Решение № 15 от 24.07.2026, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Чепеларе, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Н.Г. като разгледа докладваното от Славка Гемишева Административно наказателно дело № 20265450200055 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.Д., бул. „****“ №* представлявано от управителя Г.Г. срещу Eлектронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата №**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура”, с което за нарушение на чл. 102 ал.2 от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, на основание чл.187а, ал.2, т.1 във вр. с чл.179, ал.3 от ЗДвП.

В депозираната жалба се навеждат твърдения, че електронния фиш е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, издаден при съществени нарушения на административнонаказателните правила. Релевират се оплаквания за нарушения при посочване мястото на нарушението, датата на издаване на акта, описание на превозното средство, индивидуализация на длъжностното лице – издател на акта. На следващо място се навеждат възражения относно размера на наложената имуществена санкция, който е в противоречие с практиката на СЕС. Отделно от това счита, че към настоящия момент е изтекла предвидената в закона давност за ангажиране на административно наказателната отговорност, с оглед на което се иска да бъде отменен електронния фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител. С писмена молба от пълномощника на жалбоподателя адв. Г., поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

1

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ София – редовно призована, не изпраща представител. По делото е постъпила молба от представляващия страната юрисконсулт П.С.- Г., в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш и моли същият да бъде потвърден, като се претендират и разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 05.02.2023 г., в 15,13 ч., в общ. Чепеларе, по път 86, км. 81+004, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e било установено нарушение, като за пътно превозно средство /ППС/ товарен автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег. № **** не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата /ЗП/.

Нарушението е установено с устройство № 10772, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път 86, км. 81+004.

От справка се установява, че собственик, на когото е регистрирано ППС е дружеството жалбоподател „****“ ЕООД. По тази причина срещу него е бил издаден процесният електронен фиш, с който за извършено административно нарушение по чл. 102 ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2, т.1 във вр. с чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.

На 15.05.2026 г. електронния фиш е връчен на жалбоподателя, който на 29.05.2026 г. подал настоящата жалба чрез ССЕВ.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства: Електронен фиш № ********** - заверено ксерокопие /л.56/; известие за доставяне за връчване на електронен фиш от 15.05.2025 г. заверено ксерокопие; справка за нарушения; фотоснимки на ППС с рег. № **** – 2 броя заверени ксерокопия; справка за Нарушение № ********** – заверено ксерокопие, свидетелство за регистрация Част I, създаден доклад Електронната система за събиране на пътни такси и история за обработка на нарушенията от информационната система на НТУ и др.

Приобщените доказателствени източници съдържат информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, и които съдът кредитира изцяло.

При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

2

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде отменен.

Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1, т.

1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно която електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Съгласно другата разпоредба, на която е основан електронният фиш, а именно тази на чл.179, ал. 3 от ЗДвП (по отношение на пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона) водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв. С разпоредбата на чл.187а, ал.1 от ЗДвП е въведена оборимата презумпция, че при установяване на нарушения по чл.179 ал.3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Според ал.2 на същата разпоредба, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция по чл.179 ал.3, в размер 300 лв. Съгласно чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б ЗДвП – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

По делото безспорно се установява, че пътят, по който се е движело процесното ППС, е включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и че за процесното превозно средство не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, което не се оспорва и от жалбоподателя. Електронния фиш е издаден срещу дружеството – жалбоподател, тъй като същото е собственик на 3 заснетото превозно средство. Доколкото няма данни жалбоподателят да е подал декларация по чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, то следва да се приеме, че презумпцията по чл. 187а, ла. 1 ЗДвП не е била оборена и именно дружеството, в качеството си на собственик на автомобила, следва да понесе и отговорността за извършеното нарушение.

С оглед така установените факти по делото съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.102 ал.2 от ЗДвП.

Този извод се формира от представения по делото доклад от електронната система за събиране на пътни такси и приложените статични изображения във вид на снимков материал, които представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Също така на основание чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП /в редакцията преди доп. – ДВ, бр.64 от 2025 год., в сила от 07.09/2025 год./, отразените в справката от електронната система данни се считат за доказателства за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси, като на основание чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП справката има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното, което в случая не бе сторено.

Относно отправеното възражение за изтекла погасителна давност, настоящият съдебен състав, приема следното:

С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС е прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с найвисока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността.

В този смисъл институтите на давността в двете и разновидности – т. нар. преследвателна давност, т. е. давност погасяваща възможността за реализиране на административно-наказателно преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административно наказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административно наказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в административно наказателния процес /чл. 11 от ЗАНН/, следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административно наказателния процес.

4

Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението /нарушението – чл. 80, ал. 3 от НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Погасителната давност бива два вида: обикновена и абсолютна, които се прилагат в административно наказателното производство.

Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност – чл. 81, ал. 2 от НК.

Абсолютната давност изключва наказателното /административно наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност – чл. 81, ал. 3 от НК. В чл. 34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални давностни срокове за извършване на тези конкретни действия тримесечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и шестмесечен за издаване на НП. С издаването на АУАН и НП, обаче не се изчерпват необходимите действия на държавата по реализиране на административно наказателната отговорност на дееца. След издаването на НП/ЕФ, същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Тъй като за действието по връчване на наказателните постановления/ЕФ в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на наказателното постановление тече обикновена погасителна давност в размер на 3 години. В случая не може да намери приложение двугодишният срок по чл. 82 от ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смесване между двата основни вида давност – преследвателна и изпълнителна. Преследвателната давност тече от извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с влязъл в сила акт. Изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Следователно, за да е приложим срокът по чл. 82 от ЗАНН, НП следва да е влязло в сила.