Решение № 397 от 21.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Трифонова

Членове:

Пламен Дацов

Иван Стойчев при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Ася Б. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Дацов Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200538 по описа за 2026 година

Касационното производство е инициирано по протест на Окръжна прокуратура – Русе против присъда от 07.05.2026 год. по ВНОХД№1096/2026 год. по описа на Окръжен съд – Русе с основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Предлага се отмяна на атакуваната присъда и връщане за ново разглеждане.

В хода на делото по същество представителят на ВКП поддържа подадения протест и моли същият да бъде уважен.

Адвокат П. – защитник на подсъдимия моли присъдата да бъде оставена в сила, а касационният протест без уважение. Счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото.

Подсъдимият К. в своя защита поддържа казаното от неговия защитник.

В последната си дума подсъдимият моли за оставяне в сила на въззивната присъда.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

С Присъда с рег.№98/19.09.2025 год. Районен съд – Русе, I наказателен състав по НОХД№1907/2024 год. е признал подсъдимия Д. П. К. за виновен в извършено престъпление по чл.343б, ал.3 НК като му е наложил наказание от една година „лишаване от 1 свобода“ и „глоба“ в размер на 500 лева. Така определеното наказание от една година на основание чл.66, ал.1 НК е било отложено за изпълнение за изпитателен срок от 3 години.

Със същата присъда съдът е отнел процесното МПС и е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.

С Присъда №9/07.05.2026 год. Окръжен съд – Русе, III наказателен състав е отменил обжалваната присъда като е оправдал изцяло подсъдимия.

Разгледаният касационен протест е процесуално допустим, а по същество следва да бъде уважен.

При извършване на дължимата касационна проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, настоящият съдебен състав констатира, че протестираният въззивен съдебен акт е постановен в разрез с основните процесуални принципи, гарантиращи законосъобразното, обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото, като допуснатите нарушения на процесуалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК са рефлектирали върху правилното тълкуване и приложение на материалноправната норма на чл. 343б, ал. 3 от НК.

Основен порок в дейността на Окръжен съд - Русе, квалифициращ неговия акт като незаконосъобразен, е дерогиране на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, императивно задължаващи съда да формира своето вътрешно убеждение единствено въз основа на доказателствени материали, събрани и проверени по разписания в процесуалния кодекс ред. Вместо да изпълни това свое конституционно и процесуално задължение, въззивният съдебен състав е предприел самоволно издирване, превод и непосредствено интерпретиране на извънпроцесуална техническа документация в интернет пространството (техническо ръководство за експлоатация от уебсайта на производителя Dräger). Подобен подход съставлява недопустимо смесване на процесуалните роли на правораздавателния орган и на експерта, притежаващ специални знания. Съдът, не разполага и не може да разполага с авторитетни научни познания в сферата на „имунологичните анализи на конкурентното инхибиране“, молекулярната биология и биохимичното засичане на психоактивни субстанции в човешката слюнка. Навлизането на съда в строго специфичната медицинска и техническа материя извън и без законовия инструмент на съдебната експертиза по чл. 144 от НПК представлява съществено процесуално отклонение. То не просто лишава съдебния акт от научна и легитимна доказателствена опора, но и нарушава принципа на равнопоставеност и състезателност в наказателния процес, тъй като страните са били поставени пред свършен факт, без обективната възможност да подложат на критично обсъждане, разпит и оспорване тези извънпроцесуално придобити данни.

Този порок е довел и до последващо превратно и концептуално погрешно тълкуване на материалноправния елемент от състава на престъплението – „надлежния ред“. Въззивната инстанция необосновано е приравнила вътрешните технически препоръки на търговското дружество производител Dräger към позитивното административно и наказателно право на Република България. Легитимният „надлежен ред“ в националния правен ред е уреден по общ и задължителен начин единствено в подзаконовия нормативен акт – Наредба №1 от 2

19.07.2017 г. Съдът е допуснал недопустима колизия на източниците на правото, като е преценил, че частноправните инструкции на производителя дерогират или изменят нормативния механизъм, заложен от българския законодател. Наредба № 1/2017 г. изгражда ясна и последователна двуфазна процедура, при която полевият тест на пътя представлява първоначалната, ориентировъчна фаза на скрининг, чийто резултат обаче се ползва с пълна законова обвързаност, ако проверяваното лице откаже да реализира предоставеното му субективно право да даде биологична проба.

В тази връзка Окръжен съд - Русе е извършил превратно тълкуване на разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/2017 г., прилагайки презумпцията за невиновност по начин, който преобръща смисъла на закона. Видно от материалите по делото, подсъдимият Д. К. е бил надлежно придружен до УМБАЛ „Канев“, където лично и съзнателно е манифестирал отказ да даде кръв за химическо изследване. Наредбата изрично урежда правните последици от това процесуално поведение: при отказ от медицинско изследване, употребата на наркотични вещества се счита за доказана по несъмнен начин въз основа на показанията на техническото средство/медицинското изделие. Въззивният съд е допуснал грешка, като е приел, че след като подсъдимият е отказал да даде кръв, резултатът от полевия тест не може да се счита за „потвърден“ поради липсата на последващ лабораторен анализ. По този начин съдът е позволил на дееца да черпи изгодни за себе си правни последици от собственото си поведение(отказ), възпрепятстващо разкриването на обективната истина чрез последващо изследване. Възприемането на подобна теза би превърнало отказа от кръвна проба в универсален механизъм за оневиняване на всеки водач, управляващ МПС под въздействието на наркотици.

Не по-малко спорни от научно-теоретична и процесуална гледна точка са и изводите на въззивния съд относно годността на самата тест касета като веществено доказателство по смисъла на чл. 109 от НПК. Проявеният прекомерен съдебен формализъм по отношение на липсата на изписани три имена и ЕГН върху външната обвивка на касетата граничи с произволно изключване на доказателствен материал. Фактите около извършването на пробата, нейният времеви и пространствен контекст са писмено обективирани в официален упълномощен документ – Акт за установяване на административно нарушение на л.19 от досъдебното производство с придружаващите го стикери номерирани по съответния ред, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила до доказване на противното. Подсъдимият К. е обективирал съгласието си с констатациите, полагайки саморъчен подпис без никакви възражения или особени мнения. При пълното отсъствие на каквито и да е фактически твърдения, индикации или съмнения за умишлена манипулация, подмяна или компрометиране на касетата, съдът е бил длъжен да разгледа доказателствената верига в нейната логическа и документална цялост, а не да изолира касетата въз основа на липсата на административно надписване, което не е въведено като императивно изискване.

Допълнителен белег за необоснованост и излизане извън законовия предмет на доказване по чл. 102 от НПК представляват разсъжденията на въззивния съд за липсата на 3 климатични и метеорологични данни за района на град Русе към момента на инкриминираното деяние. По делото е представено неоспорено доказателство, че анализаторът Dräger DrugTest 5000 е преминал валидна периодична сервизна проверка и калибриране от оторизирания вносител „Дрегер Сейфти България“ ЕООД със срок на валидност 12 месеца. Техническото устройство, в качеството си на високотехнологичен измервателен уред, притежава фабрично интегрирани софтуерни защити, които автоматично преустановяват процеса на анализ и сигнализират за системна грешка, в случай че температурата или влажността на околната среда излизат от дефинираните експлоатационни граници (от +5°C до +40°C). След като устройството е финализирало процедурата и е генерирало валиден положителен резултат за амфетамин и метамфетамин, самоволното изискване на съда за извличане на успоредни данни от НИМХ съставлява проява на неоправдан скептицизъм, насочен към изкуствено създаване на съмнение в доказателствената база.

В допълнение, Окръжен съд - Русе е подходил повърхностно и към анализа на писмото от НИК-МВР, интерпретирайки превратно научното твърдение, че полевите тестове представляват средство за „бърза предварителна информация“. Научният статус на едно медицинско изделие като средство за първоначален скрининг не отнема неговата юридическа функция на окончателно доказателство в хипотезите, в които самото изследвано лице е отказало да премине към референтния лабораторен метод (химико-токсикологично изследване). Правната последица на отказа е процесуална санкция, при която предварителната информация се сублимира в окончателен доказателствен факт за целите на наказателната отговорност. Съдът е пренебрегнал и заключението на допълнителната експертиза, която ясно диференцира ефектите на медикаментите „Тайлол хот“ и „Клариназе“ от острата клинична картина и психотропен ефект на амфетамините, с което е допуснал и грешка при оценка на субективната и обективната страна на престъплението.

На следващо място, разглежданият мотив на въззивната инстанция, с който се отрича доказателствената стойност на еднократното тестване с техническото средство поради неспазване на техническата инструкция на производителя за вземане на втора потвърдителна проба, почива на погрешно разбиране на систематичното място и съотношението между националното право, европейските технически регламенти и процесуалните презумпции, заложени в българския наказателен процес. Изводът на Окръжния съд, че липсата на втора проба от слюнка чрез системата Dräger DCD 5000 прави отчетения положителен резултат за амфетамин и метамфетамин „правно несъставомерен“ и „неистински“, е порочен от материалноправна и процесуална гледна точка по няколко съображения:

На първо място, съдът е извършил недопустимо смесване между научната природа на изделието и неговата юридическа стойност в наказателния процес. Фактът, че изследването се основава на принципа на „имунологични анализи на конкурентното инхибиране“ и по своята медицинска същност представлява качествено ориентировъчен (скринингов) метод, по никакъв начин не рефлектира върху неговата юридическа годност, когато уредът е 4 приложен в хипотеза на изричен отказ на лицето да даде референтна биологична проба.

Нито Регламент (ЕС) 2017/746, нито вътрешните технически спецификации на производителя Dräger притежават нормотворческата сила да дерогират или изменят правилата за доказване в българския наказателен процес, уредени в суверенния Наказателно-процесуален кодекс и приложимото за целта на чл. 343б, ал. 3 от НК специално законодателство.

На второ място, въззивната инстанция е интерпретирала превратно механизма на националния „надлежен ред“, инкорпориран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Българският законодател е напълно запознат с обстоятелството, че полевите технически средства за наркотични вещества дават предварителен ориентировъчен резултат. Именно поради тази техническа специфика нормативната уредба е изградила строго разписана двуфазна процедура, гарантираща правото на защита на проверяваните лица. Първата фаза е изследването на пътя с техническо средство (в случая Dräger DrugTest 5000), одобрено по надлежния законов ред съгласно чл. 1, ал. 4 и 5 от Наредбата със Заповед на Министъра на вътрешните работи. Втората фаза, която има за цел именно научното и окончателно потвърждаване на резултата, е химико-токсикологичното лабораторно изследване на биологична проба (кръв или урина).

Разпечатката съдържа 31 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f3e1f43-9098-4dd0-bda2-26b02a3c0f0b