимиран по предявените искове, тъй като за собствените му крави (вкл. тази с ушна марка *********) отговорността е на трето лице – пастира К. С. К., че е налице непреодолима сила – кравата е била подплашена от улични кучета, като е въведено и възражение за съпричиняване от водача на МПС, за който се твърди, че не се е движил със съобразена скорост с оглед трафика и пътната обстановка.

При установените по делото факти и приложимо право съдът намира предявеният главен иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло. Това е така защото правнорелевантните обстоятелства по делото се установяват безспорно. Ответникът е собственик на крава с ушна марка *********, същата се озовава посредата на пътно платно с три ленти (една аварийна и две еднопосочни) като става причина за настъпване на ПТП след като автомобил „*****“, модел ******, с рег. № ****** управляван от П. А. Ч. се удря в нея. Автомобилът понася вреди, репарирани от ищеца въз основа на застрахователен договор „Каскко“ + „Злополука“, сключен между ищеца и собственика на МПС.

Конкретните възражения на ответникът съдът намира за неоснователни. Не е налице твърдяната липса на пасивна процесуална и материална легитимация с оглед сключения договор за съвместно отглеждане на животни от 17.10.2015 г. между ответника и К. К.. Това е така защото отговорът относно отговорността за вреди, причинени от животни е даден пряко в съответната материалноправна разпоредба – чл.

50 ЗЗД - солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те, вкл. когато животното е избягало или се е изгубило.

Само за пълното следва да се посочи, че в т. 2 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС (така и Решение № 367 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2009 г., III г. о., ГК) се приема, че са възможни и случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. Тогава вече отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на чл.

49 и 50 ЗЗД, но това разграничение е се налага във връзка с упражняването на иска по чл. 54 ЗЗД.

Разлика е налице и при предпоставките за освобождаване от отговорност. В хипотезата на чл. 49 ЗЗД следва да бъде проведено обратно доказване на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а в хипотезата на чл. 50 ЗЗД е необходимо да се установи, че е била налице непреодолима сила.

Независимо от горе посоченото, съдът приема, че отговорността на ответника в конкретния случай е именно по чл. 50 ЗЗД съгласно т. 3 от Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС. Дори да бе прието обратното, отговорността по чл. 50 и чл. 49, ал. 1 ЗЗД е солидарна, поради което може да се търси и само от един или от няколко от длъжниците.

3

По делото не се установява и твърдяната от ответника непреодолима сила – предпоставка изключваща отговорността в хипотезата на чл. 50 ЗЗД. В подкрепа на тази теза са събрани доказателства чрез разпит на свидетел – Т.К., която по данни от К.

К. е узнала, че бездомни кучета са подплашили кравите, след което една от тях се е изгубила и не са могли да я намерят. Предполага от къде е минало животното и как се е озовало на пътното платно.

Съгласно т. 10 от Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата се освобождава от отговорност за причинените от нея вреди, когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителната вина на пострадалия. Собственикът на вещта и лицата, под чийто надзор се намира същата не отговарят за вредите причинени с нея по изключителна вина на трето лице. Дефиниция на понятието „непреодолима сила“ е дадено в чл. 306, ал. 2 ТЗ, касаещо изпълнението по търговски договор, хипотеза различна от настоящата, но съдебната практика се обединява в разбирането, че това е такова събитие, което е непредвидимо и не може да бъде предотвратено от дееца и обществото като цяло с никакви мерки, при съвременното състояние на науката, техниката и икономиката (Решение № 103 от 27.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3859/2019 г., III г. о., ГК), в което се прави изключително ясен и детайлен анализ на съдебната практика и правна теория по този въпрос и прочита му води до единствения извод, че улично куче, подплашило крава не може да бъде възприето за „непреодолима сила“ или „изключителна вина на трето лице“.

Последното от възраженията на ответника е за съпричиняване от страна на водача на МПС. В тази връзка по делото е допусната, изслушана и приета САТЕ, неоспорена от страните, която съдът изцяло кредитира като обективна и дадена от лице, притежаващо съответните специални знания. С оглед конкретните данни по делото вещото лице е изчислило, че лек автомобил „*****“, модел ******, с рег. № ********** се е движела със скорост от 115 км/ч. в момента на сблъсъка с кравата при ограничение на скоростта от 120 км/ч. в съответния участък от пътя. МПС се движи в лявата пътна лента, изпреваряйки движещият се пред него автомобил като ударът в дясната част на автомобила. Последвали са още два удара в тялото на кравата от движещите се в дясната пътна лента автомобили.

Водачът на лек автомобил „*****“, модел ******, с рег. № ********** е бил с включени къси светлини (така и показанията му), тъй като до предприемане на маневрата се е движил в дясното пътно платно и преди да изпревари напълно автомобила, който е пред него би го заслепил.